Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (21)

Възкресяване

На път сме, мислеше си Флойд, да събудим спящ великан. Как ли ще реагира Хал на присъствието ни след всички тези години? Какво ли ще си спомня за миналото, дали ще бъде дружелюбен, или враждебен?

Докато плаваше точно зад доктор Чандра в нулевата гравитация на палубата на „Дискъвъри“, мисълта на Флойд рядко се отклоняваше от прекъсвача, инсталиран и проверен само преди няколко часа. Радиоконтролата бе на сантиметри от ръката му и той дори се чувстваше малко глупаво, че го е взел със себе си. На този етап Хал все още не бе свързан с действащата верига на кораба. Дори да го включеха, той щеше да представлява мозък, но без крайници, само със сензорни органи. Щеше да може да общува, ала нямаше да може да действа. Както се бе изразил Кърноу: „Най-лошото, което може да ни направи, е да ни напсува.“

— Готов съм за първия опит, командире — обади се Чандра. — Липсващите модули са заменени, диагнозата му е снета. Всичко изглежда нормално, поне на това равнище.

Капитан Орлова погледна Флойд, той и кимна. По настояване на Чандра, на този критичен първи опит присъстваха само тримата и бе съвършено очевидно, че дори малобройната публика не му бе присърце.

— Много добре, доктор Чандра.

И винаги вярна на протокола, капитан Орлова добави:

— Доктор Флойд даде одобрението си, а аз нямам никакви възражения.

— Трябва да обясня — започна Чандра с тон, в който определено звучеше неодобрение, — че центровете за разпознаване на гласовете речевият синтез са повредени. Ще трябва отново да го учим да говори. За щастие той се научава милиони пъти по-бързо от човека.

Пръстите на учения танцуваха по клавиатурата, докато Чандра написа десетина думи, на пръв поглед случайни, и внимателно ги изричаше на глас, когато се появяха на екрана. Думите се връщаха през говорителя като изкривено ехо — безжизнени, наистина механични, без да предполагат интелект. Това не е истинският Хал, помисли си Флойд. Не звучи по-добре от примитивните говорещи играчки, такава новост в годините на моето детство.

Чандра натисна копчето, на което пишеше „Повтори“, и серията думи прозвуча отново. Сега вече имаше забележимо подобрение, макар че никой не би сбъркал гласа му с човешки.

— Думите, които му зададох, съдържат основните фонеми на английския език; десетина повторения и той ги възприе. Ала не разполагам с апаратура, която би ми позволила да извърша наистина добра работа по терапията му.

— Терапията ли? — попита Флойд. — Искаш да кажеш, че той е…

— Не — отвърна бързо Чандра. — Веригите на логиката му са в отлично състояние. Само гласът му не е наред, макар че постепенно ще се подобри. Така че проверявайте всичко на екрана, за да избегнете погрешното му разбиране. А когато вие искате да кажете нещо, изговаряйте думите отчетливо.

Флойд кисело се усмихна на капитан Орлова и зададе очевидния въпрос:

— Ами руският акцент, с който се говори наоколо?

— Сигурен съм, че това няма да е проблем с капитан Орлова и доктор Ковальов. Но с другите… може би ще е нужна проверка с всеки един поотделно. Онези, които не преминат теста, ще използват клавишите. Но това все още ни предстои. Засега вие сте единствената, която ще се опита да общува с него, прав ли съм, капитан Орлова?

— Напълно.

Единствено забързаното кимане с глава им показа, че доктор Чандра ги е чул. Пръстите му продължаваха да летят по клавишите, дълги колони от думи и символи пробляскваха върху екрана с такава скорост, че нито едно човешко същество не бе в състояние да ги проследи и разбере. Вероятно Чандра притежаваше изключително силна зрителна памет, защото само с един поглед разчиташе цели страници с информация.

Флойд и Орлова тъкмо се канеха да оставят учения насаме със задълбочените си занимания, когато той внезапно показа, че съзнава присъствието им — вдигна ръка, сякаш ги предупреждаваше или очакваше нещо. С почти колебаещо се движение, в пълен контраст с предишните свободни действия, той пъхна обратно ключето и натисна едно странично копче.

Веднага, без никаква пауза, от конзолата се разнесе глас, който вече не приличаше на механичната пародия на човешка реч. Усещаше се интелект — съзнание, — съществуваше чувство за собствено съзнание, макар и все още на рудиментарно равнище.

— Добро утро, доктор Чандра. Това е Хал. Готов съм за първия урок.

Това бе толкова неочаквано, че последва миг на удивление; после подтикнати от един и същи импулс, двамата наблюдатели напуснаха кабината.

Хейуд Флойд не можеше да повярва. Доктор Чандра плачеше.