Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

СЕДМА ГЛАВА

1

Първата неприятност дойде от Търл. Беше махмурлия след тежкото си самотно напиване. Влизането, излизането, както и цялото забавяне го дразнеха и на моменти направо го вбесяваха.

Джони започна да товари и да настанява доброволците още на зазоряване. Те пристигаха от домовете си, където бяха отишли да се сбогуват преди заминаването, поединично или на групи. Другите останаха на поляната и прекараха нощта на земята около огньовете. Никой не искаше да изпусне момента на раздялата. Към тях се присъединиха още шотландци, които поради отдалечеността на селищата им не бяха разбрали навреме какво става. Така броят на изпращачите се беше удвоил.

Джони показваше на заминаващите как да си подреждат нещата в шкафчетата за военна екипировка на борда на товарния самолет и как да затегнат предпазните колани на седалките. Бяха огромни и затова в едно кресло сядаха по двама шотландци. Едва бе настанил шестима, когато двама от тях скочиха от местата си и започнаха да му помагат да се оправя с новодошлите.

Някои се извиняваха, че носели много малко, но времената били трудни, казваха те. Вече хич не било безопасно да се слиза в равнините. Други пък смятаха, че са донесли много, но човек никога не знаел какво ще му потрябва, обясняваха те.

Имаше и закъснели, които пристигаха, останали без дъх от бързане, а историкът загрижено отмяташе имената им по списък.

Възрастните жени се появиха, дрънчейки с домакинските съдове. Пасторът дотъркаля едно буренце, което щяло да влезе в работа, в случай че някой се разболеел. Джони го привърза здраво. Беше много любопитен, защото никога преди това не бе виждал уиски.

Слънцето се издигаше все по-нависоко. Търл изръмжа от кабината:

— Хайде, качвай по-бързо тези мръсни животни!

Хората изведнаж замлъкнаха. Джони им намигна, те се отпуснаха и товаренето продължи.

Накрая се качиха всичките осемдесет и трима доброволци.

Джони каза:

— Полетът ще продължи няколко часа. Ще се издигнем много нависоко. Ще бъде страшно студено и трудно ще се диша. Трябва по някакъв начин да се справите с тези несгоди. Ако ви се завие свят, знайте, че няма нищо страшно. Причината е разреденият въздух. Дишайте дълбоко. Не разхлабвайте коланите. Самолетът може да се върти във всички посоки. Възможно е дори да се обърнете с главите надолу. Сега аз отивам в предната кабина, за да помагам при пилотирането. Имайте предвид, че един ден, много скоро, мнозина от вас също ще могат да управляват самолет. Затова следете всичко внимателно. За отговорник тук оставям Робърт Лисицата. Има ли въпроси?

Никой не се обади. Той ги бе успокоил и им беше вдъхнал увереност в необичайната за тях обстановка. Не се страхуваха, по-скоро изглеждаха развеселени.

— Давай, Мактайлър! — насърчи го Робърт Лисицата.

Застанал на страничната врата, Джони помаха с ръка към тълпата и тя го приветствува с рев. Той затвори с трясък и заключи.

Настани се на креслото на втория пилот, омота предпазния колан два пъти около себе си, постави маската и извади картата. Търл гледаше тълпата кисело.

С внезапни, енергични и гневни движения Търл херметизира кабината, пусна дихателен газ и си свали маската. Джони забеляза, че кехлибарените му очи бяха кръвясали в зелено. Предишния ден беше пийнал здравата. Костните му устни се извиха злобно.

Мърмореше нещо като „закъснение“, „не ги държа достатъчно здраво тези мръсни животни“ и „ще им дам добър урок“.

Джони застана нащрек.

Самолетът се изстреля нагоре в небето със скорост, която можеше да му пречупи гръбнака. За по-малко от секунда се издигна на повече от деветстотин метра над земята. Бързото ускорение беше притиснало болезнено ръцете на Джони върху пулта за управление. Продължаваше да стиска картата. Ноктите на Търл натискаха различни копчета. Самолетът се наклони рязко на една страна.

— Какво правиш? — изкрещя Джони.

— Давам им урок! — изръмжа Търл. — Трябва да им покажем какво ще се случи, ако не се подчиняват.

Огромната тълпа на поляната изглеждаше като малка точица под тях. Насочиха се надолу. Изведнаж Джони разбра, че Търл ще започне да стреля.

Земята приближаваше с шеметна скорост. Тълпата бързо растеше.

— Не! — крещеше Джони.

Ноктите на Търл се насочиха към бутоните за стрелба.

Джони хвърли картата.

Тя се залепи за лицето на Търл, така че той не виждаше нищо.

Летяха надолу.

Джони пое управлението с вдървени ръце.

На седемдесет метра от земята овладя машината и полетяха хоризонтално, но инерцията беше голяма и преминаха само на няколко метра над главите на множеството.

Самолетът се стрелна напред.

Насочи се към планинския склон, дърветата по него изведнаж изскочиха пред очите на Джони.

Пръстите му трескаво натискаха копчетата.

Коремът на самолета обрули най-високите клони. Устремиха се към върха на планината. Най-после го достигнаха и излетяха като куршум в открито небе. Джони пое курс към далечните брегове. Пренави лентата, която ги беше довела дотук, и я въведе в автопилота. Носеха се съвсем ниско над морето с шеметна скорост. Бяха се насочили към дома. В открито небе не можеха да бъдат засечени от нито един наблюдателен пост на компанията.

Джони се отпусна назад, целият плувнал в пот.

Погледна към Търл. Чудовището беше успяло да свали картата от лицето си. В зеленясалите му очи горяха зли пламъчета.

— Замалко да ни убиеш — ръмжеше той.

— Щеше да развалиш всичко — отговори Джони.

— Нямам никаква власт над тези животни — отсече Търл.

Погледна през рамо назад към товарното отделение.

— Как смяташ да ги държим в подчинение? — добави той със злобна ирония. — С бебешки играчки може би?

— Но досега се държат добре, нали? — попита Джони.

— Ти ми провали цялото пътуване! — отговори Търл и изпадна в мрачно настроение.

Потърка главата си, която щеше да се пръсне от болка, и започна да рови наоколо за още кербанго. Извади една празна консерва и я захвърли ядосано. Джони я прибра в шкафчето, за да не хвърчи свободно из кабината. Търл намери под седалката друга. Отвори я и мрачно седна на мястото си.

— Защо — попита го накрая — вчера бяха толкова весели и ентусиазирани?

— Казах им, че когато си свършат работата, ще бъдат много добре заплатени — отговори Джони.

Търл се замисли. След малко се обади:

— Значи са били в такова настроение заради парите?

— В известен смисъл да.

Търл го погледна с подозрение:

— Да не си им обещал злато, а?

— Не, те не разбират от злато. Ценни за тях са конете и други подобни неща.

— Значи високи заплати? — попита пак Търл.

Изведнаж настроението му се оправи. Кербангото започваше да му действува. Току-що му бе хрумнала една чудесна мисъл. Високо заплащане. Много добре знаеше как ще се разплати с тях. Точно така. Ще им плати с дулото на пистолета. Почувствува се бодър и животът отново стана хубав.

— Доста добре се справяш с управлението на тази машина, когато не искаш да ни избиеш всички, тъпоумно животно.

Неизвестно защо, това се видя на Търл много, много смешно и през целия обратен път се хилеше. Но не тази беше истинската причина. Колко тъпи бяха всички тези животни! Високо заплащане ли? Нищо чудно, че са загубили планетата си! Но вече ги държеше в ръцете си. Никога не беше срещал такъв ентусиазъм!