Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (53)

Подарък от светове

Радиосъобщението, излъчено до Земята, сигурно бе напуснало „Дискъвъри“ минути преди радиационния огън да обгърне кораба. Беше с прост текст и непрекъснато повтаряше едно и също:

ВСИЧКИ ТЕЗИ СВЕТОВЕ СА ВАШИ — С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЕВРОПА. НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СЕ ПРИЗЕМИТЕ ТАМ.

Последваха поне хиляда повторения; после буквите се изкривиха и предаването прекъсна.

— Започвам да разбирам — каза Флойд, когато съобщението им бе препредадено от изпълнената със страхопочитание и вълнение Наземна контрола. — Съвсем като прощален подарък — едно ново слънце и планети около него.

— Но защо само три? — попита Таня.

— Да не бъдем алчни — отвърна Флойд. — Мисля си за една много добра причина. Знаем, че на Европа има живот. Боумън, или приятелите му — които и да са те — искат да ги оставим на мира.

— Това има смисъл — каза Василий. — Направих някои изчисления. Ако приемем, че Сол 2 се е успокоило и ще продължи да излъчва радиация на сегашното равнище, на Европа ще настъпи приятен тропически климат — когато ледът се стопи. Което става в момента, и то доста бързо.

— А останалите луни?

— Ганимед ще бъде много приличен — осветената му половина ще има умерен климат. На Калисто ще бъде много студено; дори да изригват газове, новата му атмосфера може да го направи обитаем. Но, мисля, че на Йо ще бъде още по-лошо, отколкото е сега.

— Не е голяма загуба. Там беше ад и преди да се случи всичко това.

— Не отписвайте Йо — обади се Кърноу. — Познавам множество петролни магнати от Тексас и арабските страни, които биха били щастливи да я разработят. В такова отвратително място трябва да има нещо ценно. Между впрочем, току-що ми хрумна доста тревожна мисъл.

— Нещо, което е разтревожило теб, трябва наистина да е сериозно — каза Василий. — Какво е то?

— Защо Хал изпрати съобщението до Земята, а не на нас? Ние сме много по-близо.

Настъпи доста продължителна тишина; после Флойд замислено изрече:

— Разбирам какво имаш предвид. Може би иска да е сигурен, че ще го получат на Земята.

— Но той е знаел, че ние ще го предадем — о! — очите на Таня се разшириха, сякаш току-що бе осъзнала нещо неприятно.

— Накарахте ме да загубя нишката на мисълта си — оплака се Василий.

— Мисля, че Уолтър я налучква — каза Флойд. — Много е добре да бъдем благодарни на Боумън, или на онзи, който ни предупреди. Но това е единственото, което направиха. Все пак бихме могли да загинем.

— Но не загинахме — отговори Таня. — Спасихме се със собствени усилия. Може би такава е била идеята. Ако не оцелеем, значи не си е струвало да ни спасяват. Нали се сещате — оцеляване на най-приспособения вид. Селекцията на Дарвин. Отстраняване на гените на глупостта.

— Имам неприятното усещане, че си права — обади се Кърноу. — Ако следвахме предварително определената дата за излитане, ако не използвахме горивото на „Дискъвъри“ по този начин, щеше ли то, или те, да сторят нещо, за да ни спасят? Нямало е да отнеме много усилия на интелект, който е в състояние да разцепи Юпитер.

Последва напрегната тишина, която Хейуд Флойд наруши:

— Като цяло — каза той, — много съм доволен, че това е един въпрос, на който никога няма да си отговорим.