Д. П. Лайл
Звездна лига (30)

30

„Мезон Марале“ беше шикозен бутиков хотел, разположен в тихо кътче, оградено с дървета, в сърцето на Френския квартал. Три етажа, трийсет миниапартамента, малка трапезария, в която поднасяха закуска, и цени от порядъка на няколкостотин долара на вечер. Мнозина дори не подозираха за съществуването му, тъй като единствената реклама бяха отзивите на доволните клиенти, предавани от уста на уста. Тони Гидри притежаваше седемдесет процента от „Мезон Марале“. Посредством подставена компания, разбира се. Това му предоставяше специални привилегии. Като например да реши кой да получи стая и кой не, кой да плати и кой да бъде негов гост.

Най-голямата му привилегия обаче бе личната му стая, която бе на негово разположение по всяко време на денонощието. Беше ъглова, разположена на последния етаж на сградата, и от нея се откриваше гледка към езеро с обрасли с тръстика брегове. Имаше отделен вход и собствени стълби. Достъпът до нея оставаше скрит за околните. Което бе идеално за нуждите на Тони.

Той лежеше на голямата спалня и се взираше в тавана. Бе дръпнал завивките до кръста си. Гърдите му бяха покрити с миниатюрни капчици пот. Добрият секс винаги му помагаше да освободи напрежението. Поне за известно време. Не можеше да се каже обаче, че Тони Гидри е щастлив. Мислите му се насочиха към събитията от изминалия ден. Към неуспеха му да се срещне с Кърк Форд, към разговора му с Джу Джу (нещо, което много мразеше, тъй като го намираше за прекалено рисковано) и към малоумните му племенници. Тъпаците, които не можеха на две магарета слама да разделят. Чудеше се каква ли глупост ще измислят сега. Защото не се съмняваше, че ще го направят. Просто се опитваше да предвиди следващия им ход. И тъй като това го затормозяваше твърде много, бе изпратил Рубен да ги следи.

Което, от друга страна, бе излишно разхищение на човешки ресурси. Рубен му трябваше на улицата, където да издири човека, продал онази цигара. А не да се занимава с онези малоумници. Тони Гидри усети как в лявото му слепоочие се заражда болка.

Чу казанчето на тоалетната и вратата на банята се отвори. В стаята влезе Мелиса Моринг. Бе обула бикините си, но иначе бе гола. Божичко, той обожаваше тялото й! Стегнато и твърдо. Сексът с нея винаги беше страхотен. През изминалите шест месеца се срещаха по три пъти седмично. Правеха го още откакто се бяха запознали на онази благотворителна вечер у кмета. Каква нощ бяха изкарали! Първоначалните й резерви относно евентуална връзка с него — все пак тя бе помощник областен прокурор — се изпариха бързо-бързо, след като свали дрехите си и се озова на същото това легло.

— Най-красивата прокурорка, която може да съществува — отбеляза Тони.

— Винаги го казваш.

— Защото е истина.

Мелиса Моринг се плъзна под завивката и сложи глава на гърдите му.

— Можеш ли да останеш още малко? — попита тя.

— Разбира се. Имам уговорка за вечеря в девет, но дотогава съм изцяло твой.

— Харесва ми как звучи.

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му и продължиха надолу. После Мелиса го яхна. Почувства се като на родео.

Двайсет минути по-късно двамата лежаха прегърнати и дишаха тежко.

— Не смяташ, че е проблем, така ли? — попита той.

— Незначителен. Мога да се справя.

— Ти си най-добрата. Но въпреки това имам лошо предчувствие. Този кетамин ще предизвика колебания у съдебните заседатели. Ще решат, че е откачил заради наркотика.

Тя се изправи на лакът и го погледна.

— Възможно е. Защитата ще пледира ограничена вменяемост. Ще твърдят, че съзнанието му е било помрачено до такава степен, че не помни какво се е случило.

— Опитваш се да ме успокоиш ли?

Мелиса Моринг се засмя и го целуна.

— Не се получава — каза той.

— Това е положението. — Тя отметна косата от челото му. — Подозирам, че ще го изкарат нещастен случай. Че уж са играли някаква секс игра. С асфиксия например. И нещо се е объркало.

— Господи!

— Знам. Ще ти бъде трудно да изслушаш всичко това, но да знаеш, че ще го използват.

— Може и да се получи — каза Тони.

— Възможно е. Но задачата ми е да не се получи.

— Как?

— Няма да знам как противодействам, докато те не започнат да действат.

— Така е.

— Най-големият коз на Форд е неговата известност. Съдебните заседатели не осъждат с лека ръка хора от звездната лига. Футболисти, актьори, политици и прочее популярни имена.

— С риск да се повторя — опитваш се да ме успокоиш ли?

— Изчакай да довърша. Като оставим настрана славата му и забравим за миг за общественото му положение, случаят се свежда до едно мъртво момиче в леглото му в заключен апартамент. Така нещата не изглеждат никак добре за него. Като прибавим обстоятелството, че той е упоил Кристи, съдебните заседатели бързо могат да се настроят против него.

— Но ако Форд също е поел кетамин и твърди, че никой от двамата не е имал представа какво съдържа цигарата, той ще се измъкне.

— Но остава фактът, че я е убил.

— Но дали го е направил умишлено?

— Това е съвсем друг въпрос. Дори да го осъдят за непредумишлено убийство, дори да приемат, че го е извършил в състояние на ограничена вменяемост, пак ще отиде зад решетките.

— Иска ми се да споделях твоята увереност.

— Виж, той е съблазнил местно момиче. Твоята племенница. Славата може да му изиграе лоша шега. — Тони сви рамене, а Мелиса продължи: — Това е самата истина. Хората те познават. Ти си преуспяващ бизнесмен…

— Който не се ползва с особено добра репутация.

Тя поклати глава.

— Не казах, че си светец. — Мелиса го смушка игриво. — Казах само, че хората те познават. Много от тях са познавали и Кристи. Тя е била кралицата на бала в гимназията. Тези неща имат значение.

— Предполагам.

— Гарантирам ти го! Освен това Форд е от Холивуд. Ползва се с привилегии. Той е знаменитост, и то голяма. Местните смятат, че всички, които идват от Ла Ла Ленд са разглезени копелета. Форд е точно такъв. Така ще го представя. Да не говорим, че не му е за пръв път.

— Какво? Убил е и някоя друга?

— Не, но е известен с това, че където и да отиде на снимки, прелъстява местни момичета.

Тони се засмя.

— Прелъстява? Харесвам тази дума. Непременно ще я използвам.

— Открихме няколко момичета, които е изчукал, зарязал и унижил. Можем да ги доведем в съдебната зала.

— Освен ако съдия Бут не ви забрани.

— Възможно е. Невинаги можем да се позовем на предишни случаи. Но мисля, че в случая ще успеем да докажем модел на поведение. Че Кристи е била поредната му бройка.

— В предишните случаи има ли употреба на наркотици?

— Знам за един, в който е имало вино и марихуана. Говорих с момичето и то няма нищо против да застане пред съда и да даде показания.

— Откъде е?

— От Юта. Форд е бил там на ски ваканция. Запознали се в бар. Звучи ли ти познато? Забавлявал се с момичето два дни и после изчезнал. Тя му е бясна. Твърди, че я е използвал.

— А може тя да го е използвала. Да е решила да преспи със звезда.

— Най-вероятно. Но в съдебната зала ще го представим по съвсем друг начин.

— Можеш само да се надяваш. Чух, че Корнблат е доста добър.

— А аз не съм ли?

Тони вдигна ръка.

— Не съм казал подобно нещо. Ти си най-добрата. Затова поисках да поемеш случая.

— Оценявам го — каза Мелиса и го целуна. — Ще използват какво ли не. Ограничена вменяемост. Нещастен случай по време на секс. Дори ще се опитат да обвинят Кристи, че изобщо е била там…

— Не мисля, че ще мога да издържа всичко това.

— Можеш. И ще го направиш. Знаеш как се играе тази игра.

— От разговора с Рей Лонгли и сина му Джейк останах с впечатлението, че е възможно да е замесен и друг човек. Някой, който е имал зъб на Кристи, на Кърк или дори на мен.

— Не мисля, че е възможно. На първо място, кой? Кой би се осмелил да го направи? Кой би могъл да го направи? И защо? Второ, Кърк и Кристи са били сами. Зад заключена врата. Не виждам как защитата ще се справи с този проблем.

— Това означава, че се връщаме на варианта да пледират ограничена вменяемост, временна загуба на разсъдък под въздействието на наркотик или секс игра с трагичен край.

— Така ми се струва.

Тони разтри слепоочията си, които започваха да пулсират отново.

— Надявам се да се справиш. Не искам да се налага да поемам нещата в свои ръце.

— Не говори така. Аз съм прокурор. Не искам да знам нищо за намеренията ти.

— Разбрано — отвърна Тони и я притегли към себе си. — Докъде бяхме стигнали?

Тя се засмя.

Телефонът му иззвъня и започна да вибрира върху нощното шкафче. Тони се претърколи и го взе. Беше Рубен.

— Какво става?

— Робърт и Кевин са в „Монтелион“ с онази мацка от детективската агенция. Никол Джеймисън.

— Какво?!

— Срещнаха се на улицата. Проследих ги до бара и се опитах да подслушам какво си говорят, но не успях. Ако се бях приближил много, щяха да ме видят. Реших, че е по-добре да не рискувам.

— Правилно.

— Но нали ги знаеш какви са? — продължи Рубен. — Красиво момиче като нея лесно ще ги накара да си глътнат езиците.

— Или да си изпеят и майчиното мляко.

— Това също.

— Стой там, идвам веднага — каза Тони и затвори.

— Какъв е проблемът? — попита Мелиса.

— Как какъв? Моите племенници.