Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (22)

Големият брат

„… Колко е прелестна новината за малкото делфинче! Мога да си представя как се е развълнувал Крис, когато гордите родители са го донесли в къщата. Трябваше да чуеш възклицанията на колегите ми на борда, докато гледаха видеозаписите — как плуват всички заедно, а Крис язди малкото делфинче. Предложиха да го наречем Спутник, което освен сателит означава и другар.

Съжалявам, че толкова дълго не успях да се свържа с теб, но новините ще ти дадат обяснение за това закъснение, като разбереш каква огромна работа трябваше да свършим. Дори капитан Таня Орлова се отказа от редовното разписание; всеки проблем трябваше да се решава, когато възникне, и то от онзи, който се намира на мястото на възникването му. Заспиваме тогава, когато повече не можем да стоим будни.

Мисля, че можем да се гордеем с извършеното. И двата кораба действат, почти завършихме първия кръг проверки на Хал. След два дни ще разберем дали ще можем да му се доверим в пилотирането на «Дискъвъри», когато се приберем, за да осъществим последните си срещи с Големия брат. Не си спомням вече кой го нарече така за първи път — съвсем разбираемо е, че руснаците не си падат по това. При това бяха много саркастични по повод официалното наименование «Т.М.А.-2», като няколко пъти подчертаха пред мен, че е най-добрата част на един милиард километра от Тихо. А Боумън бе докладвал за липсата на каквато и да е магнитна аномалия и че единствената му прилика с «Т.М.А.-1» е неговата форма. Когато ги попитах какво название биха предпочели, те предложиха «Загадка», което означава «енигма» Сигурен съм, че името е превъзходно; ала всеки се усмихва, когато се опитвам да го произнеса, така че оставам на «Големия брат».

Както и да наречем това нещо, сега то се намира само на десет хиляди километра, а пътуването няма да ни отнеме повече от няколко часа. Ала тази последна цел ни изнерви всичките, няма защо да го крия от теб.

Надявахме се да открием нова информация на борда на «Дискъвъри». Това бе единственото ни разочарование, макар да го очаквахме. Хал, разбира се, е бил разглобен много преди срещата и няма никакъв спомен от онова, което се е случило; Боумън е отнесъл всичките тайни със себе си. В бордовия дневник и в автоматичната записваща система на кораба нямаше нищо, което вече да не знаем.

Единствената новост бе чисто лична — писмото, оставено от Боумън до майка му. Чудя се защо не го е изпратил; очевидно е очаквал, или се е надявал, че ще се върне на кораба. Разбира се, ние го изпратихме на мисис Боумън — тя се намира в старчески приют някъде във Флорида и умствено не е добре, така че едва ли ще разбере нещо.

Е, това е всичко засега. Нямам думи да изразя колко ми липсваш… както и синьото небе, и зеленото море на Земята. Тук всичко е оцветено в червено, оранжево и жълто — често толкова красиво, като най-фантастичните залези, но след време човек започва да изпитва тъга по хладните, чисти лъчи в другия край на спектъра.

Обичам ви и двамата. Ще се обадя отново, още щом това стане възможно.“