Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

2

— Виждам, че си хванал няколко животни — каза Нъмф раздразнено на другия ден следобед.

Търл беше в прекрасно настроение, макар че трябваше да настоява за срещата доста дълго време. Сътрудниците от канцеларията на Нъмф не го обичаха много. Не беше и от неговите любимци.

Директорът на планетата седеше зад тапицираното си бюро. Не гледаше Търл, а съзерцаваше с отвращение ужасния пейзаж, който му предлагаха планините в далечината.

— Точно както наредихте — отвърна Търл.

— Хм — обади се Нъмф, — знаеш ли, наистина не виждам никакви признаци за този твой бунт.

Търл постави предупредително лапа върху костните си устни. Нъмф забеляза това и се обърна да погледне.

Шефът на сигурността носеше със себе си много документи и някакъв апарат. Направи му знак да пази тишина, наведе се и взе апарата.

Нъмф наблюдаваше безмълвно, как шефът на сигурността проверява с детектор целия кабинет. Прокарваше уреда по извитите носещи греди на купола, краищата на килима, под бюрото и дори под дръжките на стола. Всеки път, когато Нъмф се опитваше да зададе въпрос, Търл поставяше нокът върху устните си. Очевидно шефът на сигурността искаше да се увери, че в помещението няма никакви записващи или снимащи устройства.

Търл погледна през прозореца и провери отвън. Наоколо нямаше никой. Накрая се усмихна предразполагащо и седна.

— Не ми харесва този разузнавателен самолет, който трещи всяка сутрин — каза Нъмф. — Боли ме главата от него.

— Ще променя курса му веднага, ваше планетно превъзходителство — кимна Търл.

— И тези животни! — обади се пак Директорът. — Да не си решил да правиш цяла зоологическа градина? Тази сутрин Чар ми каза, че си довел още шест!

— Всъщност да — каза Търл. — Но за проекта ще са нужни повече от петдесет. Също и машини за обучението ми, а и някои допълнителни пълномощия…

— Изключено! — изстреля Нъмф.

— Всичко това ще спести на компанията много пари и ще увеличи печалбите…

— Търл, ще издам заповед тези животни да бъдат изпарени. Ако в Центъра научат…

— Това е строго поверително. Ще бъде изненада за тях. Ще са наистина благодарни, когато видят как печалбите се увеличават, а средствата, отделяни за заплати и премии, стават по-малко.

Нъмф се намръщи, чувствуваше се сигурен и силен. Търл добре помнеше гафа, който допусна преди. Ако оставеха Нъмф да следва собствената си мошеническа политика, той щеше да докара от Психло още хиляди работници. Всяка допълнителна бройка работна ръка пълнеше джоба му.

— Намерил съм друг начин за увеличаване на доставките — каза Нъмф. — Смятам да удвоим работната сила с нови попълнения от родната планета. Там сега има голяма безработица.

— Но това ще намали печалбите — изрече невинно Търл. — Вие сам казахте, че в момента се води истинска битка за тях.

— Повече руда, по-големи печалби — каза Нъмф войнствено. — И когато пристигнат, получават половин заплата. Точка.

— А тези допълнителни пълномощия — продължи Търл, все едно че не го е чул — са ми необходими за обучението на местната работна сила…

— Чу ли ме какво казах? — изсъска гневно Нъмф.

— О, да, чух ви — усмихна се Търл. — Загрижен съм за компанията и увеличаването на печалбите й.

— Искаш да кажеш, че аз не съм? — каза предизвикателно Нъмф.

Търл разтвори на бюрото му документите, които носеше. В първия момент Директорът на планетата се опита да ги помете с лапата си. Сетне се вцепени, замръзна на мястото си. Очите му се разшириха. Лапите му започнаха да треперят. Прочете сумата на печалбите. Видя поставените въпросителни на мястото на липсващата информация за заплащането. Разгледа серийните номера на превозните средства и след това прочете съобщението си: „Никакво недоволство тук. Банковата разлика както обикновено.“

Нъмф погледна Търл. Седеше вцепенен, в очите му се четеше вледеняващ страх.

— Според правилника на компанията имам право да те заместя — каза Търл.

Нъмф беше вперил поглед в пистолета на кръста му. Беше като хипнотизиран.

— Но в действителност административната работа не ме интересува. Мога да разбера, когато някой, изпаднал в твоето положение, в напреднала възраст и без бъдеще, се опитва да разреши проблемите си по друг начин. Бъди сигурен, че съм изпълнен с разбиране.

Ужасен, Нъмф впери поглед в гърдите на Търл. Чакаше.

— Престъпленията, които се вършат на родната планета, не ме интересуват, не влизат в задълженията ми — продължи Търл.

В очите на Нъмф се появи пламъче. Не можеше да повярва.

— Винаги сте бил добър администратор — говореше Търл. — Главно защото оставяте служителите да правят точно онова, което те смятат, че най-добре обслужва интересите на компанията.

Той прибра доказателствата.

— От уважение към вас ще ги скрия така, че никой да не може да ги види, освен ако с мен се случи нещо, разбира се. Няма да докладвам нищо на Центъра. Не зная за какво става дума. Дори да твърдите обратното, нямате никакви доказателства и никой не би ви повярвал. Ако ви изпарят, причината ще бъде в грешки, допуснати от самия вас. Те няма да имат нищо общо с мене.

Изправи се, а Нъмф проследи движението му с изплашен поглед.

Върху бюрото му бяха поставени огромна купчина заявки и заповеди.

— Те чакат вашия подпис! — каза Търл.

Листата бяха празни. Върху тях нямаше имена и дати. Бяха формуляри от собствената канцелария на Директора на планетата.

Нъмф се опита да възрази: „Но те са празни! Би могъл да напишеш каквото поискаш върху тях. Да вземеш пари, машини, минна техника, да промениш технологията на производството и дори да бъдеш прехвърлен на друга планета!“ Ала гласът отказа да му служи. Точно сега не беше в състояние да мисли.

Писалката беше набутана между ноктите му и следващите петнадесет минути Нъмф подписваше ли, подписваше. Имаше чувството, че е някакъв кошмарен сън.

Търл събра купчината подписани документи. Щеше да се постарае да бъдат попълнени както трябва.

— Всичко това е за доброто на компанията — каза, като се усмихваше.

Постави документите в куфарче със секретна ключалка, а уликите — в един голям плик, и взе апарата.

— Ако бъдете отстранен, това ще означава да се провали кариерата на един много ценен служител. Като ваш приятел ще се постарая вредата в тази компания да бъде колкото се може по-малка. С радост мога да ви съобщя, че от моя страна не ви заплашва никаква опасност. Трябва да ми вярвате. Аз съм лоялен служител, но и добър приятел.

Той се поклони леко и излезе.

Нъмф седеше като чувал с руда, безжизнен, неспособен дори да помръдне.

В главата му се въртеше една-единствена мисъл: шефът на сигурността беше недосегаем демон, който щеше да го държи в ръцете си до края на живота му. Нъмф дори не допускаше мисълта, че може да му се противопостави. Щеше дотолкова да остане в неговата власт, че дори не се замисли да предупреди Найп. От този момент нататък истинският Директор на планетата щеше да бъде Търл, а той просто ще изпълнява неговите нареждания.