Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (28)

Безсилие

„… Видял си всички технически доклади, Димитри, така че си разбрал безсилието ни. Тестовете и измерванията не ни донесоха нищо ново. «Загадка» просто си стои, запълнила половината небе и изобщо не ни обръща внимание.

И все пак не може да е инертна като изоставен космически кораб. Василий привлече вниманието ни на факта, че може да извършва някои положителни действия, след като неизменно остава на нестабилната точка на равновесието. В противен случай отдавна би се отклонила в пространството като «Дискъвъри» и би се сблъскала с Йо.

И така, какво трябва да направим? По силата на конвенцията на ООН от 2008 година не може да носим на борда ядрени експлозиви. Шегувам се.

Сега, когато налягането е по-слабо, а от отблъскването към дома ни делят седмици, наблюдава се определена скука, а също и безсилие. Не се смей — представям си как ти звучи това там, в Москва. Как може интелигентен човек да скучае, когато е заобиколен от най-големите чудеса, наблюдавани някога от човешко око?

И все пак няма никакво съмнение. Духът ни не е такъв какъвто беше. Досега всички бяхме отвратително здрави. Сега почти всеки един от нас страда от някаква простуда, от стомашно разстройство или сърбеж, който не минава от катеринините прахчета и мазила. И тя се е предала и само ни ругае.

Саша ни забавляваше с бюлетин за живота на борда. Темата му е: СПРАВИ СЕ С РУСЛИШ! — направил е списък на най-ужасните смесици от двата езика, които твърди, че е чул с ушите си, погрешна употреба на думи и т.н. Всички ще имаме нужда от езикова дезинтоксикация, когато се завърнем у дома; на няколко пъти улавям твои сънародници да си бъбрят на английски, без изобщо да осъзнават, че говорят на чужд език, като прибягват към собствения си език само за трудните думи. Онзи ден се улових да говоря на руски на Уолтър Кърноу и нито един от двамата не обърна внимание на този факт.

Отвори ни се непредвидена работа и когато ти разкажа за това, ще получиш представа в какво състояние на духа сме. Сигналът за пожарна тревога се разнесе в полунощ — той бе предизвикан от един от детекторите, установяващ наличието на дим.

Е, оказа се, че Чандра пренесъл скришом няколко от смъртоносните си пури на борда и не издържал на изкушението. Пушел в тоалетната като виновен ученик.

Разбира се, ужасно се смути; след първоначалната паника всички сметнаха случката за истерично смешна. Знаеш как понякога някоя най-обикновена шега, незначеща нищо за страничния човек, може да се понесе сред група от иначе интелигентни люде и да ги накара безпомощно да се кикотят. През следващите дни трябваше само да се престориш, че палиш цигара, и всички се разкапваха от смях.

Това звучи още по-смешно, тъй като никой нямаше да има нищо против, ако Чандра бе изключил детектора. Ала той е твърде срамежлив, за да си признае, че притежава такава човешка слабост; така че сега прекарва още повече време в общуване с Хал.“

Флойд натисна копчето, на което пишеше „Пауза“ и спря да записва. Може би не бе честно от негова страна да се шегува зад гърба на Чандра, макар че съблазънта винаги е съществувала. През последните няколко седмици на повърхността изплуваха най-незначителни особености на характерите им; дори някои лошо се скараха без никаква видима причина. Така че какво толкова обръща внимание на собственото си поведение? Нима е нямало какво да се критикува в него?

Все още не бе сигурен дали се бе отнесъл както трябва с Кърноу. Макар да предполагаше, че никога няма да заобича големия инженер, нито пък малко високия глас, с който говореше, Флойд бе променил отношението си към него от търпимост до възхищение и уважение. Руснаците го обожаваха и не на последно място заради неговото изпълнение на любимите им песни от рода на „Полюшко поле“, което ги трогваше до сълзи, ала Флойд чувстваше, че обожанието бе попрехвърлило граници.

— Уолтър — бе започнал внимателно той. — Не съм сигурен, че е моя работа, но искам да повдигна един личен въпрос пред теб.

— Когато някой каже, че не е негова работа, обикновено е прав. Какво има?

— Направо казано — поведението ти към Макс.

Бе последвала хладна тишина и Флойд запълни паузата, като внимателно изучаваше лошото бояджийско изпълнение на отсрещната стена. После Кърноу бе отвърнал тихо, ала неумолимо:

— Имах непреодолимото впечатление, че той е прехвърлил осемнайсетте.

— Не измествай въпроса. Искрено казано, не съм се загрижил за Макс, а за Женя.

Кърноу бе зяпнал с нескрита изненада.

— Женя ли? Че какво общо има тя?

— За интелигентен човек ти често си изключително ненаблюдателен, да не кажа тъп. Не може да не си наясно, че тя е влюбена в Макс. Не си ли забелязал как гледа, когато го прегърнеш през рамо?

Флойд никога не бе очаквал, че ще види Кърноу сконфузен, ала сега бе улучил целта.

— Женя ли? Мислех, че се шегувате. Тя е такова свито мишле. А всички са влюбени в Макс по свой собствен начин, дори Катерина Велика. И все пак… хъм, мисля, че би трябвало да съм по-внимателен. Поне когато Женя е наблизо.

Бе последвала продължителна тишина, докато социалната температура отново се вдигне до нормалната. После, очевидно за да демонстрира, че не изпитва лошо чувство, Кърноу бе добавил между другото:

— Знаеш ли, често съм си мислил за Женя. Направена й е превъзходна пластична операция на лицето, ала не са могли да скрият всичко. Кожата й е твърде опъната, освен това мисля, че никога не съм я виждал да се смее както трябва. Може би затова избягвам да гледам към нея. Би ли благоволил да допуснеш, че все пак притежавам някаква естетична чувствителност, Хейуд?

Нарочно употребеното официално обръщение „Хейуд“ предполагаше добродушна закачка, а не враждебност и Флойд си позволи да се отпусне.

— Мога да задоволя част от любопитството ти — най-после Вашингтон се е добрал до фактите. Преживяла е тежка самолетна катастрофа, но за щастие обгорените места са зараснали. Няма нищо тайнствено в това, но на сметката на Аерофлот не бива да фигурират никакви катастрофи.

— Горкото момиче. Изненадан съм, че са й разрешили полет в космоса, макар да предполагам, че е била единствената специалистка, която са имали под ръка, когато Ирина се е самоелиминирала. Съжалявам я; освен раните, трябва да е преживяла ужасен психически шок.

— Сигурен съм в това. Но очевидно се е съвзела.

Не говориш цялата истина, си бе казал Флойд, и никога няма да я кажеш. След срещата им по време на приближаването им до Юпитер между двамата винаги щеше да съществува тайна връзка — не любовна, а връзка, изтъкана от нежност, която често е много по-трайна.

Внезапно и съвсем неочаквано той усети благодарност към Кърноу; Уолтър очевидно бе изненадан от грижата му за Женя, ала нямаше намерение да я използва, за да се защити.

А ако я използваше, щеше ли да бъде нечестно? Сега, дни след случката, Флойд бе започнал да се пита дали собствените му мотиви бяха наистина уважителни. От своя страна Кърноу със сигурност бе спазил обещанието си; е, ако човек не знаеше, щеше да си помисли, че нарочно избягва Макс, поне когато Женя бе наоколо. Освен това се държеше към нея много по-вежливо; разбира се, имаше случаи, когато дори успяваше да я накара да се смее на глас.

Така че намесата си струваше, каквато и да бе причината, подтикнала го към това. Флойд понякога с тъга си мислеше, че си струваше, дори да не бе нищо повече от тайната завист, която нормалните хомо– или хетеросексуални личности усещаха към веселата, добре приспособена полиморфност, ако бяха съвършено честни към себе си.

Пръстът му се насочи отново към записващото устройство, ала последователността на мислите му бе прекъсната. Неизбежно в главата му нахлуха образи от собствения му дом и семейството му. Затвори очи и извика в паметта си кулминацията на тържеството по случай рождения ден на Крис — видя как детето духна трите свещички на тортата преди по-малко от двайсет и четири часа, ала близо на милиард километра разстояние. Въртеше видеокасетата тъй често, че я знаеше цялата, кадър след кадър, наизуст.

Често ли пуска Керълайн неговите записи на Крис, за да не забравя момчето баща си и да не го гледа като чужд, когато се завърне пропуснал още един рожден ден? Беше му страшно да попита.

Въпреки всичко не можеше да кори Керълайн. Преди да се срещнат отново, за него щяха да са изминали само няколко седмици. Тя щеше да е остаряла с цели две години, докато той е спял, без да сънува, между световете. Да бъдеш дълго млада вдовица, макар и временно.

Чудя се дали не прихващам някоя от бордовите болести, помисли си Флойд; рядко имаше подобно усещане за безсилие, за неуспех. Може да съм изгубил семейството си, преминавайки през теченията на времето и пространството, и то за какво? Нищо не съм направил; дори да съм постигнал целта си, тя си остава една безлика, непреодолима стена от съвършен мрак.

И все пак Дейвид Боумън бе извикал: „Господи! Тук е пълно със звезди!“