Д. П. Лайл
Звездна лига (50)

50

— Какво означава „странно“? — попита Тони.

Беше се върнал в „Мезон Марле“. Мелиса Моринг се бе сгушила в прегръдките му. Двамата се бяха излегнали на спалнята и разговорът им се върна към разследването.

— Необичайно. Подозрително…

— Знам какво означава „странно“. Но не и в конкретния контекст.

— Нещо, свързано с ДНК. Пробите, взети от сестрите, близначките… Тара и Тигън Джеймс… не са наред.

— Как така? Защо не са наред?

Мелиса се подпря на лакът.

— Ти имаш връзки в криминалистичната лаборатория, не аз.

— Но ти си заместник областен прокурор. Не би ли трябвало да получаваш подобна информация?

— Лабораторията не е подчинена на прокуратурата. Част от информацията наистина получавам по официални канали. Но друга част достига до мен благодарение на слухове, намеци, случайно изтървани думи. Понякога отнема дни, дори седмици.

— Знам.

— Защо ми вадиш душата тогава?

— Че прокурорите имат ли душа?

Тя се засмя, прегърна го и го целуна.

— Ще останеш ли довечера, или да се прибирам у дома?

— Трябва да проверя някои неща. Но мога да взема вино и сирена и да се върна по-късно. Какво ще кажеш?

— Устройва ме. Вземи и от онова чудесно свинско филе… капоколо.

— Непременно.

Тя се протегна, след което седна в леглото.

— Ще взема душ и ще поработя, докато се върнеш.

Тони звънна на Рубен, облече се, слезе долу и се качи в лимузината. Рубен шофираше, а Джони седеше отзад с него.

— Накъде? — попита Рубен.

— В моя офис.

Десет минути по-късно тримата влязоха в „Рай“. Робърт и Кевин бяха там и дори работеха. Е, всъщност стояха зад бара.

— Какво става? — попита Кевин.

— Нищо — подмина го Тони и влезе в офиса си.

Рубен и Джони го последваха.

Тони позвъни на своя човек в криминалистичната лаборатория.

— Какво става с онези проби на ДНК?

— Изглежда, че двете момичета… близначките… са манипулирали своите проби. Разменили са се или нещо подобно. Така поне чух.

— И защо им е да го правят?

— А защо човек се опитва да манипулира уликите?

Тони разтри с юмрук едното си око.

— Защото иска да скрие нещо.

— Именно.

— Въпросът е какво.

— Мога да кажа само, че Дусет ги проверява усърдно.

— Може би и аз трябва да го направя. Благодаря — каза Тони и затвори. — Добре, искам вие двамата да се превърнете в сянка на близначките. Тара и Тигън Джеймс. Искам да следите всяка тяхна крачка.

— Дадено — отвърна Рубен.

— И бъдете готови да ги отвлечете, ако ви кажа.

— Смяташ ли, че са замесени в убийството на Кристи?

— Ченгетата смятат така.

— Леле! — възкликна Джони. — Това променя нещата. Как си го обясняваш?

— Възможно е да са ревнували от Кристи. Смятали са Кърк Форд за своя собственост, преди тя да се появи.

— Не му е било за пръв път. Поне ако съдим от информацията, с която разполагаме.

— Имам чувството, че нещата между Форд и Кристи са били по-сериозни от обичайните му флиртове.

— Кристи беше специална — каза Джони.

— Да, така е. — Тони се облегна на стола и разтри едното си слепоочие. — Ето защо който и да го е направил, няма да се измъкне.

— Смяташ, че на полицията не може да се разчита? — попита Рубен.

— Точно това смятам.