Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (6)

Събуждането

А ни уверяваха, че няма да сънуваме, помисли си Хейуд Флойд повече с изненада, отколкото с раздразнение. Великолепното розово сияние, което го заобикаляше, му действаше успокоително; напомняше му за шишовете с месо и пращящите пънове в камината по Коледа. Но я нямаше топлината; всъщност усещаше определен хлад, макар и не тъй неприятен.

Дочуваше гласове, твърде тихи, за да може да разбере какво говорят. Те се усилиха, ала той все още не улавяше отделните думи.

— Разбира се — изговори той с внезапно удивление, — не бих могъл да сънувам на руски език!

— Не, Хейуд — отвърна му женски глас. — Не сънуваш. Време е да ставаш.

Красивото сияние избледня; той отвори очи и пред лицето му проблесна силна светлина. Лежеше на една кушетка, върху която го придържаха еластични колани; беше заобиколен от хора, ала той не можеше да фокусира погледа си, за да ги разпознае.

Нежни пръсти притиснаха клепачите и започнаха да масажират челото му.

— Не се напрягай. Дишай дълбоко… още… така… как се чувстваш?

— Не знам… странно… главата ми се мае… гладен съм.

— Това е добър знак. Знаеш ли къде си? Вече можеш да отвориш очи.

Той фокусира поглед върху фигурите — първо се появи доктор Руденко, после командир Орлова. Ала нещо бе станало с Таня, откакто я бе видял за последен път, само преди час. Когато Флойд разбра причината, почувства почти физически удар.

— Косата ти отново е пораснала!

— Надявах се, че ще ти хареса. Но аз не мога да кажа същото за брадата ти.

Флойд вдигна ръка към лицето си и осъзна, че трябва да прави съзнателно усилие и да планира всеки отделен момент на движението. Брадата му бе покрита с къси остри косми — като че ли не се бе бръснал два-три дни. Когато човек е в хибернация, космите му растат с една стотна от нормалната скорост…

— Значи така — промълви той. — Значи сме пристигнали на Юпитер.

Таня го погледна успокояващо, после се извърна към лекарката, която почти незабелязано кимна с глава.

— Не, Хейуд — каза тя. — Остава ни още цял месец. Не се тревожи — корабът е в изправност и всичко върви нормално. Но приятелите ти от Вашингтон ни помолиха да те събудим предварително. Случи се нещо непредвидено. Преследваме „Дискъвъри“, за да я достигнем, но се страхувам, че няма да успеем.