Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (47)

7

Търл стоеше пред библиотеката и гледаше надолу по обраслата с трева улица.

Джони надникна зад гърба му, за да види какво наблюдава.

Само на стотина метра от тях стоеше Уиндсплитър!

Върху него имаше някой, а отзад пристъпяха още три коня.

Решителният момент беше настъпил най-неочаквано. Джони беше сигурен, че това е последният му шанс.

Измъкна с рязко движение инструмента за рязане на метал, който беше привързал над глезена си, и сряза въжето.

То падна.

Профуча покрай Търл като вихър. Хищните нокти се забиха в еленовата кожа на гърба му и тя се разкъса.

Втурна се към най-близкото прикритие — едно дърво, като тичаше на зигзаг. Очакваше всеки момент да усети в гърба си изстрела на лъчевия пистолет.

Спря и се подпря на широкия ствол.

Беше Криси!

При това не сама, а с Пати.

Джони избухна в ридания.

— Връщайте се! — изкрещя той. — Криси! Връщайте се! Бягайте!

Криси дръпна юздите и започна да се взира внимателно. Трите коня след нея се струпаха накуп.

Тя извика радостно:

— Джони!

Пати също се разкрещя възторжено:

— Джони! Джони!

Уиндсплитър препусна към него.

— Връщайте се! — продължаваше да крещи Джони. — Бягайте! За Бога, бягайте!

Спряха озадачени, радостта им изведнаж се превърна в паника. В далечината зад Джони те виждаха нещо. Тръгнаха да обръщат конете.

Джони приклекна и погледна към Търл. Той все още стоеше пред вратата на библиотеката. Джони бързо извади пистолета от торбата и дръпна предпазителя. Насочи оръжието към него.

— Ако стреляш по тях, ще умреш веднага! — извика той.

Търл не помръдваше.

Джони чу зад гърба си шум от конски копита. Рискува и хвърли поглед назад. Уиндсплитър се беше изправил на задните си крака. Не виждаше причина да не отиде при господаря си и се бореше да продължи.

— Бягай, Криси! Бягай! — крещеше Джони.

Търл приближаваше бавно и ръмжеше. Не беше извадил пистолета си.

— Кажи им да дойдат тук — нареди той.

— Остани на мястото си! — извика Джони. — Ще стрелям!

Търл продължи, без да му обръща внимание.

— Нали не искаш да им се случи нещо лошо, животно?

Джони излезе иззад прикритието си. Държеше пистолета насочен. Беше се прицелил в тръбата, която захранваше маската с дихателен газ.

— Бъди разумно, животно — каза Търл, но за всеки случай спря.

— Ти си знаел, че те ще пристигнат днес! — проговори Джони.

— Да — отвърна чудовището. — От четири дни ги следя с автоматичния разузнавателен самолет. Под наблюдение са от момента, в който напуснаха селото. Разкарай този пистолет, животно!

Конете обикаляха в кръг зад гърба на Джони. Ех, защо не тръгнеха да бягат!

Търл бъркаше с лапа във вътрешния си джоб.

— Стой мирно или ще стрелям! — извика Джони.

— Добре де, животно, ако искаш, натисни спусъка. Но имай предвид, че в електронната му система една от жичките е прекъсната.

Джони погледна пистолета. Пое дълбоко дъх и се прицели. Дръпна спусъка.

Не последва нищо.

Търл вече беше бръкнал в джоба си. Измъкна отвътре златната монета, подхвърли я във въздуха и я улови.

— Аз ти продадох пистолета, а не Кър, животно.

Джони свали боздугана от колана си. Приготви се да атакува.

Търл направи мълниеносно движение. В лапата си държеше пистолет. Чу се нещо като къс лай.

Зад гърба на Джони прозвуча нечовешки писък. Обърна се. Единият от товарните коне се търкаляше на земята.

— Компания ще му направят и твойте приятелчета — ухили се чудовището.

Джони отпусна боздугана.

— Така вече е по-добре — промърмори Търл. — Сега ми помогни да хванем тези животни и да ги качим на камиона.