Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (96)

8

Работата на смяната, застъпила в мината в края на осемдесет и шестия ден, започна както обикновено. Напоследък жилата все повече се стесняваше и като че ли пак щеше да изчезне. Предварително знаеха, че не могат да разчитат на голям успех, но въпреки това всеки безрезултатен ден им носеше голямо разочарование.

Данълдийн, вече напълно възстановен след аварията по време на земетресението, работеше с тежка къртачка. Беше плувнал в пот в тясната задушна галерия. Една капка се стече в окото му и за момент му се стори, че е цветна. Спря машината, за да види по-добре. Отново погледна пред себе си през облаците дим и бял прах. Същата картина продължаваше да танцува пред очите му.

Не, не беше видение!

Посред бялата кварцова жила едно малко кръгло петънце светеше в жълто.

Отново включи машината. Вибриращото й острие се впи дълбоко в минерала. Изключи я и се приближи до стената.

Стоеше като вцепенен. Изсвири силно, за да спре работата в галерията.

Сочеше нещо. Галерията се изпълни с викове на лудешка радост!

Това беше злато!

Най-сетне бяха попаднали на втора каверна!

Скоро след това радостта утихна и всички инструменти заработиха върху жилата.

На фона на белия кварц златото блестеше все по-силно.

Дежурният в лагера прие въодушевеното съобщение и само след няколко минути третата смяна им се притече на помощ.

В града ликуваха.

Всички шотландци, дори и двете възрастни вдовици, направиха жива верига до мината, за да прехвърлят безценния метал. Започна трескава работа — претегляха, пълнеха торбите с руда и ги товареха. По дяволите, това, че златото не беше съвсем чисто, нямаше никакво значение. В големите буци то се виждаше ясно във формата на спирали или като фина мрежа.

Преди залез слънце на осемдесет и осмия ден бяха изкопали цялата каверна.

Без кварца златото тежеше седемстотин и петдесет килограма.

Като се прибавеха и сто и четиридесетте килограма, които вече имаха, ставаха почти деветстотин.

Не беше един тон, но щеше да стигне.

Всичко се развиваше по плана!

Започнаха да смазват автоматите.

Пасторът се молеше за успеха им непрестанно и от все сърце. Никога досега залогът не е бил толкова голям.