Джейн Харпър
Сушата (38)

Тридесет и седма глава

— Как Уитлъм е стигнал до фермата на Хедлър? — попита Барнс и се наведе между двете предни седалки. — Очите ни изтекоха, докато изгледаме записите от охранителните камери на училището, и ми се стори, че колата му изобщо не е напускала паркинга целия следобед.

Фолк извади снимките на тялото на Люк, проснат в багажното отделение на пикапа му. Намери онази с четирите хоризонтални линии върху страничните стени. Подаде я на полицая заедно с телефона си, на който предишната вечер бе заснел белезите, оставени в собствената му кола. Върху тапицерията ясно личаха две дълги ивици.

Барнс местеше поглед от едната фотография към другата.

— Изглеждат съвсем еднакви — отбеляза той. — От какво са?

— Тези в моя багажник са нови — обясни Арън. — От гуми. Отишъл е там с проклетия си велосипед.

Уитлъм не каза на никого, че излиза. Измъкна се незабелязано през аварийния изход, като остави сакото си на облегалката на стола и компютъра включен — универсалните знаци, обещаващи „ще се върна скоро“.

Запъти се към бараката, избягвайки ограничения обхват на двете камери. Слава богу, че средствата не достигаха, улови се да мисли и едва не се изсмя на иронията. За броени минути отключи шкафа с мунициите и загреба шепа патрони. Училището разполагаше със собствена пушка за борба с нашествието на зайци. Сложи я в чанта и преметна дръжката през рамо. Щеше да я използва само в краен случай. Може би Люк ще носи своята, замоли се мислено. Нали беше стрелял със Съливан. Но патрони? Нямаше представа.

Зави към навеса за велосипеди. Тази сутрин бе пристигнал рано и паркира в тиха уличка наблизо. Измъкна велосипеда от багажника и измина с него оставащото кратко разстояние. Заключи го на място, където знаеше, че скоро ще бъде обграден от много други. Скрит от погледите. После се върна за колата и спря на паркинга така, че да е в центъра на обсега на камерите.

Отключи велосипеда и след минути вече въртеше педалите по безлюдните селски пътища към имота на Хедлър. Не беше далече, а и той се движеше бързо. Спря на километър от фермата и тръгна напряко към обрасло място встрани от шосето. Промъкна се между храстите и зачака, шепнейки тихо трескава молитва да е разчел правилно времето.

След двайсет и пет минути вече се обливаше в пот, уверен, че е пропуснал шанса си. Не се виждаше никаква кола. Изминаха още осем, девет. И тогава, точно когато отмести поглед към цевта на пушката, чудейки се дали това не е другият изход за него, го чу.

В далечината ръмжеше двигател на пикап. Уитлъм надникна между изсъхналите клони. Точно този, който му трябваше. Почувства се замаян, докато мълвеше горещи благодарствени думи. Излезе на пътя и захвърли велосипеда в краката си.

Застана до него и размаха ръце широко и отчаяно, като удавник, какъвто всъщност беше.

За един ужасен миг му се стори, че пикапът ще го подмине. Но с приближаването си той намали скоростта и накрая спря до него. Шофьорът смъкна страничното стъкло.

— Май имаш някакви проблеми?

Люк Хедлър се наведе през прозореца.

Лакътят на Уитлъм изтръпна от болка, когато стовари пълния с камъни чорап върху главата на жертвата си. Улучи го по тила с пясъчно хрущене и Люк първо зарови лице в прахта, после се свлече на земята под тежестта на отпуснатото си тяло.

Скот извади от джоба си гумените ръкавици, задигнати от училищната лаборатория, и отвори товарното отделение на пикапа. С бързината на спортист пъхна ръце под мишниците на Люк и го качи непохватно в него.

Ослуша се. Люк дишаше повърхностно и накъсано. Уитлъм вдигна чорапа и го стовари още два пъти върху главата му. Този път кръвта бликна. Не й обърна внимание. Покри трупа с намерения вътре брезент и натовари велосипеда върху него. Изцапаните с пръст гуми остъргаха страничната стена.

Видя пушката на Хедлър на предната седалка. Облекчението едва не го замая и той опря чело на волана, докато неприятното усещане отмине. Оръжието не беше заредено. Чудесно. Извади патроните за училищния „Ремингтън“ от джобовете си и го зареди.

Жребият беше хвърлен.