Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (92)

4

Търл скочи на крака, изпълнен с енергия и добро настроение. Грабна екипировката си и излезе.

Продължаваше да работи по график, но вече го бе променил.

Премина през лагера, лек като перце, и влезе в кабинета на Директора на планетата.

Служителите бяха почистили кръвта, но някои от петната все още личаха. Наоколо се носеше острата миризма на дезинфекционните препарати.

Вътре седеше Кър. Джуджето психло изглеждаше малко смешно и потиснато. Дребната му фигура се губеше в огромното кресло зад също такова огромно бюро.

— Добър ден, ваше планетарно превъзходителство — изчурулика Търл.

— Би ли затворил вратата, ако обичаш! — помоли Кър с тих глас.

Търл извади изпод мишницата си сонда за откриване на подслушвателна апаратура и провери дали през нощта някой не е монтирал такава. Направи го по-скоро по навик, а не защото се страхуваше. Чувствуваше се свободен!

— Служителите май не ме приемат добре — оплака се Кър. — Никой досега не е обърнал учтиво към мен. Всички се чудят защо Нъмф ме е назначил за свой заместник. Аз също. Знаеш, че съм човек на действието, а не администратор. И изведнаж се оказвам Директор на планетата.

Търл пристъпи към него с най-прекрасната усмивка върху костните си устни.

— Това, което сега ще ти кажа, Кър, никога няма да призная, че е излязло от моята уста. Разговорът не се записва, няма да имаш никакви доказателства, следователно ще е по-добре, ако забравиш всичко.

Кър застана нащрек. Беше закоравял криминален престъпник и никога не би се доверил на някакъв си шеф на сигурността. Започна да се върти неспокойно в огромния си стол.

— Нъмф — каза Търл — никога не те е назначавал за свой заместник.

Кър настръхна.

— Това направих аз — продължи Търл. — И докато изпълняваш всичко точно както ти казвам, без да издаваш, че съм ти наредил, няма от какво да се страхуваш. Всичко ще бъде наред. Просто чудесно!

— Но на деветдесет и втория ден ще изпратят нов Директор — отговори Кър. — Дотогава остават само два месеца. А ако объркам нещо, новият веднага ще разбере… да, може дори да открие, че в някои вселени съм извън закона.

— Не, Кър. Не вярвам да ти намерят заместник. Всъщност дори съм сигурен, че това е невъзможно. Ще се задържиш на този пост години наред.

Кър беше озадачен и предпазлив, но Търл говореше толкова убедено, че се заслуша внимателно.

Търл отвори един плик и разпръсна пред очите му всички улики срещу Нъмф. Кър го зяпаше, като очите му бавно се разширяваха от учудване.

— Една измама, носеща годишен приход от сто милиона кредита — каза Търл. — Нъмф е получавал половината от тази сума. Ти не само ще останеш дълго на поста си, но и когато се завърнеш у дома, ще бъдеш достатъчно богат, за да си купиш чисто досие и да заживееш в разкош.

Джуджето психло разглеждаше документите. В началото му бе много трудно да проумее за какво става дума. Найп, племенникът на Нъмф, осчетоводяваше заплатите на служителите на тази планета в пълен размер, а на практика изпращаше тук само половината. Останалите пари, както и всички премиални, внасяше в своята лична банкова сметка и в тази на Нъмф. Накрая му стана ясно — просто не трябваше да подписва заповедите за премиални и да увеличава заплатите.

— Защо правиш всичко това? — попита Кър. — Ти получаваш ли нещо? Участвуваш ли в играта?

— О, не! Не искам дори един кредит. Всичките са за теб. Естествено го правя, защото съм ти истински приятел. Не съм ли го доказвал досега? Не съм ли ти помагал?

— Имаш събрани достатъчно доказателства и улики срещу мен, за да ми издействуваш смъртна присъда — отговори Кър. — Защо продължаваш да ми правиш услуги?

— Хайде, хайде — каза Търл помирително.

Реши, че е дошъл моментът нещата да бъдат изяснени.

— Искам да издаваш всяка заповед, която ти поднеса, и да подпишеш нареждане за завръщането ми у дома в срок от шест месеца.

— Много добре — отговори Кър. — Бих могъл дори да наредя твоите заповеди да не се отменят никога. Но все пак не разбирам защо няма да бъда уволнен след два месеца?

Търл премина към същността на въпроса.

— Това е кодът, използван от Нъмф. Изработен е въз основа на серийните номера на транспортните машини. Никой няма да те уволни. Найп, неговият племенник, е много влиятелна фигура. Ето ти първото съобщение за него.

Остави го на бюрото, като си повтори, че не бива да забравя да унищожи оригинала, написан с неговия почерк, веднага щом Кър го кодира.

Бележката гласеше: „Нъмф е убит от избягал криминален престъпник. Възникна нова ситуация. Назначи ме за негов заместник. Уговорката остава непроменена. Депозирай неговата част в сметката ми в Галакси Тръст Къмпани. Съболезнования. Надявам се на щастлива съвместна работа. Кър.“

— Аз нямам никаква сметка — възрази Кър.

— Естествено, но ще имаш. Приготвил съм всичките ти документи. Ще бъдат изпратени още при следващото телепортиране. Нещата са съвсем прости.

Кър отново погледна бележката. Усмихна се за пръв път след убийството. Облегна се назад и почувствува как започва да става по-голям и по-важен. Изведнаж се пресегна и плесна с длани лапите на Търл в знак на пълно съгласие с така сключения договор.

Когато Търл си тръгна, Кър толкова се беше надул, че изпълваше целия стол.

Единственото опасение на Търл, докато мислеше за следващата си задача, бе, че дребният малоумен психло може да се вживее в ролята си на велик и да направи някоя глупава грешка. Трябваше постоянно да го държи под контрол. Няма да го изпуска от очи. А след като веднаж напусне планетата, не му пука за него.

Възможността за каквото и да е сътрудничество между Джони и Кър бе унищожена напълно и завинаги.