Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (34)

3

Служителите запомниха тази нощ в залата за отдих.

Не, не че за пръв път виждаха Търл пиян, но този път той надмина себе си. Сервитьорът му носеше купа след купа с кербанго и той ги поглъщаше една след друга.

В началото на вечерта Търл изглеждаше потиснат и това беше съвсем разбираемо. Напоследък не се радваше на особена популярност, ако въобще можеше да се кажа, че някой го харесва. Чар го наблюдава известно време с присвити очи, но сетне реши, че е решил да се натряска. Накрая Търл стана да поиграе с няколко от инженерите в мината на стискане на лапи — игра, при която губеше онзи, който пръв се откажеше и пуснеше противника си. Търл през цялото време губеше и очевидно се напиваше все повече и повече.

А сега подканяше по-малкия Чамко да играят на обръчи. Това беше хазартна игра — всеки играч вземаше един обръч и го поставяше върху обратната страна на лапата си, а с другата го перваше и той политаше към закачена на отсрещната стена дъска. Върху нея стърчаха номерирани пръчки. Печелеше по-голямото число. След това се правеше нов облог и играта продължаваше.

Малкият Чамко не искаше да играе. Търл беше много добър и обикновено печелеше. Но днес беше толкова пиян, че Чамко се изкуши и се остави да бъде убеден.

Започнаха с доста висок залог от десет кредита — в залата за отдих се задоволяваха с по-малки суми. Чамко улучи деветдесет, а Търл шестнадесет.

Търл настояваше да повишат залога и Чамко естествено не можеше да откаже.

Обръчът, изстрелян от лапата на по-малкия Чамко, изсвистя във въздуха и изтрака върху номер четири. Той скръцна със зъби. Попадението беше толкова лошо, че нямаше как да не загуби. От известно време не харчеше много, пестеше парите си. Само след няколко месеца му предстоеше да се завърне на родната планета и се надяваше да си купи съпруга. А сега залогът беше цели тридесет кредита.

Като залиташе и се препъваше, Търл постави обръча върху обратната страна на лапата си, духна върху него и с другата го запрати със страхотна скорост право към дъската — тройка! Отново загуби.

По-малкият Чамко беше победител и не можеше да се откаже. Търл държеше нова купа с кербанго, погледна злобно към банката и в крайна сметка пак качи залога.

Зяпачите наоколо също сключваха облози. Търл едва се държеше на краката си. Имаше славата на един от най-добрите играчи и залозите бяха в негова полза, но беше толкова пиян, че дори застана с гръб към дъската и трябваше да го обърнат обратно.

По-малкият Чамко улучи петдесет, а Търл само две.

— А, не! Не можеш да спреш сега — изпелтечи Търл. — Победителят не може да спре.

Говореше завалено:

— Залагам… Залагам… с-с-сто… кредита!

Е, щом заплатите бяха намалени наполовина и нямаше премии, никой не би се отказал да спечели лесно малко пари и по-малкият Чамко продължи играта.

Търл се проваляше тур след тур, публиката ревеше. Изведнаж Чамко се оказа с печалба от четиристотин и петдесет кредита.

Търл се заклатушка към бюфета и взе още една купа с кербанго. Докато я пиеше, обръщаше един след друг джобовете си наопаки. Накрая намери една-единствена банкнота, малко поизмачкана и цялата нашарена с писалка.

— Тази банкнота ми е талисман! — изхълца той отчаяно.

Застана пред дъската.

— Чамко младши, само още едно мръсно залогче. Виждаш ли тази банкнота?

По-малкият Чамко я разгледа. Служителите в мините често си разменяха подобни талисмани, когато заминаваха на далечни места — всеки се подписваше върху банкнотата на другия. Върху тази имаше дузина подписи.

— Залагам талисмана си — каза Търл. — Но трябва да обещаеш, че няма да го похарчиш и когато получим заплати, ще ми дадеш възможност да го откупя обратно… ако загубя, разбира се.

Малкият Чамко беше обзет от алчност. В лапите му щеше да попадне — ей така! — почти двуседмична заплата, а това не беше малко при тези мизерни надници. Защо да не обещае на Търл, щом настоява толкова?

Като победител в предните игри, Чамко имаше право да стреля пръв. Никога не бе постигал особени успехи на обръчи. Той хвърли и — ох!, едва единица. Онзи щеше да спечели, каквото и да улучеше.

Търл зяпаше дъската. Приближи с пиянска походка и се вгледа в нея отблизо. Едва се добра до линията за стрелба, без да падне, застана с гръб към нея, пак трябваше да го обръщат и тогава — прас!, случи се невъзможното.

Обръчът се удари в стената!

В този момент Търл припадна. Сервитьорът, двамата Чамко и още неколцина други го качиха върху количка за сервиране. Тя изскърца и се огъна под тежестта му. Триумфиращата компания го забута към спалнята му, някой извади ключа от джоба му, вкараха го вътре и го проснаха на пода. Всички бяха доста пияни и по обратния път пееха нестройно, но с много чувство психлоския погребален марш.

Веднага щом остана сам, Търл пропълзя до вратата и я заключи отвътре.

Преди вечеря беше взел хапчета за неутрализиране на опияняващото действие на кербангото и сега просто трябваше да се освободи от погълнатата течност. Надвеси се над мивката и бръкна с нокът в гърлото си.

След това тихичко, с огромно задоволство се съблече и легна в леглото си. Спа чудесно и сънува прекрасен сън, в който се видя богат и щастлив.