Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

4

Навън сигурно вече бе нощ, но на този свят едва ли имаше нещо по-тъмно от утробата на отбранителната база. Мракът ги притискаше, сякаш беше от олово. Миньорските лампи се бореха с непрогледната тъмнина.

Спуснаха се по една рампа, минаха през някаква херметично затворена врата и в момента се намираха в огромна зала. На стената висеше надпис: „Площадка за хеликоптери“. Край стената бяха подредени корпусите на сломените от времето машини — очевидно някакви летателни апарати с огромни перки върху покривите, наричали са ги вертолети. Джони се загледа в един, който стоеше отделно от другите в средата на огромния хангар.

Шотландците бяха силно заинтригувани от нещо друго. Вратата беше толкова огромна, цялата от желязо, че просто не можеше да се обхване с поглед. Оттук също се влизаше в базата — и то направо с тези летателни апарати.

Ангъс разглеждаше някакви двигатели, монтирани в единия край на вратата.

— Задвижват се с електричество! С електричество! Чудя се дали горките хорица са допускали, че ще им се наложи да я отварят някога ръчно. Ами ако спре токът?

— Той е спрял — отвърна Робърт Лисицата и ниският му глас проехтя в големия хангар.

— Извикайте няколко момчета с прожектори — нареди Ангъс.

Двама шотландци веднага се заеха за работа. Натовариха една количка с лампи, контакти, ключове, батерии и кабели и я забутаха пред себе си надолу по рампата.

Около моторите, които задвижваха вратата, се чуваше дрънчене и тракане.

Робърт Лисицата се приближи до Джони.

— Ако успеем да поправим тази врата и да я отваряме, когато пожелаем, ще можем да влизаме тук направо със самолета. Там има наблюдателен пункт и от него се вижда, че зад вратата има нещо като тунел, скрит от всевиждащото око на разузнавателния самолет.

Джони кимна с глава. Вниманието му беше съсредоточено върху хеликоптера в средата на хангара. Въздухът тук беше по-сух, усещаше го с кожата си. Отиде до машината.

Ето го орела със стрели в ноктите си. Рисунката беше поизбледняла, ала ясно личеше върху едната страна на машината. Другите хеликоптери също имаха отличителни знаци, но бяха по-малки. Джони успя да разчете: „Президент на Съединените щати“. Явно този летателен апарат беше специален.

Историкът отговори на въпросителния му поглед:

— Държавен глава. Главнокомандуващ на въоръжените сили.

Джони беше озадачен. Да, възможно е преди повече от хиляда години самият той да е пристигнал тук в деня на гибелта на базата. Но ако това беше така, къде е? Не откриха такъв надпис на нито една от канцелариите. Продължи да разглежда хангара. Ето! Натъкна се на още един асансьор. Беше по-малък от другите и встрани от тях. Продължи да търси и накрая попадна на врата. Стълбите водеха нагоре. Очевидно също беше затворена херметично и се отвори много трудно. Той мина през нея и се заизкачва. Шумът, който вдигаха шотландците в хангара, постепенно затихна съвсем. Чуваха се само тихите му стъпки.

Най-горе имаше още една херметична врата, която отвори още по-трудно.

Тези помещения бяха съвсем различни от останалите, сякаш бяха отделени от базата. Поради сухия въздух, херметичната изолация и може би още нещо неизвестно телата в тях не се бяха превърнали в прах. Бяха мумифицирани. Видя телата на няколко офицери, проснати на пода, а други — отпуснати зад бюрата.

Имаше зали за свръзка и архиви, както и една малка заседателна зала с няколко стола. Бутилките и чашите в барчето бяха непокътнати. Цялата мебелировка беше много изискана. Килимите не бяха пострадали от времето. На една от вратите видя познатия надпис. Отвори я.

Имаше го на разкошното полирано бюро и на една гравюра на стената. Знамето беше толкова добре запазено, че дори се полюшна от слабото въздушно течение при отварянето на вратата.

Мумифицираният мъж зад бюрото изглеждаше като заспал. Костюмът му все още беше идеално изгладен.

Кожата на ръцете му приличаше на пергамент. Джони измъкна листата изпод тях, без да ги докосва.

Последната дата и часът, отбелязани в тях, показваха два дни по-късно от тези в командната зала и другите части на базата.

Джони си обясни този факт с вентилационната система. Тя е била автономна и не е била включена, когато смъртоносният газ е попаднал в базата. След това не са посмели да я използват.

Президентът и екипът му бяха загинали от задушаване.

Джони изпитваше странно чувство на преклонение и уважение, докато събираше необходимите му документи от бюрото и рафтовете. Държеше в ръцете си свидетелства за последните часове на човечеството. Докладите бяха постъпвали до последния момент. Имаше дори снимки, направени от голяма височина с помощта на някакъв апарат, наречен „сателит“.

Той бързо прелисти документите, за да се увери, че е взел всичко важно.

Над Лондон се появил странен летящ обект, никой не знаел какво представлява и откъде идва.

Джони се досети, че става въпрос за телепортиране.

Бил на височина десет километра.

„Това наистина е важно“ — каза си той.

Изстрелял някакъв контейнер и за няколко минути цяла Южна Англия била поразена от смърт.

Психлоски смъртоносен газ. Ето как са се зародили митовете и легендите.

Насочил се на изток със скорост четиристотин осемдесет и четири километра в час.

И това трябва да запомни добре.

Летящият обект бил атакуван от изтребители, излетели от Норвегия. Той не отвърнал на удара. Обстрелвали го с всички възможни средства, без да му нанесат никакви поражения.

„Бил е брониран“ — помисли си Джони.

По нещо, наречено „гореща линия“, било предадено съобщение, което предотвратило размяната на ядрени удари между Русия и САЩ. Сега Джони си обясни телеграмата „Не стреляйте! Не са руснаците!“, намерена в една от канцелариите на базата.

Над Германия странният обект бил подложен на ядрени удари, отново без никакъв ефект.

В него не е имало пилоти, нямало е и дихателен газ, помисли си Джони. Бил е автоматичен, с много мощни двигатели.

След това преминал през всички гъстонаселени територии на Земята. Безмилостно пускал смъртоносния си товар и унищожавал цели нации.

Поразил е базата, без изобщо да знае, че тя съществува, каза си Джони.

Върху оперативните карти в командната зала бяха засекли придвижването му съвсем близо на изток от базата.

Имаше доклади за движението му от метеорологичните станции в Арктика и Северна Канада. Продължил е пътя си, за да унищожи източната част на САЩ. Оттам, необезпокояван от нищо, продължил да сее смърт в южното полукълбо. Но в този момент било забелязано и нещо друго. Някои наблюдатели и сателити съобщили за появата на танкове със странна конструкция, които изниквали от нищото на различни места и унищожавали бягащите тълпи хора.

Втората фаза на бойните действия, отново телепортиране, помисли си Джони. В откъслечните и непълни военни сводки се откриваха сведения за танковете. Всички по-големи военновъздушни бази, независимо дали са били подложени на действието на смъртоносния газ, били изравнени със земята от странни машини, летящи с голяма скорост.

Бойните самолети били телепортирани едновременно с танковете.

Имаше данни за избухването на някои от тях.

Причините — неизвестни.

Джони се досети, че тези машини са имали екипаж и експлозиите са настъпили в резултат от контакта на дихателния газ с радиоактивните зони, възникнали след използването на ядрено оръжие.

Безпилотният самолет бил забелязан от сателит да каца близо до Колорадо. Причинил големи разрушения.

Курсът на полета е бил предварително заложен в паметта му. Дори вече избрали мястото на централния минен комплекс. Цялата зона била много внимателно заснета и картографирана. Значи той не се е приземил, а просто е паднал в близост до бъдещия команден пост.

Един сателит уловил как танк стреля по шепа кадети с кислородни маски на лицата, каквито използват във военновъздушните сили. Доклад от действуващия командир на кадетския корпус. Връзката прекъсната.

Последната битка, помисли си Джони.

Последвали отчаяни усилия да се установи връзка с някого, с когото и да е, където и да е, чрез огромни антени, намиращи се на четиристотин и петдесет километра на север от базата. Веднага след това антените били бомбардирани от вражески самолети.

Радиоразузнаването е действувало, помисли си Джони.

Президентът и неговият екип не били открити и издържали още два дни, но загинали от задушаване.

Джони прибра с благоговение документите в миньорската си чанта.

Съзнаваше, че постъпката му е странна, но се обърна към трупа: „Съжалявам, че не сте получили помощ. Позакъснели сме с хиляда години.“ Чувствуваше се ужасно.

Беше тъжен и разстроен, когато напускаше мрачните, студени и тъмни помещения на щаба и чу в слушалките веселия, изпълнен с оптимзъм глас на Данълдийн:

— Джони, момчето ми — викаше Данълдйн, — вече можеш да не се притесняваш, че ще трябва да ровиш за уран из боклуците! Тук има цял ядрен арсенал. В един склад само на четиридесет и пет километра оттук са натъпкани всякакви видове бомби, напълно годни! Открихме мястото на картата и изпратеният самолет току-що потвърди информацията! Сега единствената ни грижа ще е ние самите да не объркаме нещо и да не хвръкнем във въздуха с цялата планета.