Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (88)

9

Първата стъпка към организирането на убийството беше да назначи Кър за заместник-директор на планетата. Заповедта беше готова за по-малко от час. Правилникът на компанията предвиждаше такъв пост и беше повече от логично някой да бъде назначен на него.

Търл използва няколко от предварително подписаните от Нъмф празни бланки.

Същата вечер извика Нъмф, закле го да пази пълна тайна и му намекна, че неговите машинации със заплатите и премиалните могат да бъдат разкрити. С това го принуди да си уреди среща с новопристигналия служител Снит.

Той не разкри на Нъмф, че Снит е псевдонимът на агента от Имперското бюро за разследване Джейд, но му даде ясно да разбере, че се налага срещата да се пази в тайна. Тя трябваше да се състои в административната сграда на лагера точно един час преди полунощ. Обясни на Нъмф, че по това време там ще бъде празно.

Успокои го, че ще стои скрит зад завесата в неговия кабинет и ще бди за безопасността му, когато Снит дойде.

Търл наистина беше опитен в подобни операции. Старателно смаза и зареди един безшумен пистолет от тези, които службите за сигурност използваха за тайни убийства. Беше приготвил взривни капсули с дистанционно управление.

Непосредствено преди срещата накара Нъмф да провери дали пистолетът му е зареден и готов за стрелба. Това доста го стресна, но Търл го успокои:

— Ще бъда зад завесата и ще те пазя.

Нъмф седеше зад бюрото и държеше пистолета в скута си. Търл беше скрит зад завесата. Дойде часът на уговорената среща. До този момент Търл бе действувал хладнокръвно, но докато чакаше, нервите започнаха да му изневеряват и клепачите му потрепваха конвулсивно. Ами ако Джейд не дойде?

Изтече една ужасна минута. Сетне още една. Джейд закъсняваше.

След това — о, какво облекчение изпита Търл! — по коридора се чуха стъпки. Разбира се, Джейд сигурно е проверявал дали няма скрити подслушвателни устройства. Какъв глупак, помисли си Търл без всякаква логика — той самият беше направил същото и знаеше, че мястото е чисто.

Вратата се отвори безшумно и Джейд влезе. Главата му беше наведена. Дори не се беше потрудил да се преоблече, носеше мръсните си миньорски дрехи.

— Викали сте ме, ваше планетно превъзходителство.

Нъмф отговори точно така, както беше инструктиран:

— Сигурен ли си, че никой не знае за твоето посещение?

— Да, ваше планетно превъзходителство — смотолеви Джейд.

Какъв цирк, помисли си Търл с презрение.

Той изскочи иззад завесата и се приближи към него.

— Здравей, Джейд!

Противникът му едва не припадна. Вдигна поглед.

— Търл? Ти ли си, Търл?

Агентите на ИБР бяха обучени много добре. Веднаж само да видеха едно лице, никога не го забравяха. Търл знаеше, че това приятелче не го е зървало от години, още от времето, когато учеше в миньорското училище и Джейд беше дошъл да разследва някакво престъпление. Беше го разпитвал само веднаж. Но Търл не се остави да бъде подведен. Знаеше, че Джейд поне сто пъти е виждал негова снимка, докато е изучавал досиетата на служителите на планетата и особено това на шефа на службата за сигурност. Търл се усмихна презрително.

Джейд забеляза безшумния пистолет в лапата му и отстъпи назад. Вдигна покритите си със следи от краста лапи към очите си.

— Чакай, Търл! Ти не знаеш…

Какво се опитваше да направи? Да разкопчее ризата си? Да извади скрито оръжие?

Нямаше значение. Търл зае удобна позиция зад Нъмф и насочи пистолета си право към Джейд.

Стреля само веднаж. Смъртоносен изстрел точно в сърцето.

Джейд се опитваше да каже нещо. Искаше да обясни. Но умря, сгърчен и жалък на подгизналия от зелената кръв килим.

Търл изпита удоволствие от убийството. Джейд се беше изплашил! Но нямаше време да се отдаде на приятното чувство.

Обърна се към Нъмф. Владееше се напълно.

Директорът седеше зад бюрото си ужасен. Търл помисли за момент, че това е чудесно забавление, но имаше още работа за вършене.

— Не се притеснявай, Нъмф — каза той. — Този мухльо беше агент на ИБР. Имаше за задача да те разкрие. Но не успя. Ти си в безопасност. Аз ти спасих живота.

Нъмф остави пистолета си върху бюрото. Трепереше целият. Дишаше трудно, но беше обзет от облекчение.

Търл застана откъм пистолета. Бързо вдигна своя.

Очите на Нъмф се разшириха, устата му се отвори, но не издаде нито звук. Не можеше да повярва, че ще умре.

Търл доближи дулото на безшумното оръжие до слепоочието му и дръпна спусъка.

Изстрелът събори Нъмф. Куршумът беше преминал през главата му, от раната бликаше кръв.

Търл хладнокръвно изправи трупа и го просна по лице на бюрото. Нагласи все още потрепващата ръка върху дулото на пистолета. Конвулсиите спряха. Нъмф беше мъртъв.

Търл внимателно постави една от взривните капсули в дулото на пистолета на Нъмф.

Извади от ботуша си друг пистолет. Отиде до трупа на Джейд и го нагласи във вдървената му лапа.

Постави в цевта му друга капсула.

Огледа помещението. Всичко беше наред.

Безшумно, с небрежна походка отиде в залата за отдих. Влезе така, сякаш идваше отвън, дори демонстративно смъкна дихателната си маска. Както обикновено, си поръча купа кербанго. С изненада откри, че има нужда от него.

След няколко минути, когато прозяващият се келнер започна да намеква, че е време да затварят, Търл бръкна в джоба си.

Натисна първото копче. В далечината се чу приглушен гръм. Келнерът вдигна очи и се ослуша.

Търл натисна второто копче. Чу се още една слаба експлозия.

— Прилича на стрелба — каза келнерът.

Някъде в далечината се трясна врата. Очевидно и други бяха чули гърмежите.

— Прав си, точно така — съгласи се Търл и се изправи. — Май се стреляше някъде в лагера! Нека да проверим.

И се втурна към спалните помещения, следван по петите от келнера. Отваряше вратите една след друга и изджавкваше: „Тук ли се стреля?“, на учудените и сънени психлоси. Някои от тях също бяха чули изстрелите.

— Къде се стреляше? — разпитваше Търл събралите се по коридорите служители.

Някои сочеха към административната сграда. Търл им благодари и се втурна в показаната посока, придружаваше го цяла тълпа психлоси.

Усърдно претърсваше канцелариите и включваше осветлението навсякъде. Другите му помагаха.

Някой изкрещя от канцеларията на Нъмф:

— Те са тук! Тук са!

Търл пропусна придружителите си напред. След това си запробива път през тълпата.

— За кого става дума? Къде?

Всички говореха в един глас и сочеха отворената врата. Зад нея се виждаха двата трупа.

Чар беше прекрачил прага и гледаше сърдито отвътре. Понечи да тръгне напред, но Търл рязко го отмести настрани.

— Не пипайте нищо! — нареди той. — Поемам случая като шеф на службата за сигурност. Отдръпнете се!

Той разгледа последователно двата трупа.

— Някой познава ли този тук? — попита и посочи тялото на Джейд.

Десетки глави се наведоха и след секунда някой се обади:

— Мисля, че се казва Снит, но не съм съвсем сигурен.

— И двамата са мъртви — обяви Търл. — Изпратете носилки, а аз ще направя необходимите снимки. — Както винаги, върху бюрото на Нъмф имаше камера. Търл започна да снима двата трупа и частите на помещението. — Ще искам показания от всички ви!

Извикаха лекарския екип. И те бяха чули изстрелите и дойдоха много бързо. Качиха труповете върху носилките.

— Закарайте ги направо в моргата! Надали има нужда да ги изследвате преди това.

— И двамата са мъртви — отговори шефът на екипа. — Раните са от пистолет.

— Разпръсвайте се! — заповяда авторитетно Търл на събралото се множество. — Всичко свърши.

Утре сутринта щеше да напише доклада си, подкрепен от многобройни свидетелски показания. Агентът на ИБР не намерил за необходимо да се представи на шефа за сигурност, а решил да действува сам. Очевидно проявил неблагоразумие и отишъл самичък късно през нощта при Нъмф, за да го арестува. Нъмф имал скрит пистолет и го застрелял, а после се самоубил. Търл отдавна подозирал Нъмф и разбрал, че е виновен, когато открил фалшифицираните доклади и ведомостите за заплатите. Въпреки всичко Търл докладва, че събитията са под негов контрол. Планетата се ръководи от един много способен заместник-директор, назначен от Нъмф съвсем наскоро. И така нататък, и така нататък. Труповете ще бъдат изпратени при следващото телепортиране, както е предвидено по разписание — на деветдесет и втория ден.

Още утре следобед щеше да се увери, че животните са на същото място, и бомбардировачът щеше да сложи край на „глупавия експеримент, започнат от Нъмф“. Всички улики ще бъдат унищожени и нямаше да остане и следа. Вече наистина нямаше значение за какво бе пристигнал Джейд.

Търл се успокои, отново владееше положението. Беше успял да извърши едно наистина съвършено престъпление.

И въпреки това не можа да заспи, измъчван от тикове.