Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

7

Търл търсеше Зът.

Когато машината падна в пропастта, той веднага заподозря нещо и се огледа, за да открие причината. Зът не се виждаше никъде.

Тълпата избухна в смях, който се превърна в истинско ликуване, когато машината изчезна от погледите им. Смехът се забиваше като кинжал в ушите на Търл.

Нъмф стоеше и клатеше глава. Изглеждаше развеселен, когато се обърна към Търл и му каза:

— Е, сам видя какво могат животните! — засмя се за пръв път. — Те пикаят върху пода!

Всички се бяха завърнали по работните си места и Търл претърсваше района на ремонтната база. Той обикаляше около подредените в подземните етажи редици бракувани коли, бойни самолети, камиони, булдозери… Да, имаше и земеходи, някои от тях доста луксозни. Досега не му беше хрумвало, че Зът наистина постъпи много подло, като му пробута онази стара развалина Марк II.

Той продължи да го търси безуспешно още час и половина и реши отново да провери работилницата.

Кипеше от гняв, когато нахлу в нея и започна да я претърсва.

Костните му уши доловиха съвсем слаб шум. Беше стържене на метал в метал.

Този звук му беше познат. Получаваше се при вдигането на предпазителя на лъчев пистолет.

— Остани на мястото си! — заповяда гласът на Зът. — Дръж лапите си далеч от пистолета на кръста ти!

Търл се обърна. Зът се подаваше от един тъмен шкаф за инструменти.

Търл едва сдържаше яростта си:

— Докато поправяше двигателя, си поставил дистанционно управление!

— А защо не? — попита Зът. — Монтирах и взривен заряд.

Търл не можеше да повярва:

— И си признаваш?!

— Тук няма свидетели. Само двамата сме. Нито твоята, нито моята дума означават нещо.

— Но тази машина беше твоя, тя ти се водеше!

— Беше отписана. Има толкова много други.

— Защо го направи?

— Всъщност смятам, че го измислих добре. — Той пристъпи напред, без да изпуска бластера с дълга цев.

— Но защо?

— Ти позволи да намалят заплатите и да спрат премиалните. Може идеята да не е твоя, но ти им позволи да стане.

— Слушай, ако успея да обуча животното, парите ще потекат отново.

— Само ти мислиш така.

— Смятам, че съм прав! — отсече Търл.

— Добре, ще бъда откровен. Да предположим, че научиш животните да се справят с техниката. Но как си представяш, че ще се оправят без механици? Разбира се, че ще объркат всичко. Нали точно това стана преди малко?

— Ти обърка всичко — каза Търл. — Много добре съзнаваш, че ако бъде отразено в досието ти, ще изхвърчиш от мястото си.

— Досието ми ще си остане чисто. Няма свидетели. Нъмф дори видя, че си отивам още преди онова нещо да полудее. Той никога няма да даде ход на доклада ти. Да не говорим, че всички се забавляваха чудесно.

Зът посочи вратата с цевта на бластера си:

— Защо просто не излезеш през нея и не отидеш по дяволите?

Трябваше, трябваше да намери нещо, с което да го притисне и да си осигури послушанието му! Но в момента нямаше с какво.

Търл напусна гаража.