Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

7

Джони Гудбой Тайлър яздеше на воля през океана от трева, Уиндсплитър препускаше неудържимо, а товарният кон го следваше в тръс.

Беше великолепен ден. Небето синееше над тях и в лицето му духаше силен вятър.

След два дни езда през хълмовете вече се намираше в най-просторната равнина, която можеше да си представи. Слънцето и Върхът отзад, който се бе смалил съвсем, му служеха за ориентир, за да не се отклони от пътя си. Беше успокоително, че с тяхна помощ винаги можеше да намери обратния път към дома.

Никаква опасност! Срещна много стада див добитък, но целият му живот беше минал сред тях. Попадна и на няколко вълка, ала какво можеха да му направят? Нито мечка, нито пума. Защо, за Бога, всички трябваше да се крият горе в планините?

А чудовищата? Какви чудовища! Пфу! Глупости!

Нямаше и следа дори от онзи лъскав цилиндър, който плавно преминаваше над главата му на всеки няколко дни, откакто се помнеше. Минаваше от запад на изток, без да спира, като всички небесни тела, но сега и той не се появяваше. Иначе щеше да го забележи от местата, през които минаваше.

С две думи, Джони страдаше от прекалена самоувереност. И логично дойде първата беда, причина за която бяха дивите свине.

Те не са опасни — ако си достатъчно бърз и внимателен, за да не те изненада мъжкарят, винаги можеш да убиеш едно прасенце. А сукалчето е нещо, което всеки би пожелал за вечеря. Прасетата се бяха скупчили точно пред него, ясно различими в светлия късен следобед. Имаше и малки, и големи, но всички бяха достатъчно тлъсти.

Джони спря Уиндсплитър и се плъзна по гърба му на земята. Посоката на вятъра не беше благоприятна и имаше опасност прасетата да го надушат. Ако тръгнеше направо към тях, със сигурност щяха да го усетят.

Той безшумно ги заобиколи, като тичаше приведен срещу вятъра.

Джони спря и вдигна боздугана. Високата трева стигаше почти до кръста му.

Прасетата ровеха корени в една падина сред равнината, от която водата не се оттичаше и се беше превърнала в блато. Джони беше сигурен, че са намерили нещо за ядене. Имаше много прасета и всички бяха заровили зурли в земята.

Снишен под нивото на тревата, той напредваше и скъсяваше разстоянието стъпка по стъпка.

Оставаха само няколко крачки до първите животни от стадото. Той се надигна безшумно, докато очите му достигнаха над нивото на тревата. Едно малко прасенце беше само на ръка разстояние от него и представляваше лесна плячка.

— Ето я вечерята — прошепна Джони и запрати тежкия си боздуган точно в главата му.

Ударът беше майсторски, прасето изквича пронизително и падна мъртво.

Но това беше само началото. Сред стадото настъпи шумна суматоха.

Скрит във високата трева зад гърба на Джони, след добро похапване се беше излегнал за следобедната си дрямка един двеста и петдесет килограмов мъжкар.

Пронизителният писък на прасето подействува като камшик на цялото стадо и то се втурна внезапно по посока на вятъра към конете на Джони.

Мъжкарят обаче беше готов да се спусне към всичко, което се изпречи пред очите му.

Джони имаше чувството, че е повален от лавина. Той беше проснат на земята и притиснат към нея толкова бързо, че не успя да направи нищо.

Събра сили и се претърколи по гръб, ала над него вместо небе се намираше косматият корем на дивото животно. Той не виждаше нищо, но усещаше зъбите и бивниците, които търсеха тялото му.

Претърколи се отново, свирепото квичене на звяра заглушаваше пулсиращото бучене в ушите му.

Претърколи се за трети път и най-после успя да види слънцето, както и един космат гръб.

Само за части от секундата се намери върху него. Обхвана гърлото на мъжкаря с ръце. Той се мяташе в кръг като див кон, когото обяздват.

Джони стегна хватката си, докато почувствува, че сухожилията му ще се скъсат.

Тогава мъжкарят, почти задушен, се строполи на земята като конвулсивно тресяща се маса.

Джони слезе от гърба му и се отдръпна. Животното едва дишаше. Изправи се несигурно на краката си и след като не видя никакъв противник, се оттегли, като залиташе.

Джони вдигна убитото прасенце, като държеше под око отдалечаващият се мъжкар. Но победеното животно се въртеше неспокойно и се втурваше агресивно наляво и надясно и едва след известно време последва отдалечаващото се стадо по утъпканата пътека.

Стадото вече не се виждаше.

Но ги нямаше и конете!

Те бяха изчезнали! Джони беше останал сам с убитото прасенце. Острият камък, с който да го одере, кремъкът и праханта за палене на огън бяха изчезнали заедно с конете.

Можеше да бъде и по-зле. Погледна към краката си, като очакваше да види следи от бивниците на противника си. За щастие не откри. Боляха го главата и гърбът от сблъсъка и последвалата борба на земята, но за негов късмет нямаше нищо сериозно.

Тръгна по утъпканата трева на пътеката, като се упрекваше за своята непредпазливост. Беше по-скоро засрамен, отколкото уплашен. След известно време обаче тягостното му настроение се разсея и оптимизмът му се върна. Започна да търси конете, като подсвиркваше познатия сигнал. Предполагаше, че те не бяха тичали дълго пред стадото, а са свърнали някъде встрани.

Точно когато започна да се спуска здрач, забеляза Уиндсплитър, който спокойно пасеше. Конят го погледна, сякаш искаше да каже: „Къде беше досега?“, после завъртя палаво глава и най-спокойно, като че ли тъкмо това беше очаквал — да види Джони, се приближи и го побутна с муцуна.

Бяха му нужни десет минути усилено търсене, за да намери товарния кон и торбите.

Джони се върна обратно до едно малко изворче, край което беше минал през деня, и направи там лагера си за през нощта. Измайстори си колан и торбичка, като постави в нея няколко остри камъка, кремък и прахан. Сетне сложи по-здрав ремък на големия си боздуган и го закачи на колана си. Втори път нямаше да допусне да бъде изненадан неподготвен в прерията. В никакъв случай.

През нощта сънува, че Криси е стъпкана от стадо диви свине, Криси разкъсана от мечка, Криси, направена на пихтия от препускащи копита, а той гледаше безпомощно от небето, там, където отлитат душите, без да може да направи каквото и да било.