Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

10

Трябваше да стигне, преди чудовището да се вдигне във въздуха и да подложи на обстрел селото. Слънцето застрашително и неумолимо се издигаше в небето. Наближаваше крайният срок — пладне.

Джони тичаше по пътеката, по която бе дошъл, сърцето му щеше да се пръсне. Клоните на редките храсти го шибаха през лицето. Под нозете му надолу се търкаляха камъни.

Не беше спал цяла нощ. Работиха до изнемога и продължиха до късно сутринта.

Вождът на рода изпрати вестоносци — пеша и на коне, в планините, за да призоват другите вождове. Те пристигнаха от далечни долини и тайни пещери. Всички носеха бради и карирани поли, бяха подозрителни и предпазливи. Много от тях воюваха помежду си.

Дойдоха вождовете на родовете Макдъглас, Гленканън, Камбъл и много други. Тук беше и вождът на Аргайл, както и владетелят на едно от покорените английски племена. В последния момент, макар и със закъснение, се появи и кралят на малка норвежка колония от източния бряг.

Събраха се едва след полунощ и чак тогава Джони можеше да започне разговора.

Той говореше с тях като с равни. Обясни им, че Търл има собствени планове, за които компанията не знае нищо, и чрез властта си иска да осъществи амбициите си. Каза им също, че възнамерява да използва Джони, а чрез него и другите мъже, в тайните си планове. Че е възможно, когато всичко свърши, да бъдат избити.

Докато говореше и в светлината на мъждукащия огън наблюдаваше наредените около него напрегнати лица, Джони схвана, че е изправен пред типичното шотландско лукавство. Чак когато им каза, че възнамерява да преобърне играта на Търл и да го използва, вождовете започнаха да се усмихват и да кимат с глави.

А когато им съобщи, че Криси е задържана като залог за неговото послушание и че той трябва да я освободи, вече наистина ги спечели за своята кауза. В тях се надигна вълна от романтика, устояла на пораженията и униженията цели векове. Те възприемаха с умовете си далечната цел, към която ги призоваваше, но в сърцата си решиха, че са длъжни да се притекат на помощ на Криси. Как изглежда тя? Със сламено руса коса и черни очи. Хубава ли е? Красива и нежна. Как се чувствува? Сломена и отчаяна, загубила всяка надежда за спасение. Побесняха от гняв, когато чуха за нашийника, отвратиха се при мисълта, че е вързана с въже в клетката. Те размахваха гордо оръжията си около огъня, държаха речи и разказваха стари легенди.

По хълмовете се разгоряха сигнални огньове, вождовете призоваваха родовете. Изпращаха бойните си призиви чак до сутринта. Срещата трябваше да се състои на една поляна, всички бяха задължени да се съберат до пладне.

Церемонията, многобройните въпроси и запознанства забавиха Джони докъм единадесет сутринта и той с ужас разбра, че почти не му е останало време да стигне до Търл и да му попречи да извърши лудостта, с която щеше да провали бъдещето им.

Джони изпитваше остра болка в дясната част на гърдите си от преумора, но продължаваше да бърза по стръмния склон. Лъкатушещата пътека сякаш нямаше край. Не смееше да спре дори за да погледне къде е слънцето. Не беше сигурен дали Търл ще се ръководи от него или от часовника си. Всеки момент очакваше да чуе над главата си рева на самолета, спуснал се в смъртоносен набег към селото.

Трябваше да измине повече от осем километра, и то нагоре! Теренът беше изключително тежък.

Джони чу включването на двигателите някъде пред себе си. Почти беше стигнал. Втурна се през храстите, които опасваха платото. Самолетът започваше да се издига.

Той се разкрещя, махайки с ръце, и се затича с всички сили към него. Ако не успееше, всичко щеше да бъде пропиляно.

Самолетът увисна във въздуха и насочи муцуната си към селото.

Джони се намираше на десетина метра от него. Хвърли боздугана си, за да привлече вниманието на Търл.

Самолетът отново стъпи на земята. Джони се строполи, едва си поемаше въздух с хриптене. Търл изключи двигателите, отвори вратата и слезе.

— Гонят ли те? — попита през маската си. — Хайде, животно, влизай! Отиваме да се позабавляваме с чудесния ми план.

— Не — задъхано изломоти Джони и пропълзя на седалката. Огледа изранените си от камъните крака. — Всичко е уговорено.

Търл каза подигравателно:

— Цяла нощ наблюдавах огньовете по хълмовете. Мислех, че те пекат за закуска!

— Ами! С тези огньове призоваваха всички доброволци за работа да се съберат на едно място.

Чудовището не можеше да повярва.

— Трябва да бъдем много внимателни — продължи Джони.

Търл беше напълно съгласен.

— Всички ще се съберат на една поляна на пет километра оттук.

— Аха, значи си ги убедил да се струпат на едно място, за да можем по-лесно да ги гръмнем.

— Виж какво, Търл, ще успеем само ако направим всичко както трябва.

— Ти май ме будалкаш. Я ми кажи истината! Гонеха ли те?

Джони хвърли мокасината си на пода на кабината и тя изплющя.

— По дяволите! Всичко е уговорено! Трябва само да довършим нещата. На тази поляна ще се съберат стотици мъже. Искам да кацнеш в горния й край. Ще ти покажа точно къде. След това само ще стоиш на вратата и няма да правиш нищо друго. Ще стоиш и ще гледаш. Аз ще избера кандидатите. Ще ги натоварим на борда и до утре сутринта ще тръгнем.

— Ти какво, заповядваш ли ми? — изкрещя Търл.

— Казвам ти какво съм уговорил с тях — обуваше мокасината си Джони. — Просто трябва да стоиш на вратата и да следиш дали всичко върви по план.

— Аха, сега разбирам! — усмихна се изведнаж чудовището. — Имаш нужда от мен да ги сплаша, та по-лесно да ги принудиш да се подчинят.

— Точно така — отвърна Джони. — Можем ли вече да тръгваме?