Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

8

На следващия ден Търл отново кипеше от енергия. Готвеше се за нов разговор с Нъмф.

Обикаляше навсякъде и провеждаше разпити за опасността от бунт. Записваше ги върху специална лента, която можеше да бъде рязана и съединявана наново. Задачата изискваше много умение и предпазливост. Срещаше се със служителите на работните им места във и извън лагера.

Разговорите протичаха гладко и бързо.

Търл например питаше: „Кои от наредбите на компанията за справяне с бунтове познавате?“ Всички служители изведнаж ставаха подозрителни, някои направо умираха от страх. Опитваха се да цитират известните им правила, които според тях се отнасяха за бунт.

Сетне шефът на сигурността задаваше следващия въпрос: „Обяснете със свои думи отношението си към бунта!“ Разбира се, служителите се презастраховаха многословно: „Бунтът е нещо много лошо. Ръководството трябва да изпарява без изключения. Никога не съм одобрявал бунтовете, нито бих участвувал в тях.“

Търл се занимаваше с това през целия ден. Тичаше ту вътре, ту вън, слагаше и сваляше маската си и записваше ли, записваше. В края на всеки разговор поклащаше глава и обясняваше, че става дума за обичайна процедура — трябва да го разберат, знаят какво представлява ръководството. Той, Търл, във всички случаи ще е на тяхна страна. Навсякъде след себе си оставяше тревога. Служителите се заклеваха наум, че никога няма да участвуват в бунт, колкото и малки да станат заплатите.

От време на време, когато се случеше в кабинета си, Търл хвърляше поглед към екрана с картина от клетката. Монтираните високо камери вършеха добра работа. Не само любопитство, а и някакво необяснимо безпокойство го привличаше непрестанно да гледа натам.

Животното изглеждаше много прилежно и упорито. Стана още в ранни зори. Работеше непрекъснато. Стържеше усърдно мечата кожа и я обработваше с пепел от огъня. Накрая я опъна върху решетките.

Беше издигнало над горящия огън някаква странна конструкция от клони. Месото беше нарязано на тънки ивици и висеше над него. Животното постоянно хвърляше в пламъците листа от насечените дървета и месото се обвиваше в гъст дим.

Отначало Търл не можеше да разбере какво точно прави животното, но в края на деня вече вярваше, че е разгадал тайната му. Навярно това беше някакъв ритуал, свързан с настъпващата пролет. Беше чел нещо подобно в една от книгите на чинкосите. В нея се описваха танци и разни други глупави неща. Предполагаше, че димът отвежда духа на убитото животно при боговете. Вчера бяха убили доста. Спомни си за това и гърбът отново го заболя.

Нито за миг не бе допускал, че някое от съществата на Земята може да представлява опасност за един психло, но тази гризли бе поразколебала самоувереността му. Беше наистина огромна, тежеше почти колкото самия Търл.

Вероятно към залез слънце животното ще засили огъня и ще започне да танцува около него или ще направи нещо подобно. Реши, че няма нищо опасно в това, и продължи безкрайните си разпити.

Тази вечер Търл не се показа в залата за отдих, дори не му стигна времето да провери дали животното танцува. Беше прекалено зает с направените записи.

Работеше с вещина, присъща само на един добре обучен шеф на служба за сигурност. Съединяваше ленти, изрязваше и вкарваше отделни думи, даже цели фрази и ги комбинираше, както си иска.

След разместването на записаните думи и заличаването на цели изречения от устата на служителите започнаха да излизат отговори, за които като нищо можеха да бъдат изпарени.

Един от най-често срещаните беше: „Имам намерение да защитя бунта. След избухването му ръководителите трябва да бъдат изпарени.“ Беше трудна и досадна работа, но купчината с готови ленти растеше.

Презаписа ги върху нови дискове и заличи следите от монтажа.

Зазоряваше се, когато Търл най-сетне свърши и се облегна назад.

Прозя се и лениво започна да разчиства стаята — унищожаваше оригиналите и останалите парчета лента. Изчакваше да стане време за закуска. Сети се, че бе забравил да следи животното и така и не бе видял дали танцува.

Търл реши, че сънят и почивката са по-важни от закуската. Срещата му с Нъмф беше чак следобед.

По-късно щеше да се обвинява, че е допуснал досадния гаф само защото не закуси и не обядва.

Общо взето, докладът започна добре. Нъмф седеше зад тапицираното бюро и отпиваше бавно от следобедната си купа кербанго. Приличаше на типичен самодоволен дребен чиновник, какъвто и беше.

— Вече съм готов с резултатите от разследването, което наредихте — започна Търл.

— Какво?

— Разпитах голяма част от служителите.

— За какво си ги разпитвал?

— Във връзка с бунта.

Нъмф веднага наостри уши.

Търл постави апарата върху бюрото и се приготви да пусне записите на „интервютата“, но преди това каза:

— Разбира се, всички те са строго секретни. Беше им обещано, че никой няма да ги чуе, а и не знаеха, че записвам.

— Много умно. Много умно — повтори Нъмф. Той остави купата с кербанго и целият се превърна в слух.

Търл пускаше дисковете един след друг. Резултатът напълно потвърди очакванията му. Нъмф ставаше все по-мрачен и по-мрачен. След като записът свърши, той си наля пълна купа с кербанго и я изпи наведнаж. Облегна се назад и зачака.

Търл си помисли, че най-после може да види един психло с гузна съвест. Нъмф гледаше като подгонено животно.

— Следователно — каза Търл — най-добре ще е всичко да се пази в пълна тайна. Не можем да допуснем служителите да разберат, че всички мислят еднакво. Това би довело до конспирация и до бунт.

— Да! — побърза да се съгласи Нъмф.

— Ето — продължи Търл, — приготвил съм някои документи и заповеди във връзка с това — постави купчината върху бюрото. — Първо една заповед, която ме упълномощава да взема всички необходими мерки с оглед на нововъзникналите обстоятелства.

— Да! — пак се съгласи Нъмф и я подписа.

— Втората е за обезоръжаването на всички рудници. Събраните оръжия ще бъдат заключени на едно място.

— Да! — каза Нъмф и я подписа.

— Следващата предвижда всички бойни самолети да бъдат събрани и запечатани, разбира се, с изключение на тези, които използвам аз.

— Да! — потвърди Нъмф и я подписа.

Търл взе готовите заповеди и остави Нъмф да прочете следващата.

— Какво е това?

— Разрешение за лов на животни с оглед на това те да бъдат обучени за работа с машините, така че добивът и транспортирането на рудата да продължат дори при смъртни случаи на психлоси или стачка.

— Мисля, че е невъзможно.

— Това е само начин работниците да бъдат сплашени и да започнат да работят. И двамата знаем много добре, че е невъзможно.

Нъмф се поколеба, но подписа, след като прочете: „Извънреден план за действие по спешност, алтернативна стратегическа разработка. Цел — възпиране на персонала от стачни действия.“

И тогава Търл допусна голяма грешка. Взе последната заповед и я прибави към останалите.

— По този начин можем да се справим при недостига на работна ръка — обясни той. После си даде сметка, че изобщо не биваше да го казва.

— О-о! — възкликна Нъмф.

— Сигурен съм — с това Търл довърши грешката си, — че вашият племенник Найп би приветствувал такава стъпка.

— Какво би приветствувал?

— Съкращаването на броя на работниците психлоси — продължаваше да дрънка Търл.

И тогава забеляза нещо. Лицето на Нъмф излъчваше облекчение и безкрайно задоволство.

Той погледна Търл развеселен. Беше съвсем спокоен. Вече не се страхуваше и бе възвърнал сигурността си.

Търл разбра, че е сбъркал. Смяташе, че държи с нещо Нъмф в ръцете си, но сега го беше изпуснал. Беше разкрит, че само се преструва, а всъщност не знае нищо, и се срамуваше от това. Нъмф беше разбрал — Търл нямаше никаква информация. Това си беше самата истина. Какъв гаф!

— Е, добре — внезапно каза Нъмф великодушно. — Върви и си гледай работата. Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.

Търл затвори вратата след себе си и спря. Какво, по дяволите, криеше Нъмф? На всяка цена трябваше да разбере! Директорът повече не се страхуваше. Представи си как се хили доволно.

Шефът на сигурността прогони черните мисли от главата си и продължи. Е, сега поне имаше разрешение за лов и обучение на животни. Щом свършат работа, щеше да ги изпари всичките! Само да можеше да изпари и Нъмф!

Трябваше, трябваше да го притисне до стената! Но не разполагаше с нищо срещу него. А и срещу животното.

Предстоеше му още много работа.