Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

2

Светлината от лампата на Джони играеше по пода и стените на безкрайните коридори и помещения.

Подземието беше огромно. Канцеларии, канцеларии… Спални помещения. Складове. Стъпките им отекваха глухо, нарушавайки съня на загиналите преди хиляди години мъже.

Първата им находка беше комплект от няколко екземпляра планове на базата. Намери ги един от шотландците — бяха скрити в някакво чекмедже в контролния пункт. Не бяха много подробни, по-скоро предназначени да ориентират новопристигналите офицери. Разпределиха ги помежду си и на трепкащата светлина от лампата Джони се вгледа в скицата.

Подземието имаше няколко нива. Те образуваха огромен вертикален лабиринт, а на всяко ниво се преплитаха коридори и помещения.

Джони търсеше командната зала, мястото, където са получавали и обработвали информацията. Командна зала… Къде ли можеше да бъде?

Чу спорещи гласове зад себе си. Това бяха Ангъс и Робърт Лисицата, които разговаряха на другия край на коридора.

Ангъс твърдеше разпалено: „Зная, че връзката между тях се е осъществявала с асансьори!“

Робърт промърмори нещо в отговор.

— Зная, че се задействуват с електричество. Учил съм всичко това още преди. Електричество — за него са нужни генератори, а те са се превърнали в купчини старо желязо. Дори някой от тях да е годен, нямаме гориво. На дъното на резервоара има само утайка. А и да имаше, сигурен съм, че електрическите крушки не работят и моторите са блокирали.

Робърт възрази нещо с приглушен глас.

— Какво от това, че кабелите са в изправност! Ако пуснем ток по тях, единственото, което ще заработи, е системата за комуникации — ние и без това си имаме такава. По-добре да продължим с миньорските лампи… Съжалявам, сър Робърт, не е възможно да се възстанови този древен динозавър от една купчина кости.

Джони чу смеха на Робърт. Не беше напълно съгласен с мнението на Ангъс. Те все още не знаеха дали не съществува аварийна система, която би могла да бъде задействувана. Не знаеха също дали няма гориво в запечатани контейнери. Тази възможност не биваше да се изключва, колкото и малко вероятна да беше. Докато отчаяно се опитваха да спуснат миньорски въжета към по-долните нива, един шотландец откри стълби и коридори, които водеха надолу.

Командната зала… Къде беше командната зала?

Попаднаха на една комуникационна конзола, зад която се виждаха останките на оператора. Под ръката, превърнала се в прах, имаше бележка: „СПЕШНО! Не изстрелвайте ракети! Не са руснаците!“

— Руснаци ли? Какви руснаци? — попита един шотландец. — Кои са били руснаците?

Тук беше и Тор, той рядко се отделяше от работата си при жилата. Беше от шведско потекло.

— Това е някакъв народ, който е живял на изток от Швеция. Някога са били под шведска власт.

— Внимавайте да не унищожите някое съобщение! — предупреди ги Робърт Лисицата.

Но къде се намира командната зала?

Озоваха се в едно огромно помещение. В средата имаше маса, а върху нея — карта на света. По нея бяха разпръснати модели, които очевидно са били придвижвани с помощта на дълги показалки. На стената също имаше карти, а отсреща се виждаше нещо като ложа. Миньорските лампи осветяваха карти, макети и скелети. Всичко беше добре запазено и гледката беше внушителна. Имаше много часовници, спрели преди векове.

Грубо, набързо направен цилиндричен макет лежеше върху картата на изток от Скалистите планини. До него все още се опираше върхът на дългата показалка, с която офицерът го беше преместил в последните мигове от живота си. На една от картите на стената бе отбелязано някакво придвижване, като последното кръстче бе точно над базата.

Информацията беше огромна по обем и не можеше да се оцени веднага. Джони продължи да разглежда.

Влязоха в съседната стая. Тя беше пълна с командни табла. На вратата висеше табелка с надпис „Строго секретно“.

Над едно командно табло пишеше: „Отбрана на базата“, и до него имаше схема и карта. Джони ги разгледа внимателно. Прочете: „Тактически ядрени мини“.

Внезапно осъзна, че пред него е схемата на подредените в права линия мини на ливадата до селото.

Откри и копче с надпис „ТЯО“. Имаше цели редове с такива копчета.

ТЯО — какво ли може да означава?

Зад гърба му прозвуча пискливият глас на историка:

— ТЯО означава тактически ядрени оръжия. Това са мините.

Приближи се Ангъс.

— Охо! Електрически пускови бутони. Натискаш и всичко отива във въздуха.

— Възможно е все още да могат да задействуват детонаторите на мините — каза Джони. — Нищо чудно, че психлосите смятат тези планини за радиоактивни!

— Какво означава „силоз“? — попита пасторът, който стоеше пред друг пулт. — Тук пише: „силоз едно, силоз две“…

— Силозът — отговори Тор — е място, където се държи пшеницата. В Швеция има много такива. Там пшеницата се съхранява много добре.

— Не мога да си представя защо пшеницата е била толкова важна за тях! Вижте как са отбелязани различните копчета: „Повишена готовност“, „Пълна готовност“, „Стрелба“…

Историкът трескаво прелистваше страниците на един речник, който носеше винаги със себе си. Накрая намери това, което търсеше:

— Първо: цилиндрична изправена конструкция, която се използва за съхранение на пшеница, зърно и други храни. Второ: голяма подземна конструкция за съхранение и изстрелване на балистични ракети с голям радиус на действие.

Джони се хвърли към пастора.

— Не докосвай копчетата! Може да включват аварийни системи, за които не знаем нищо!

Той се обърна развълнуван.

— Робърт, заснеми цялата командна зала. Трябва да разберем къде се намират силозите, свързани с тези копчета. В ракетите може да има уран!