Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

7

Търл караше право на север по обраслата с трева магистрала. Мозъкът му не спираше да работи, макар да се държеше приятелски. Трябва да внушаваш страх и да оказваш натиск. Ако не можеш да оказваш натиск, трябва да предизвикваш страх. Усещаше, че първата стъпка е направена — животното беше респектирано. Но му предстоеше още много, за да го уплаши и притисне, докато го подчини напълно.

— Удобно ли ти е? — попита Търл.

Джони се сепна от съня, който сънуваше с отворени очи, и веднага застана нащрек. Това не беше познатият Търл. Сега беше отпуснат, дори разговорлив. Джони се приготви за изненада.

— Къде отиваме? — попита той.

— Просто ще се повозим. Земеходът е съвсем нов. Ама как върви, а?

Наистина вървеше чудесно. Върху една плочка беше написано: „Марк III, многоцелеви, основно предназначение: оперативен танк «Унищожи врага», сериен №ЕТ — 5364724354–7. Да се използват само енергийни капсули и дихателен газ производство на Фаро. Фаро е въздухът и енергията на живота.“

— Фаро част от Междугалактическата ли е? — попита Джони.

Търл за момент вдигна очи от пътя и погледна подозрително към него.

— Не си затормозявай глупавия животински мозък, никога няма да схванеш колко голяма е Междугалактическата. Тя има монопол над всички галактики. Дори и да имаш хиляда мозъка, не можеш да си представиш размерите и мащаба й.

— Всичко се ръководи от твоята планета, така ли?

— А защо не? — попита Търл. — Нещо нередно ли виждаш в това?

— Не — отговори Джони, — не, просто ми се струва прекалено голяма компания, за да бъде управлявана от една планета.

— Но тя не е единствената на Психло — възрази Търл. — Има още дванадесет компании, големи колкото Междугалактическата, и Психло ръководи всички.

— Трябва да е доста голяма планета? — подпита Джони.

— Голяма и силна — наду се Търл. Нямаше да е зле да го изплаши още малко. — Психло може да унищожи всяка изпречила се на пътя й съпротива и го е правила. Една резолюция от най-високо място върху заповедта — и цяла раса може да изчезне!

— Както е станало с чинкосите, нали? — попита Джони.

— Да — отговори Търл рязко.

— Както е станало и с човешката раса?

— Да, и същото ще се случи с тъпоумното животно, ако не си затваря устата — каза Търл, внезапно раздразнен.

— Благодаря — отвърна Джони.

— Така вече е по-добре. Май започваш да се държиш както трябва — доброто настроение на Търл се върна, защото не разбра, че това „благодаря“ беше за получената жизненоважна информация.

Неусетно се оказаха в покрайнините на града.

— Къде се намираме? — попита Джони.

— Някога са го наричали Денвър.

Аха, помисли си Джони. Значи Голямото село се е казвало Денвър. И ако то е имало име, значи са съществували и други села. Той се пресегна, взе наръчника на чинкосите за областта и точно четеше за библиотеката, когато земеходът спря.

— А сега къде сме? — поинтересува се Джони, като се оглеждаше наоколо. Бяха в източните покрайнини на града.

— Винаги съм мислел, че си глупаво животно — каза Търл. — Това е мястото, където… — изведнаж се разсмя така, че дори не можеше да говори, — където ти нападна танка, а?

Джони се огледа. Наистина позна мястото. Околността се виждаше през тесните амбразури.

— Какво търсим тук?

Търл оголи зъби, както вярваше, в най-приятелска усмивка:

— Търсим коня ти. Не е ли чудесно?

Джони разсъждаваше бързо. Тук имаше някакъв капан. Не биваше да губи самообладание. Не се виждаха кости, но това все още не означаваше нищо, защото диви животни имаше колкото щеш. Сигурно тогава Уиндсплитър беше тичал известно време след тях, а после се е върнал обратно у дома, в планините.

— Тук има безброй животни — каза Джони. — Как мислиш да откриеш сред тях два коня?

— Глупаво животно, нищо не разбираш от техника, а тя може всичко. Погледни тук. — Търл включи огромен екран, вграден в таблото пред тях. Появи се картина на цялата околност. Натисна едно копче и тя вече можеше да бъде наблюдавана от различни ъгли.

Сетне натисна друго и отгоре се чу гръм като от слаба експлозия. През люка на покрива Джони видя как във въздуха на височина около тридесет метра се издига въртящ се предмет. Търл дръпна една ръчка и предметът продължи да се движи нагоре. След това я бутна обратно и той слезе надолу. На екрана се появяваше всичко, което можеше да се види от неговата височина.

— Ето защо не можа да се измъкнеш — каза Търл. — Виж! — завъртя друго копче и образът на екрана сякаш се приближи. Натисна трето, над което пишеше „Търсене на източници на топлина“, и превключи сондата на автоматичен режим.

Джони наблюдаваше как камерата се фокусира върху стада диви животни, образът се увеличаваше и смаляваше, прехвърляше се от животно на животно и изследваше подробно всяко едно от тях.

— Просто стой кротко и гледай! — заповяда Търл. — Ако видиш коня си, ми кажи — той се разсмя. — Шефът на сигурността за цялата Земя да работи като служба за откриване на загубените питомци на някакво си животно — шегата му хареса и Търл се разсмя още по-силно.

На екрана се появяваха безбройни стада диви говеда. Виждаха се и вълци — малки, слезли от близките планини, и големи, дошли от север. Имаше и койоти, забеляза дори една гърмяща змия. Но от конете нямаше и следа.

— Добре — каза Търл. — Просто ще тръгнем на юг. Дръж си очите отворени, животно, и ще си получиш коня обратно.

Движеха се бавно. Джони наблюдаваше екрана. Времето течеше, а конете ги нямаше никъде.

Търл стана раздразнителен. Натиск. Натиск. Днес нямаше късмет.

— Няма ги и това е — каза Джони. Но дори и да беше видял Уиндсплитър, не би му казал.

Търл също погледна екрана. Пред тях се издигаше малък хълм. Върхът му беше каменист, а по склоновете му растяха дървета, които хвърляха дебела сянка. На север в равнината пасяха диви говеда, някои от тях имаха огромни рога. Щом не можа да го изнуди, ще трябва да го изплаши. Така денят му нямаше да е отишъл напразно. Направи завой, вкара танка между дърветата и спря.

— Слизай! — заповяда Търл. Постави маската си и натисна копчетата за вратите. Отпусна въжето, бръкна под огромната седалка и извади една лъчева пушка заедно с торба гранати.

Джони излезе и свали маската си. Затвори клапата на бутилката с въздух, преди да я остави на седалката. Бяха пътували доста дълго.

Търл застана в края на горичката. Скалистият връх беше зад гърба му, а пред него се ширеше откритата равнина.

— Ела тук, животно — нареди му той.

Въжето се опъна и Джони се приближи. Нямаше да се остави да бъде застрелян.

— Ще ти направя малка демонстрация — каза Търл. — В училище бях най-добрият стрелец. Забеляза ли колко точно бяха откъснати главите на плъховете? Някои от тях застрелях на повече от петдесет крачки. Ти май не ме слушаш, животно?

Джони наистина не слушаше. Беше усетил някаква миризма откъм скалите зад тях. Погледна нагоре — имаше дупка. Дали беше пещера? Вятърът отново донесе същата миризма.

Търл се наведе и дръпна въжето. Събори го на колене. Джони се изправи и пак впи поглед в пещерата. Стисна здраво боздугана.

Търл ловко зареди една граната в цевта на пушката.

— Гледай сега!

На около осемдесет крачки от тях в откритата равнина пасяха шест диви говеда. Две от тях бяха яки възрастни бици с огромни рога, а другите бяха крави.

Търл насочи пушката нагоре и стреля. Гранатата изсвистя в широка дъга над стадото и падна на земята доста зад него. Екплозията беше в яркозелено. Една крава беше засегната от шрапнел и падна на земята.

Останалите се втурнаха в лудешки бяг. Изплашени от взрива, те препускаха право към Търл.

Той надигна пушката към рамото си.

— Тези копита не са неподвижни, да не помислиш, че попаденията са случайни!

Биковете се приближаваха с бясна скорост, следвани от кравите. Земята трепереше. Разстоянието намаляваше.

Търл започна да дава единични изстрели в бърза последователност. Счупи краката на кравите, те се затъркаляха по земята и мучаха от ужас.

Простреля десния преден крак на по-отдалечения бик. Другият почти беше стигнал до тях.

Още един изстрел и Търл счупи и неговия преден десен крак. Бикът падна само на няколко сантиметра от него.

Въздухът се раздираше от болезнените стонове на ранените животни.

Търл се усмихваше.

Джони го гледаше с ужас — скритата зад маската физиономия беше изкривена от възторг.

Отврати се от чудовището. Търл беше… Джони изведнаж осъзна, че в езика на психлосите няма думата „зъл“. Погледна говедата.

Докато вървеше към тях, здраво стиснал боздугана си, за да ги отърве от мъките им, чу приглушено ръмжене.

Обърна се мълниеносно. Събудена и разгневена, от пещерата бе излязла най-огромната гризли, която беше виждал. Тичаше право към Търл.

— Обърни се! — изкрещя Джони. Гласът му потъна в мученето на дивите говеда. Търл продължаваше да се усмихва.

Мечката изрева.

Търл се втурна да бяга. Но беше твърде късно.

Тя го удари с лапа по гърба с такава сила, че земята потрепери.

Лъчевата пушка бе избита от лапите на Търл и полетя във въздуха към Джони. Той я хвана с лявата си ръка.

За него тя не беше нещо повече от боздуган. Той си имаше собствен и го стовари върху главата на звяра, преди да успее да нанесе втори удар. Улучи мечката точно между очите. Тя се залюля, замаяна от удара, и отклони вниманието си от жертвата.

Замахна със страхотната си лапа. Ноктите й бяха разтворени. Джони се гмурна под нея. Боздуганът се стовари върху черепа й.

Мечката отстъпи и замахна към боздугана. Ремъкът му се скъса.

Джони хвана пушката за цевта. Огромното животно се приближаваше към него с отворена паст.

Прикладът се заби чак до гърлото й.

Джони й нанесе още един удар между очите.

Тя се свлече на земята и ревът й заглъхна.

Крайниците й потрепваха конвулсивно. Мечката умираше.

Джони отстъпи. Търл лежеше на една страна, но беше в съзнание. Маската му беше на мястото си. Гледаше втренчено с широко отворени очи.

Джони продължи да се движи заднешком. Благодареше на Бога, че въжето му не се закачи в нещо и не го спъна по време на борбата. Разгледа пушката и означенията на бутоните и механизмите върху нея. Предпазителят беше вдигнат. Беше заредена. Имаше само няколко драскотини.

Джони погледна Търл. Той отвърна на погледа му, ноктите му се свиваха и отпускаха, чакаше. Беше сигурен, че животното ще вдигне пушката и ще го убие. Лапата му полека започна да пълзи към пистолета.

Дори и да беше забелязал това движение, Джони не го показа. Ориентира се по означенията как да си служи с пушката и с шест изстрела сложи край на мъките на осакатените животни. После спусна предпазителя. Бръкна в торбата си и извади парче стъкло, с което започна да дере мъртвата мечка.

Търл го наблюдаваше легнал. Накрая реши, че е в безопасност и е време да провери дали не е сериозно наранен. Яката му беше скъсана, усещаше болки в гърба и по лапите му имаше малко зелена кръв. Нямаше нищо опасно. Отиде до колата и седна в нея, като остави вратите отворени. Сви се в седалката и продължи да следи действията на Джони.

— Няма да вкараш тази кожа в колата — каза той.

Джони дори не повдигна очи.

— Ще я вържа на покрива.

Джони сгъна кожата и отиде до най-младата крава. Работеше ловко с острото стъкло. Отряза езика, рибицата и част от бута и ги уви в мечата кожа.

С помощта на няколко ремъка от торбата прикрепи целия вързоп за една скоба на покрива на колата.

След това върна лъчевата пушка на Търл.

— Предпазителят е спуснат — каза и избърса ръцете си в тревата.

Търл го погледна. Страхуваше ли се? Никакъв страх. Това животно изобщо не се страхуваше от него.

Да го притисне, трябваше да го притисне, и то здраво!

— Влизай — промърмори Търл, — става късно.