Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (64)

4

— Господа, много съжалявам — каза Джони пред съвета.

Бяха насядали на изкорубените столове. Намираха се в помещението, което Джони използваше едновременно за щаб и за канцелария. Представляваше просторна стая, откъдето се виждаше по-голямата част от лагера. Джони я бе избрал заради огромните й прозорци.

Той посочи купчините книги.

— Прерових всичко, което намерих, но не успях да открия нищо.

Робърт Лисицата, доктор Макдърмот, пасторът и учителят седяха унило и го гледаха. Той винаги им казваше истината. Вярваха му, защото Мактайлър никога не лъжеше.

Нещата вървяха добре. Дори прекалено добре. Младите мъже се справяха чудесно с новата техника. Досега имаше само един нещастен случай при пилотирането на летящите камиони. Двама курсанти симулираха въздушен бой и се нападаха взаимно. Единият от тях натисна погрешно копче и падна на земята. Сега лежеше в лазарета. Кракът му бе наместен от пастора и за него се грижеше една от старите вдовици. Кър дойде да поправи камиона, но каза, че от него вече нищо не става.

Тримата млади мъже, които приличаха на Джони, бяха с изранени ръце. Учителят беше въвел много строг режим. Наказваше ги, като ги удряше с линията по дланите. Те прекарваха пред машината за обучение от ранни зори до обяд. След това отиваха да се занимават с оперативната техника. Изучаваха езика на психлосите под строг контрол и се справяха твърде добре.

Няколко млади мъже бяха хванали диви коне и ги бяха опитомили, така че вече ставаха за езда. С тях докарваха цели стада диви говеда, ловуваха елени и в лагера не се усещаше недостиг от храна. Старите жени бяха много горди с първата реколта от репички и марули. С тях разнообразяваха приятно трапезата на всички.

Целият лагер се трудеше неуморно и през деня мястото приличаше на мравуняк.

— Може би — предположи доктор Макдърмот — ще успеем да ти помогнем, ако ни обясниш какво точно трябва да търсим — и той посочи книгите.

— Уран — отговори Джони. — Той е ключът към нашата победа.

— А, да — сети се докторът. — Не вреди на хората, но е смъртоносен за психлосите.

— Опасен е и за хората — намеси се Джони, като посочи една книга по токсикология. — Ако човек бъде изложен на въздействието му продължително време, ще умре в страшни мъки. Знаем със сигурност, че възпламенява дихателния газ на психлосите и предизвиква експлозия. За тях досегът с него е фатален.

— Предполагам — продължи той, като посочи с ръка към очертания от залязващото слънце силует на планините в далечината, — че тези планини са пълни с уран. Психлосите го знаят много добре. Дори със сила не можеш да закараш някого от тях там. Демонът Търл ще ни изпрати в тези планини, по всяка вероятност за да търсим злато. Той има неоспорими доказателства за наличието му. Ние можем да го изкопаем, може и да не го направим. Но ще трябва да започнем работа, за да не събудим подозрение. Едновременно ще копаем и уран.

— А ти не знаеш къде се намира — досети се доктор Макдърмот.

Джони поклати глава.

— Има цял списък с уранови мини, но всички те са отбелязани като „изчерпани“, „затворени“ или нещо подобно.

— Сигурно на времето е бил много ценен — обади се Робърт Лисицата.

— Използвали са го за много неща — отговори Джони. — Но главно за военни цели.

Пасторът замислено си потърка носа.

— Хората от твоето село знаят ли нещо по този въпрос?

— Не — отговори Джони, — но те са едно от доказателствата, че там има уран. Това е причината, господа, да не ви заведа на това място, въпреки че много би ми се искало. Убеден съм, че лошото им здраве и невъзможността да имат деца се дължат на урана.

— Но изглежда на теб не ти се е отразил, Мактайлър — усмихна се пасторът.

— Аз скитах много и повечето време не си бях у дома. А може би на едни въздействува по-силно, на други по-слабо…

— Според мен става дума за наследственост — каза доктор Макдърмот. — През вековете някои от вас сигурно са развили нещо като имунитет. Другите не биха могли да знаят за грозящата ги опасност, нали?

Джони поклати глава.

— Не съм се качвал при тях, защото не искам да ги тревожа. И без това автоматичният разузнавателен самолет минава през няколко дни над главите им. Но един ден — и това трябва да бъде много скоро — искам да намеря начин да ги преместя оттам. За тази цел трябва да открия място, където да ги настаня. Те дори не подозират за урана, защото иначе отдавна биха напуснали долината.

— Наложително е да намерим някакво разрешение — продължи Джони. — В противен случай всичките ми планове няма да струват и пукната пара.

Доктор Макдърмот протегна ръка.

— Разпредели тези книги. Ще спим по-малко, но ще ти помогнем.

Джони започна да им ги раздава.

— Мисля — каза Робърт Лисицата, — че трябва да изпратим няколко разузнавачи. При подготовката на една успешна акция първо се пускат разузнавачи. Как се открива уран?

— Начините са много и са описани в книгите по минно дело — отговори Джони. — Но ние не разполагаме с основния инструмент за тази цел. Наричали са го „гайгер-мюлеров брояч“. Чел съм много за него и имам представа как би могъл да се направи, но никога не съм го виждал.

— Може би — предположи учителят — ще успеем да открием такива инструменти в древните села. В заводите имало ли е каталози и справочници?

— Съмнявам се, че един такъв инструмент ще бъде използваем след толкова стотици години — каза доктор Макдърмот. — Но тук виждам… Господи, почти се е разпаднал… Телефон ли е това?… Телефонен указател… на Ден… Денв… Денвър. Някога тук, в тези градове — обърна се той към останалите, — е имало телефони. Ето… прибори… „Международен изследователски център по приборостроене“… По дяволите! Адресът не може да се разчете.

— Всички сгради са надписани — обади се Джони.

Робърт Лисицата се наведе напред.

— Нали ви казах, трябват разузнавачи. Разузнаване преди битката — това е ключът към успеха. Трябва да бъдем много внимателни демоните да не заподозрат нещо, докато обикаляме наоколо.

— Те имат детектори за улавяне на човешката топлина — поясни Джони. — Това е причината да се спасиш, като си увиснал под корема на коня. Те знаят, че конете се движат навсякъде. Автоматичният разузнавателен самолет заснема всичко. Затова щом някой чуе двигателите му, трябва да се скрие, докато отмине. Истинската опасност обаче са земеходите, защото те разполагат с въртящи се цилиндри, които се изстрелват ниско над земята и с тях се открива човешката топлина. Аз имам няколко наметала и ако се покрием с тях, ще екранираме топлината и няма да ни открият. Но трябва да бъдем много, много предпазливи. Най-добре ще е да отида аз.

— Не, не! — намеси се Робърт Лисицата и акцентът му толкова се засили от обхваналата го тревога, че думите му станаха почти неразбираеми. — Не можем да те пуснем, момче!

Останалите членове на съвета също поклатиха глави.

Пасторът се обади:

— Пази се, Мактайлър. Нали затова сме тук, за да ти помагаме.

— Малкият демон… — започна Джони.

— Онзи, който дойде да поправи катастрофиралата машина ли?

— Същият — отговори Джони. — Казва се Кър. Той ми каза, че е издадена заповед от Директора на планетата. С нея се забраняват всички ловни излети в цялата зона около мините и лагера. Според него преди заповедта имало някакви слухове за организирането на колективен лов тук при нас. Така че в момента няма никаква опасност от бродещи наоколо демони и спокойно може да се отиде на разузнаване в Голямото село. Но не бива да допуснем да бъдем забелязани от разузнавателния самолет.

— Разузнаванията — каза твърдо Робърт Лисицата — не се извършват от вождовете. Вождовете водят битки, но не ходят на разузнаване! Ще изпратим младия Ангъс Мактавиш. Кой е за?

След гласуването Джони разбра, че няма да го пуснат.

И така, през нощта младият Ангъс Мактавиш отиде на разузнаване в Денвър с един малък земеход. Той беше известен с това, че твърде умело боравеше с машините. Беше прекарал водопровод и сега имаха вода, разбра как работи канализацията и дори пусна в действие няколко от тоалетните вътре в сградите, с което предизвика възхищението на своите приятели.

Отсъствува от лагера цели четиридесет и осем часа, но когато се върна, разказва дълго за видените чудеса. Идеята да се използва Международният изследователски център по приборостроене не беше дала резултат, защото там намерил само развалини. Не се беше натъкнал на нищо, което поне малко да прилича на описанието на гайгер-мюлеровия брояч. Беше открил бюро „Минно дело“, но там имало само изгнила документация. От магазина за оборудване на изследователски експедиции беше донесъл няколко предмета от неръждаема стомана. Ножовете, изработени от нея, предизвикаха истински възторг у старите жени. От гайгеров брояч обаче нямаше и следа.

Съветът се събра отново и без предишното въодушевление взе решение работата по подготовката да продължи. Пасторът прочете молитва, с която призоваваше Всевишния да се смили над тях и да им посочи пътя към гайгеровия брояч и урана.

Решиха отново да изпратят разузнавачи, но не се надяваха на успех.