Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

11

Робърт Лисицата каза, че през целия си живот не е виждал толкова хора, събрани на едно място.

Широката поляна беше изпълнена със стотици шотландци, няколко англичани и норвежци. Бяха си донесли храна и вода, за всеки случай носеха и оръжия. Чуваха се и няколко гайди. Навсякъде се виждаха карирани поли, понита, групи разговарящи хора, дим от огньове и над всичко се носеше писъкът на гайдите.

Когато самолетът кацна, тълпата се отдръпна в другия край на поляната. Но след наставленията на Джони вождовете бяха инструктирали много добре хората си. Затова когато огромният Търл застана на вратата, не възникна паника. Все пак всички се държаха на разстояние от самолета. Очевидният страх, изписан по лицата на някои, убеди Търл, че животното има право — той трябваше да е там, за да всява ужас.

Джони го държеше под око. Не можеше да бъде сигурен, че вроденият му садизъм няма да доведе до неприятности.

В тълпата имаше над петстотин млади мъже. Вождовете вече бяха разговаряли с тях и сега те се събираха на групи пред Джони.

Той беше яхнал един кон, предоставен му от вожда Гленканън, така че всички да го виждат. Успокои животното лесно. Юздата и седлото бяха неща, непознати за Джони и лично той ги смяташе за ненужни, ако човек е израсъл на кон.

Вождовете и водачите на групи стояха пред хората си. Малко по-встрани бяха застанали гайдарите. На тревата в другия край на поляната бяха седнали няколко жени, млади и стари, и по-възрастните мъже. Наоколо тичаха деца и се блъскаха в краката на големите.

Джони започна. Знаеше, че вече са получили напътствия. Тези хора бяха умни и образовани и това много облекчаваше задачата му. Не бяха забравили да четат и пишат и познаваха историята преди всичко от своите митове и легенди.

— Всички знаете защо съм тук. Искам петдесет млади мъже, способни, смели и здрави, да тръгнат с мен. Заедно ще освободим нашия свят от демоните. Там горе виждате един от тях. Той не говори и не разбира нашия език. Когато ви кажа да го погледнете и да се отдръпнете назад с ужас, моля ви да го направите!

— Не ме е страх от нищо! — извика един младеж.

— Просто направете това, което ви казвам. Нито аз, нито твоите приятели ще повярваме, че се страхуваш. Разбра ли?

Той кимна утвърдително.

— Трябва да ви кажа нещо за нрава на този демон. Той е подъл, кръвожаден, жесток садист и лъжец. Избягва истината дори да е в негова полза. Когато посоча към него, отдръпнете се и се престорете на ужасени.

Той вдигна ръка и те изпълниха съвета му.

Търл се усмихна. Това вече му харесваше.

— Минната компания, завладяла тази планета преди много векове, разполага със съоръжения и технологии, по-съвършени от познатите на човека. Във въздуха летят самолети, машини копаят земята, тези същества притежават газове и оръжия, които могат да унищожат цели градове. Те са заграбили планетата от човека. Избраните доброволци ще дойдат с мен и ще се научат да боравят с тези машини и оръжия, да управляват самолетите! Шансовете не са на наша страна. Много от нас може би ще загинат, преди да изпълним задачата. Човечеството намалява с всеки изминат ден. В следващите няколко години можем да изчезнем завинаги. Но въпреки че съдбата е срещу нас, трябва да имаме достойнството и смелостта да използваме дори тази минимална възможност и да опитаме.

Тълпата изпадна в екстаз и закрещя ентусиазирано. Извиси се писъкът на гайдите. Задумкаха барабаните.

Джони успя да надвика врявата:

— Искам петдесет доброволци!

Всички веднага предложиха услугите си — не само петстотинте млади мъже, но и цялото множество, събрано на поляната.

Когато писъкът на гайдите и виковете позатихнаха, Джони обяви поредицата от изпити, които ще проведе същия следобед. Вождовете се обърнаха към хората си, за да ги организират. Джони слезе от коня.

— Мактайлър, човече — изкрещя прошареният възрастен мъж, присъствувал при залавянето на Джони, — ти си истински шотландец!

И наистина, докато Джони помагаше за организирането на изпитите, установи, че името му вече е станало Мактайлър. Дори възникнаха спорове, от кой род произхождат той и прадедите му. След дълги разправии се стигна до извода, че са били във всички родове, преди да заминат за Америка.

При изпитите трудности възникваха единствено когато някой трябваше да бъде дисквалифициран. Джони караше младите мъже един след друг да ходят по права линия със завързани очи, за да се убеди, че чувството им за ориентация е добро; да пробягат известно разстояние, за да провери издръжливостта им; да разпознават букви от разстояние, за да е сигурен, че имат отлично зрение. Само някои от норвежците бяха високи колкото него. Русокосите бяха почти колкото чернокосите. Джони установи, че макар кръвта на бегълци от Скандинавия, от равнините и дори от далечна Ирландия да се е смесвала с тази на местните жители в продължение на векове, нищо не е успяло да промени твърдия характер и духа на планинците, устояли и оцелели пред хилядолетните несгоди и превратности, поднесени им от жестоката съдба.

Мъжете се измориха от продължителните изпити. Избухнаха спорове между неизбраните. Вождовете трябваше да организират нови състезания, за да ги разрешат.

Изборът на кандидатите продължи до късно вечерта и на практика завърши на светлината на огньовете.

Все пак Джони не можа да се ограничи само с петдесет души. Трябваше да потегли обратно с осемдесет и трима. От тактичност помоли вождовете да изберат един по-възрастен мъж за ръководител и техен представител, някой, на когото имаха пълно доверие. Те се спряха на Робърт Лисицата, шотландец, участвувал в безброй бойни походи, човек с огромен опит. Ето как станаха петдесет и един.

Очевидно беше немислимо да тръгнат без гайдари и към групата се присъединиха още двама, а те твърдяха, че не могат без барабанчик, и взеха още един. Бройката нарасна на петдесет и четири.

След това сред тълпата си проправиха път с лакти няколко възрастни жени. Поискаха да разберат кой ще кърпи скъсаните поли и дрехи на техните мъже, кой ще чисти кожите, кой ще суши риба, кой ще се грижи за ранените и ще готви. Джони беше безпомощен пред тези аргументи и му се наложи да вземе пет вдовици на неопределена възраст, които можеха всичко. Станаха петдесет и девет.

На вождовете беше казано, че ще има много учене, и на Джони му се наложи да се срещне с един дребен, но упорит учител. Той твърдеше, че младите мъже трябва да бъдат контролирани с желязна ръка, защото не мислят за нищо друго, освен за лов и жени. Вождовете решиха да тръгне и той — станаха шестдесет.

Тъй като много се говореше за смърт, между трима пастори избухна спор — кой ще се погрижи за душите на младежите? Кой ще ги научи да уважават Бога? Кавгата продължи дълго. Теглиха жребий и щастливецът издърпа дългата сламка. Станаха шестдесет и един.

Джони трябваше да помисли и за собствените си планове. Всички кандидати бяха способни, но той имаше нужда от трима, които не само да превъзхождат другите, а и да са високи колкото него, да имат същата физика, да могат бързо да научат езика на психлосите и при лоша радиовръзка или на голямо разстояние гласовете им да приличат на неговия. Подходящите бяха около дузина и той помоли вождовете, учителя и пастора да му кажат кои от тях запомнят най-бързо. Посочиха му трима. Така станаха шестдесет и четири.

Един възрастен мъж с вид на учен се появи и започна да се тюхка, че няма кой да опише тяхната история, а тя щеше да се превърне в легенда. Оказа се, че е преподавател по литература в някакъв нелегален университет, съществуващ от векове. Твърдеше, че имал двама достойни заместници и щял да бъде заменен от тях поради напредналата си възраст и лошото си здраве, ако остане. Мактайлър нямал право да го остави. Робърт Лисицата реши, че той действително ще свърши полезна работа, и станаха шестдесет и пет.

Още осемнадесет младежи бяха показали такива умения по време на изпитите, че просто нямаше как да им се откаже. Когато се разбра, че е възможно дори да се пролее кръв, вождовете разговаряха с Джони и накрая той се предаде. Така станаха осемдесет и трима.

Събуди Търл, който се наливаше с кербанго от залез слънце и в момента беше проснал огромното си тяло върху седалките.

— Има осемдесет и трима желаещи — каза му Джони. — Самолетът е пригоден да превозва петдесет психлоси, така че осемдесет и трима човеци няма да натежат много повече. Искам да съм сигурен, че нямаш нищо против тази бройка.

Търл беше сънлив и замаян.

— Процентът на жертвите при един такъв проект е доста висок. Трябва да изглежда така, сякаш се обучават през цялата зима, а чак след това ще започнат работа. Така че допълнителните бройки изобщо няма да са излишни. Защо ме будиш с такива глупави въпроси, животно? — и заспа отново.

Джони разбра още нещо за плановете на Търл. Всъщност до този момент той не знаеше нищо конкретно за тях. Да живее кербангото! — помисли си Джони, като се отдалечаваше. Извика историка и му каза да направи списък на всички от родовете Ангъс и Дънкан с многобройните им имена и да ги изпрати през нощта по домовете им, за да се прекрати бъркотията и да си вземат необходимите дрехи, одеяла, лични вещи и храна за няколко дни. Тези неща щяха да са им необходими, докато успее да докара диви говеда от равнината. Всички трябваше да се върнат до изгрев слънце и затова живеещите в по-отдалечени места щяха да използват взети назаем коне.

Джони се срещна за последен път с вождовете.

— Вдигнахме доста голяма шумотевица тук горе в планината. Въпреки че мината е на осемстотин километра оттук, по-добре ще е през следващата година да се спотайвате и да бъдете много предпазливи.

Английският вожд намери идеята за приемлива и много разумна. Останалите също се съгласиха.

— Има голяма вероятност да не успеем — каза Джони. — Това ще означава да не се видим никога вече и хората ви да не се върнат.

Никой не обърна особено внимание на думите му. Смелите мъже винаги рискуват живота си, нали? Те не могат да обвиняват Мактайлър. По-лошо ще е, ако стоят със скръстени ръце. Това вече никой нямаше да им прости.

През мразовитата нощ Джони разговаря с онези, които не бяха избрани, защото не желаеше да оставя след себе си разочарование. Разбра, че вождовете им бяха обещали след завършване на мисията те за участвуват в отрядите за възстановяване, реорганизиране и контрол на Англия, Скандинавия, Русия, Африка и Китай. Вече дори си бяха направили график до края на годината за обучение и тренировки. Неизбраните бяха изпълнени с ентусиазъм.

Фъргюс заяви на Джони със спокоен тон, че е говорител на вождовете. Естествено цялата система на организация се основаваше на кланове.

Господи, помисли си Джони, тези шотландци гледат напред и не се занимават с дреболии!

— Не се тревожи, Мактайлър, ние сме с теб!

Изтощеният Джони се излегна под самолета, зави се с вълненото шарено одеяло на клана Фъргюс и заспа, изпълнен с надежда. За пръв път след смъртта на баща си не се чувствуваше самотен.