Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (50)

Сбогом на Юпитер

Не бе лесно да се измисли съобщението, особено след онова, което бе изпратил на адвоката си. Флойд се чувстваше лицемер; ала разбираше, че трябва да го направи, за да намали до минимум болката, тъй неизбежна и от двете страни.

Беше му тъжно, но в никакъв случай не беше неутешим. Защото се завръщаше на Земята, увенчан с ореола на успешните постижения — ако не точно на герой, — щеше да се пазари от позицията на силата. Никой — никой не бе в състояние да му отнеме Крис.

„… Скъпа Керълайн (вече не употребяваше «скъпа моя»), на път съм за дома. Когато получиш това, ще бъда вече в хибернация. Само след няколко часа — поне така ще ми се стори — ще отворя очи и до себе си ще видя да виси прекрасната синя Земя.

Да, знам, че за теб ще са изминали много, много месеци и съжалявам за това. Но още преди да тръгна, и двамата знаехме, че това ще бъде моят път; какъвто и да е той, връщам се седмици преди очакваното поради промяна в плана на мисията.

Надявам се, че ще можем да измислим нещо. Главният въпрос е: Какво е най-добро за Крис? Каквито и да са нашите собствени чувства, той трябва да бъде на първо място. Знам, че аз желая да постъпя така и съм сигурен, че ти също ще го сториш.“

Флойд изключи магнетофона. Дали да не каже онова, което възнамеряваше? „Едно момче има нужда от баща си.“ Не — няма да бъде тактично и може само да влоши положението. Керълайн ще вземе да отвърне, че от времето на раждането му до четиригодишна възраст детето има най-много нужда от майка — а ако той е мислил така, е трябвало да си остане на Земята.

„… А сега за къщата. Радвам се, че семейство Риджънтс имат такова отношение, което ще улесни нещата и за двама ни. Знам, че и двамата обичахме дома си, ала сега вече ще бъде твърде обширен и ще навява твърде много спомени. Засега вероятно ще си взема апартамент в Хило. Надявам се да си намеря постоянно жилище, колкото е възможно по-скоро.

Но едно мога да обещая на всички — няма вече да напускам Земята. Достатъчно съм пътувал в космоса — стига за цял живот. О, може би ще отскоча до Луната, ако се наложи, но това е само един излет.

И като стана дума за луни, искам да ти кажа, че току-що преминахме край Синопе и вече напускаме системата на Юпитер. Юпитер е на разстояние повече от двайсет милиона километра и се вижда почти колкото Луната.

Дори от това разстояние веднага можеш да кажеш, че нещо ужасно се е случило с планетата. Красивият й оранжев цвят е изчезнал; сега е болезненосив и от предишния й блясък не е останала следа. Нищо чудно, че в момента, гледана от земята, сигурно представлява мъждива звезда.

Ала нищо друго не се случи, а и вече сме далеч от нея. Дали цялата история не бе само фалшива тревога, или пък някоя космическа шега? Съмнявам се дали ще разберем някога. Както и да е, това ни накара да се върнем у дома много преди определения срок и аз съм му благодарен.

Довиждане засега, Керълайн — и благодаря за всичко. Надявам се, че ще си останем приятели. Предай най-голямата ми обич на Крис и завинаги.“

Когато свърши, Флойд остана на мястото си в малката кабина, от която повече нямаше да има нужда. Тъкмо се канеше да отнесе аудиочипа на мостика, за да го предадат, когато Чандра плавно влезе.

Флойд се изненада от начина, по който ученият приемаше раздялата си с Хал. Все още се свързваха всеки ден по за няколко часа, обменяха данни за Юпитер и наблюдаваха условията на борда на „Дискъвъри“. Макар никой да не бе очаквал да изрази някакви големи емоции, Чандра приемаше загубата със забележителна сила. Николай Терновски, единственият му душеприказчик, бе дал на Флойд приемливо обяснение за поведението на учения.

— Сега Чандра има други интереси, Уди. Не забравяй, неговата работа е такава — дори опитът му да успее, той вече е остарял. През последните няколко месеца много научи. Можеш ли да отгатнеш с какво се занимава сега?

— Честно казано, не. Ти ще ми кажеш.

— Проектира Хал 10 000.

Флойд зяпна.

— Ето какво обяснява съобщенията до Урбана, заради които Саша мърмори толкова много. Е, повече няма да блокира линията.

Когато Чандра влезе, Флойд си припомни разговора им; знаеше, че е по-добре да не пита учения за това, тъй като наистина не беше негова работа. Но имаше нещо друго, което го интересуваше.

— Чандра — започна той, — мисля, че не ти благодарих както трябва за работата, която свърши при маневрата, за това, че убеди Хал да ни сътрудничи. По едно време наистина ме беше страх, че ще ни създаде неприятности. Но ти през всичкото време беше сигурен и си бил прав. Все пак, не изпитваш ли угризения?

— Никакви, доктор Флойд.

— Защо? Той трябва да се е чувствал застрашен от положението, а добре знаеш какво се случи последния път.

— Има голяма разлика. Ако мога да се изразя така, може би успешният завършек този път имаше нещо общо с националната ни характеристика.

— Не разбирам.

— Погледнете го така, доктор Флойд. Боумън се опита да използва сила срещу Хал. А аз не. В моя език има една дума ahimsa. Обикновено се превежда като „ненасилие“, макар да има по-положително значение. В общуването си с Хал се стараех да използвам повече ahimsa.

— Много похвално. Но понякога, за съжаление, има нужда от нещо по-енергично. — Флойд замълча; той се бореше със съблазънта. Поведението на Чандра в стил „по-свят-от-всички-вас“ бе доста досадно. Едва ли щеше да сгреши, ако сега му кажеше някои истини.

— Радвам се, че се е получило. Но можеше и да не стане и аз трябваше да се подготвя за всеки случай. Ahimsa, или както го наричате онова там, е много добре; няма да крия, че имах противоположен отговор на вашата философия. Ако Хал проявеше… е, да речем твърдоглавие, щях да се справя с него.

Флойд бе виждал веднъж Чандра да плаче; сега го видя да се смее, а това също бе доста смущаващо явление.

— Ама и вие, доктор Флойд! Давате ми много ниски оценки за интелигентност. От самото начало бе очевидно, че някъде сте инсталирали прекъсвач на веригата. Та аз я изключих още преди месеци.

Никога няма да узнаем дали сащисаният Флойд бе измислил подходяща реплика. Все още имаше вид на уловена на въдицата риба, когато Саша викна откъм мостика:

— Командире! Всички на борда! Погледнете в мониторите! БОЖЕ МОЙ! ГЛЕДАЙТЕ!