Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

2

Джони лежеше в един ковчег до вратата. Капакът беше леко открехнат, за да може да диша и да гледа. Отвън, върху покрива, беше монтирана миниатюрна камера, която показваше обстановката около лагера. Беше облечен в дрехи от син чинкоски плат, но носеше собствените си мокасини, защото с тях тичаше по-бързо.

Днес само за две минути трябваше да направи две неща на точно определени места и в точно определено време. Беше ги тренирал многократно и ако не успееше, целият им план щеше да се провали, Криси и Пати ще умрат заедно с шотландците и с всички оцелели хора по Земята.

Джони чу предупреждението на сирената от контролната кула край площадката за телепортиране. Пристигаха новите попълнения.

— Изключете всички двигатели! Отдръпнете се!

Разнесе се познатото жужене. Земята потрепери. Капакът на ковчега задрънча. Шумът се усилваше.

Изведнаж върху платформата се появиха двеста новодошли психлоси заедно с багажа им.

Жуженето затихна, но леките вибрации продължаваха.

— Координатите да се задържат фиксирани и да се премине към втора фаза!

Внезапно цялата площадка се оживи. До обратното телепортиране за Психло оставаха час и тринадесет минути.

Служителите от „Личен състав“ насочваха новопристигналите и ги строяваха в редица.

Търл погледна тази сбирщина. При пристигането на последните попълнения той изживя много неприятен удар и сега нямаше никакво намерение да рискува. Почти беше сигурен, че ще изпратят нов Директор на планетата, някой, който да замести Кър. Може би тогава ще трябва да действува много бързо. Насочи се към строените психлоси, без дори да провери багажа им за контрабандни стоки. Просто гледаше скритите зад маските лица и проверяваше лицата им. Двеста души. Още двеста нещастници, които биха донесли значителни приходи на Нъмф с орязаните си заплати. Търл провери цялата редица. Когато стигна края й, изпита облекчение. Тук нямаше заместник на Кър. Само обичайната измет от бедняшките квартали на планетата, един случайно изпратен младши служител и двама дипломанти от миньорското училище. Нищо особено. Квалификацията на нито един от тях не отговаряше на длъжността Директор на планетата. Всички бяха унили. Нямаше и агенти от ИБР!

Търл направи знак с лапа да ги разпределят. Част от тях щяха да бъдат откарани със самолети до мините по други места на планетата. Останалите трябваше да спят тук. Натовариха ги на камиони с открити каросерии и ги откараха.

Търл изпита голямо облекчение. Отправи се към моргата. Проклетият кон на животното, който обикновено се мотаеше из лагера, сега пасеше зад нея.

— Марш оттук! — изкрещя Търл и замаха с лапи, за да го прогони.

Конят го гледаше с безразличие и дори се приближи, когато чудовището понечи да отключи вратата.

Търл я остави широко отворена.

Вътре лежаха подредени десетте ковчега, подготвени за пренасяне до площадката с подемните машини. Провери малките кръстчета на капаците. Нямаше нищо подозрително. Белегът на всичките беше непокътнат.

Погали с любов капака на най-близкия ковчег. Пое дълбоко въздух. Може би след десетина месеца, през някоя тъмна нощ на Психло, в отдалеченото и страшно гробище на компанията той ще ги изкопае. А това означава богатство, власт! Беше ги спечелил с цената на толкова много усилия. Но сигурно харченето на парите ще е безкрайно по-приятно.

Първата подемна машина влезе и пъхна вилицата си под един от ковчезите. Търл излезе. Провери името в списъка. Погледна втория ковчег, третия, четвъртия… Спря озадачено. Как е могъл да напише фалшивото име на Джейд погрешно?! Не „Снит“, а „Стин“. Провери дали на капака има кръстче. Да, личеше много ясно. По дяволите! Ще отбележи в официалните документи сгрешеното име. Бившият агент е мъртъв. Това беше важното.

Нахвърляха ковчезите безразборно върху платформата. Търл наблюдаваше, леко разтревожен от грубото им стоварване, но за щастие нито един от тях не се прекатури.

Вече бяха пренесени девет. Отговорникът на транспортната група спря машината си до Търл, за да може да провери и последния ковчег.

— Струват ми се страшно тежки — обади се отговорникът.

Търл вдигна поглед, като се опитваше да скрие тревогата си. Бяха само със стотина кила по-тежки от обикновено и тази разлика трудно можеше да се отрази на мощните машини.

— Сигурно акумулаторът ти е изтощен — каза Търл.

— Може и така да е — отвърна отговорникът.

Беше му се сторило, че ковчезите са два пъти по-тежки, но замълча. Подкара машината и стовари последния.

Камионът, който откарваше заминаващите, се приближи. Шофьорът изглеждаше малко притеснен. В каросерията стояха двама административни служители и трима миньори с багажите си. Шофьорът подаде списъка на Търл.

— Налага се да нанесеш някои поправки — поясни той. — Тук фигурира и името на Чар. По разписание той трябваше също да си замине днес. Всички си изпочупиха краката да го търсят, но него го няма никакъв. Багажът му е тук, а самият Чар е изчезнал.

— Много добре знаеш, че това е невъзможно — възрази Търл. — Кой е неговият багаж?

Шофьорът посочи една купчина торби и Търл с един замах ги свали от камиона.

— Проверихте ли в женските спални? — попита той.

Шофьорът се засмя:

— Как не се сетихме за това! Ама страшно празненство беше снощи!

— Ще го телепортираме след шест месеца — каза Търл.

В графата срещу името на Чар написа: „Връща се по-късно“, и се подписа.

Камионът продължи, за да откара пътниците до платформата. Те стояха скупчени и проверяваха дали маските им са добре сложени. Намираха се само на няколко метра от ковчезите.

Търл погледна часовника си. Бяха изминали час и единадесет минути. Оставаха още две.

— Координатите са фиксирани за втора фаза — прозвуча по високоговорителя на контролната кула. Бялата светлина вече примигваше.

Търл се върна в моргата. Проклетият кон продължаваше да се мотае около вратата. Чудовището размаха заплашително лапи. Конят отстъпи няколко метра и продължи да пасе.

Изпитваше истинско облекчение, че ковчезите вече не бяха тук. Изправи се и ги загледа с любов. Оставаше още минута.

Изведнаж козината му настръхна. От моргата, от празната морга се чу глас!