Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (76)

3

Зът разтревожено наблюдаваше как Търл и цяла тълпа механици около него ремонтират стария бомбардировач.

В огромните подземни гаражи и хангари отекваха воят на бормашините и звънът на чуковете.

След пристигането на новите работници механиците на Зът се върнаха обратно при него. С изключение на зареждането на разузнавателните самолети на всеки три дни (нещо, което той смяташе за напълно излишно) вече нищо друго не спъваше работата му. До днес Търл беше оставил началника на транспорта на спокойствие. Той сам обслужваше и се грижеше за двадесетте бойни самолета край лагера. Така че освен от сегашната неочаквана задача Зът нямаше от какво друго да се оплаква.

Но това беше пълна идиотщина! Бомбардировач! Съзнаваше, че е по-добре да си мълчи.

В огромната кабина за управление на самолета Търл променяше предварително заложените в него програми. Беше потен и изцапан със смазка. В едната си ръка държеше дистанционно управление. Натискаше копчетата му и вкарваше нова информация в командната система на бомбардировача.

— Шотландия… Швеция…

Продължаваше да чете, като от време на време поглеждаше някакви таблици и бележки, а ноктите му не спираха да играят по копчетата. В кабината нямаше места за сядане, тъй като това бе безпилотен самолет, и Търл се беше свил неудобно върху кожуха на единия от двигателите.

— …Русия… Алпите… Италия… Китай, не… Алпите… Индия… Китай… Италия… Африка…

— Търл — повика го Зът смирено.

— Затваряй си устата! — отсече Търл, без дори да вдигне поглед. — …Амазонка… Андите… Мексико… Скалистите планини! Скалистите планини веднаж, два пъти, три пъти!

— Търл — повтори Зът, — този бомбардировач не е летял от хиляда години, той е истинска развалина.

— Нали точно затова го ремонтираме — изръмжа Търл, като свърши работата си и се изправи.

— Търл, може би не знаеш, но това е самолетът, с който е била завладяна планетата преди повече от десет века. С негова помощ е била обгазена. А след това и ние сме стъпили на Земята.

— Е, и какво от това? Нали виждаш, че го зареждам с нови контейнери с газ.

— Но, Търл, ние вече завладяхме тази планета преди хиляда години. Ако сега пуснеш смъртоносен газ, дори само на няколко места, той може да порази собствените ни лагери и мини!

— Ние разполагаме с достатъчно дихателен газ — прекъсна го Търл и го избута с рамо, за да се върне обратно при огромната машина.

Работниците търкаляха нагоре грамадните контейнери, докарани от един склад, скрит дълбоко под земята. Чистеха ги внимателно от мръсотията, полепнала по тях през вековете. Търл ръководеше енергично действията им, като постоянно даваше напътствия, къде да ги слагат.

— Петнадесет контейнера! Докарали сте само четиринадесет! Веднага дайте още един!

Няколко работници се втурнаха презглава, а Търл започна да свързва крановете на контейнерите с кабели, като си мърмореше нещо и проверяваше цветната им маркировка.

— Търл, този самолет е запазен като любопитен исторически експонат. Моделът е много опасен. Едно е да насочваш с дистанционно управление разузнавателен самолет с малки двигатели — никога не можеш да изгубиш контрол над него! Двигателите на този бомбардировач са мощни, колкото на дванадесет товарни кораба, взети заедно. Създават смущения в сигналите, които той изпраща обратно към дистанционното управление. Би могъл да се изплъзне изпод контрола ти и да пусне смъртоносния газ в най-неочаквано място. Прекалено е несигурен, за да можеш да го насочваш прецизно. След като веднаж излети във въздуха, нищо не може да го спре. При него командите са необратими, също както при телепортирането.

— Затваряй си устата! — каза Търл.

— В правилника пише — продължи да настоява Зът, — че такива самолети могат да се използват само при изключителни обстоятелства. А в момента аз не виждам такива, Търл.

— Затваряй си устата! — повтори Търл и продължи да свързва кабелите.

— Издал си заповед да бъде на постоянно разположение пред площадката за телепортиране. Тя ни е необходима за обслужване на товарните кораби. А това е боен самолет. Тях ги използват единствено за нанасяне на първи удар върху чуждата планета и никога след това, освен при отстъпление. В момента не водим война и не се готвим да се изтегляме от тази планета.

На Търл вече му писна. Извади бележките си и се надвеси над Зът.

— Единствено аз имам право да преценявам обстановката. На планета, където няма военно министерство, за тези неща се грижи началникът на сигурността. Заповедите ми не подлежат на обсъждане. Този самолет ще чака край площадката за телепортиране и никой няма право да го мести оттам. Колкото до управлението и контрола над него — и той размаха пред лицето на Зът тридесетсантиметровата квадратна кутия, — те са съвсем сигурни. Просто трябва да се въведат и наберат необходимите данни, да се натиснат стартовите копчета и вече никой нищо не може да направи! Самолетът ще излети и ще изпълни поставената му задача! Ще остане в пълна бойна готовност през цялото време!

Зът се отдръпна. Малки влекачи теглеха огромната стара машина към вратата на площадката. Ако останеше там, щеше да я блокира и да пречи на обслужването на товарните кораби, които докарваха рудата.

— Много странни координати въведе в паметта — промълви тихо Зът.

Търл държеше огромен гаечен ключ. Приближи се до Зът.

— Това са координатите на географските места, на които човекът е дал собствени имена. В тези райони все още има останали живи хора.

— Толкова ли са малко? — престраши се да попита Зът.

Търл изкрещя нещо и запокити ключа по него. Зът успя да се наведе навреме и ключът издрънча по пода на хангара, като накара няколко работници да подскочат.

— Търл, държиш се като луд — каза Зът.

— Само представителите на чужди раси могат да полудяват! — изрева Търл.

Докато влачеха древния самолет към площадката за телепортиране, Зът стоеше настрана.

— Ще остане точно там! — кресна Търл, без да се обръща конкретно към някого. — Така ще може да бъде изстрелян по всяко време през следващите четири месеца.

„А това със сигурност ще стане на деветдесет и третия ден от следващата година“ — помисли си той и се усмихна тайничко.

За момент Зът се поколеба дали няма да е по-добре да застреля Търл през някоя тъмна нощ. Началникът на сигурността бе върнал оръжието на служителите и издаде разрешение да го носят със себе си. Заповяда пушките в пирамидите край спалните помещения да бъдат винаги заредени. Но тогава се сети, че злият демон беше скрил някъде един плик, който щеше да се появи на бял свят, ако нещо се случи с него.

По-късно, когато останаха насаме с Нъмф, Зът сподели всичко това с него. Зът обичаше да ходи на лов, а този бомбардировач щеше отново да унищожи всичкия дивеч. Нъмф също беше страстен ловец.

Но Директорът на планетата го изслуша със стъклен поглед и не обели нито думичка.

И така, бомбардировачът, същият, който преди хиляда години бе обгазил планетата и предрешил победата на нашествениците, остана пред вратата на площадката за телепортиране. Зареден със смъртоносен газ, с предварително въведени координати, той остана да очаква Търл да натисне няколко копчета на дистанционното управление, като същевременно блокираше пътя на всичко и на всички.

Всеки път, когато преминеше покрай него, Зът потреперваше. Очевидно Търл бе напълно полудял.

Тази нощ както винаги главата на Търл се въртеше и той се чувствуваше замаян. Беше изтекъл още един ден, а не се беше добрал до никаква информация за мисията на Джейд. Какво търсеше тук агентът?

Разглеждаше снимките, направени от автоматичния разузнавателен самолет. Животните се опитваха да стигнат до жилата от другата й страна, под земята, което беше много хитро. Така сигурно щяха да успеят. Ако ли пък не, той знаеше какво да направи.

Всяка вечер минаваше да нагледа двете момичета. Хвърляше им месо и дърва. Понякога отвън, край оградата, намираше пакети. Избягваше да се замисля как са попаднали там, а направо ги пускаше в клетката. Беше оправил тръбите за вода, но сега пък басейнът преливаше. По-голямото отново седеше, както обикновено. Щом ги видеше, веднага започваха да го гризат въпроси около загадката с парапсихическите им способности. Чудеше се коя от двете изпраща импулсите и дали могат да бъдат дешифрирани с помощта на някаква апаратура. Е, добре, докато онези животни горе в планината се трудят усърдно, той нямаше да убие момичетата. Все пак те бяха механизмът, с чиято помощ държеше останалите в ръцете си.

Но на деветдесет и третия ден, ха-ха! Не можеше да разчита, че животните няма да проговорят. Не биваше да поема риск, като остави живи свидетели, до които компанията и правителството можеха да се доберат. Животните трябваше да изчезнат от лицето на Земята и този път завинаги.

Търл заспа съвсем объркан от неизвестността около него. Джейд му пречеше да се добере до златото. Само той беше виновен. Но как се извършва съвършеното убийство на един от най-добрите агенти на ИБР? Започнеше ли да разработва някакъв план, веднага му се завиваше свят. Докато разреши този проблем, трябваше да изглежда, сякаш няма по-съвестен и по-опитен в неговата работа. Всички щяха да са убедени, че е най-великият, най-предпазливият и най-подозрителният началник на сигурността, който компанията някога е имала.

Наистина ли полудяваше? Не, просто бе по-умен от останалите.