Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (36)

5

Търл изобщо не се изненада, когато малкият Чамко влетя възбудено в кабинета му.

— Търл — каза той колебливо, — спомняш ли си банкнотата талисман, която загуби от мен онази вечер? Е, май вече няма да можеш да я откупиш…

— Какво искаш да кажеш? — попита Търл.

— Банкнотата талисман. Ти я загуби, а аз обещах да ти я върна, когато имаш пари. Исках да ти кажа, че…

— Чакай малко — прекъсна го Търл. Извади портфейла си и погледна в него. — Ей, ти наистина си прав! Няма я.

— Ти я загуби на обръчи и аз обещах да ти я върна, когато можеш да си я откупиш. Е, а сега…

— А, да. Смътно си спомням нещо. Каква нощ, а? Трябва да съм бил доста пиян. Какво искаш да ми кажеш?

По-малкият Чамко се притесняваше, но Търл беше толкова откровен и добре настроен, че се престраши:

— Изчезнала е. Откраднали са я.

— Открадната?! — излая Търл.

— Да. Всъщност откраднали са ми спечелените петстотин кредита и още сто шейсет и пет други. Между тях беше и талисманът ти.

— Виж какво, я карай по-бавно. Откъде е открадната?

— От стаята ми.

Търл извади официален формуляр и започна да го попълва.

— Кога е станало?

— Може би вчера. Отидох да взема малко пари, за да се почерпя, и открих, че…

— Вчера. Хм — Търл се облегна назад замислено и загриза края на писалката си. — Знаеш ли, че това не е първото оплакване за кражба от спалните помещения? Има още две. Но ти си късметлия.

— Как така?

— Знаеш много добре, че аз отговарям за сигурността. — Търл се престори, че търси нещо в неразборията на рафта зад себе си. Обърна се към Чамко: — Не би трябвало да говоря пред тебе за това… — изглеждаше замислен, но сякаш внезапно взе решение. — Мога ли да ти вярвам, че ще пазиш тайна?

— Напълно — отговори по-малкият Чамко.

— Старият Нъмф постоянно се тревожи, че ще избухне бунт.

— И с право, след като така орязаха заплатите.

— И тъй, разбираш, никога не бих проявил самоинициатива, но се случи така, че вчера стаята ти беше под постоянно наблюдение, както и други стаи.

Това не направи особено впечатление на Чамко. Компанията често поставяше работните места и спалните помещения под наблюдение.

Търл тършуваше шумно сред наредените един върху друг дискове:

— Още не съм ги прегледал. Всъщност нямах и такова намерение, просто трябваше да изпълня желанието на ръководството… А, да, ето го. Вчера по кое време казваш?

— Не зная.

Търл постави диска и включи екрана.

— Направо имаш късмет.

— И аз мисля така.

— Просто ще прегледаме записите. Камерите са снимали в продължение на два или три дни… Ще го превъртя бързо.

— Чакай! — извика по-малкият Чамко. — Мисля, че видях нещо!

Търл услужливо върна картината:

— Може би това си ти. Ето, влизаш в стаята си. Никога не гледам подробно тези записи. Отнема толкова време, а имам и куп други задължения… Според правилника на компанията…

— Чакай! Я погледни това!

— Кое?

— Ето това. Кой е този?

Търл засили яркостта на образа.

— Това е Зът! — изкрещя Чамко. — Я виж какво прави! Рови из стаята. А! Намери го! Мръсник! Виж! Ето я и твоята банкнота!

— Просто невероятно — каза Търл, — ти извади късмет с тази опасност от бунт. Къде отиваш?

Чамко гневно се беше устремил към вратата.

— Отивам да пребия този мръс…

— Не, недей, така няма да си върнеш парите — беше абсолютно прав, защото цялата пачка беше скрита под колана му. Пак ги беше взел от стаята на Чамко. — Това е официална жалба, регистрирана официално при официално проведено наблюдение.

Търл отвори инструкцията, том 989, глава 34а — IV. Прелисти няколко страници и я подаде на Чамко, който видя „кражба на лични пари от стаята на един служител от друг“, „когато има неоспорими доказателства“ и „изпаряване“.

По-малкият Чамко свърши с четенето. Беше изненадан:

— Не предполагах, че е толкова строго.

— Да, така е. И това е официално, затова не се втурвай да прилагаш закона сам.

Търл взе една лъчева пушка от шкафа и му я подаде:

— Можеш да си служиш с нея, нали? Заредена е. Назначавам те за свой помощник.

По-малкият Чамко беше наистина смаян. Опипваше пушката и провери дали предпазителят е спуснат.

— Искаш да кажеш, че мога да го убия?

— Ще видим. Това е официален случай.

Търл взе диска, един портативен екран и инструкцията, огледа се, за да се убеди, че не е забравил нещо.

— Да тръгваме. Ще стоиш зад мен и няма да се обаждаш.

Отидоха при спалните помещения и намериха управителя. Да, той беше видял Зът да излиза от стаята на Чамко. Да, познаваше го. Не можеше да си спомни дали е било на тринадесетия или на четиринадесетия ден от месеца. Но го бе видял. Предупредиха го да не казва на никого, защото случаят е „официален и е свързан с наблюдение като мярка за предотвратяване на бунт“. Управителят с готовност подписа показанията като свидетел и се закле да пази тайна. И без това много-много не обичаше началниците.

Следван от по-малкия Чамко със заредена пушка в ръце, Търл стигна до зоната за ремонт и поддържане на транспорта. Монтира камерата на стената и натисна копчето на дистанционното управление.

Зът погледна към тях. В лапата си държеше тежък гаечен ключ. Огледа двете решителни лица и пушката. Обзе го внезапен страх.

— Пусни гаечния ключ! — заповяда Търл. — Обърни се и се хвани с двете лапи за релсата до стената!

Зът запрати ключа по тях, но не успя да уцели. Търл го сграбчи и го стовари върху една количка. Чамко подскачаше наоколо и се опитваше да намери удобна позиция за стрелба.

Търл стъпи с ботуш върху врата на Зът. Направи знак на Чамко да се отдръпне.

Коленичи и като прикриваше с гръб действията си от погледа на Чамко, с мълниеносно движение „измъкна“ снопчето банкноти от задния джоб на Зът.

Подаде ги на Чамко:

— Това ли са твоите пари?

Зът се бе обърнал по гръб и гледаше нагоре към тях от мазния мръсен под.

Чамко преброи парите.

— Шестстотин и петдесет кредита. Ето го и талисмана! — почти бе изпаднал в екстаз.

— Ти си свидетел, че бяха в задния му джоб — каза Търл.

— Точно така беше — потвърди Чамко.

— Обърни тази банкнота към камерата на стената — подкани го Търл.

— Какво става? — изръмжа Търл.

Търл предупреди Чамко:

— Отдръпни се и дръж пушката готова за стрелба. — Като внимаваше да не застане между двамата, отиде и постави върху една пейка всичко, което беше донесъл. Отвори инструкцията и я показа на Зът.

Той гневно зачете на глас. Към края гласът му беше съвсем изтънял.

— Изпаряване! Не го знаех.

— Непознаването на правилата не е извинение, но много малко служители са наясно с всички наредби. Вероятно си го направил от незнание.

— Какво съм направил? — изрева Зът.

Търл пусна записа. Зът гледаше объркан, не можеше да повярва на очите си. Беше невероятно. Видя се да краде парите!

Преди Зът да успее да се опомни, Търл му показа подписаните показания на управителя.

— Сега вече мога ли да го изпаря? — в гласа на Чамко се четеше молба. Той размахваше пушката и се опитваше да освободи предпазителя.

Търл махна помирително с ръка.

— Чамко, всички сме съгласни, че имаш право — всъщност дори си длъжен — да извършиш екзекуцията — погледна към загубилия дар слово Зът. — Зът, нали повече няма да вършиш такива неща?

Зът въртеше глава, но това не беше отговор, само изразяваше пълното му объркване.

Търл отново се обърна към Чамко:

— Виждаш ли? Сега ме чуй — разбирам гнева ти. Зът греши за пръв път. Ти си получи парите и между другото вече мога да откупя талисмана си. Ще ми трябва като доказателство.

Чамко пое подадената му банкнота и върна талисмана. Търл я обърна към дистанционно управляваната камера и я постави върху листа с показанията.

— Виждаш ли, Чамко — продължи той, — досието остава, но ще бъде прибрано на сигурно място и ще излезе оттам само ако с някой от нас се случи нещо. Това може да стане по всяко време. Ще се появи и ако кражбите продължат. — Гласът му стана умолителен: — В миналото Зът винаги е имал само добри прояви. Направи ми тази услуга, откажи се от отмъщението и го забрави!

Чамко мислеше, гневът му бе попреминал.

Търл хвърли поглед към Зът и видя, че той няма намерение да го нападне. Протегна лапа към Чамко:

— Дай ми пушката — Чамко се подчини и Търл сложи предпазителя. — Благодаря, компанията ти е задължена. Можеш да се върнеш и да продължиш работата си.

Чамко се усмихна. Помисли си колко справедлив психло е Търл и при това истински професионалист.

— Много съм ти благодарен, че ми върна парите — каза той и си тръгна.

Търл изключи камерата на стената и я прибра в джоба си. Събра нещата върху пейката и ги подреди старателно.

Зът стоеше прав и се опитваше да потисне неудържимото треперене, обхванало цялото му тяло. Почти беше усетил студения полъх на смъртта. Очите му бяха изпълнени с ужас. Не виждаше Търл. Пред него стоеше най-черният от всички дяволи в психлоската митология.

— А сега? — попита Търл тихо.

Зът бавно се отпусна на една пейка.

Търл изчака малко, но той не реагираше.

— А сега да се захващаме за работа. Искам на отдела ми да бъдат отпуснати някои неща. Един земеход Марк III за оперативни нужди, два бойни самолета с неограничен обхват на действие, три транспортни машини. Гориво и боеприпаси без отчет. А, и още няколко дреболии. Всъщност случайно нося със себе си нужните заявки, които чакат твоя подпис. А, да. Има и няколко непопълнени. Нали нямаш нищо против?

Зът не оказа никаква съпротива. Между ноктите му бе пъхната писалка. Дебела купчина формуляри бе поставена на коленете му. Започна апатично да ги подписва един след друг.

Същата вечер в прекрасно настроение, макар и малко пиян, Търл твърдеше, че днес е неговият щастлив ден, и спечели обратно от малкия Чамко всичките шестстотин и петдесет кредита в една много оспорвана игра на обръчи. Почерпи за лека нощ цялата компания с кербанго. Всички го поздравяваха възторжено и той се оттегли на заслужена почивка.

Сънува чудесни неща — чрез натиск и изнудване ставаше богат, коронясваха го за крал и дори бе успял да се измъкне от тази гадна планета.