Д. П. Лайл
Звездна лига (44)

44

На следващия ден решихме да се срещнем с Дусет в бар „Акме“ на Айбървил Стрийт, недалече от „Монтелион“. Имам предвид, Рей, Пенкейк и аз. Никол отиде на снимачната площадка с Ебърсол, Кърк и близначките. „Акме“ беше пълен както обикновено. И пак, както обикновено, на тротоара пред входа се виеше дълга опашка.

Зачакахме търпеливо и не след дълго се приближихме на няколко крачки от вратата. Пред нас останаха само две групички от по четирима. Пет минути по-късно сервитьорката ни настани на маса в задната част на бара. Тъкмо седнахме, и телефонът на Рей иззвъня. Обаждаше се Дусет, за да предупреди, че ще закъснее няколко минути.

Аз и Рей си поръчахме гъмбо — луизианска яхния — и студен чай, а Пенкейк — сандвич със стриди, зеленчуци и майонеза плюс пържени картофи и студен чай. И гъмбо, и салата със скариди. Чаят ни пристигна, преди да разгъна салфетката.

— Какво каза Дусет? — попитах аз.

— В кабинета на съдебния лекар е. Преглежда резултатите от ДНК анализа заедно с криминалистите.

— И?

— Нищо. Ще ни разкаже повече, като дойде тук. — Рей отпи глътка чай. — Но не звучеше особено развълнуван. Предполагам, че не са открили нищо.

— Това не бива да ни изненадва — каза Пенкейк. — Съгласен съм с Дусет. Аз също наблюдавах онези жени. Нито една от тях не ми заприлича на убийца. Нито пък си пролича някоя да мрази Кърк. — Той започна да побутва пакетче захар напред-назад върху масата. Сякаш играеше хокей с показалците си. Едно непораснало дете. — Тъкмо обратното. Стори ми се, че всички те го обичат.

— Все някоя от тях го мрази — възрази Рей. — Може да не е от снимачния екип, но някъде в този град се крие смъртен враг на Кърк.

— Или на Кристи — обадих се аз.

— Или на Кристи — кимна Рей.

Храната пристигна и ние й се нахвърлихме без никакво колебание. Яхнията беше идеална. Гъста и ароматна, с точното количество подправки. Пенкейк поля обилно своята с „Табаско“, след което опразни чинията си за секунди. После се нахвърли върху салатата със скариди, а сандвичът чакаше реда си до левия му лакът.

Дусет пристигна тъкмо когато сервитьорката доливаше чашите ни с чай. Той също си поръча гъмбо.

— Какво става? — попита Рей.

— В задънена улица сме. Момчетата от лабораторията обработиха пробите максимално бързо, но не откриха нищо. Тези на близначките съвпадаха, разбира се, но нито една от пробите не съответстваше на откритата под нокътя на Кристи.

— Това означава, че трябва да потърсим извън снимачния екип — казах аз.

— Така изглежда — кимна Дусет.

Чинията му с гъмбо пристигна. Той разбърка топката ориз в яхнията. Пенкейк се нахвърли върху своя сандвич.

— Някакви идеи? — попитах аз.

Дусет лапна лъжица яхния, попи устни със салфетката и поклати глава.

— Нищо, което да си заслужава да бъде обсъдено. Продължаваме да ровим в живота на Кристи. Приятели, познати, всички… Не можем да се похвалим с нищо до момента.

Рей отмести празната си чиния и разказа на Дусет за вечерята ни с Тони. Ченгето го зяпна смаяно.

— Тони Гидри и вие тримата сте отишли на дружеска вечеря?

— Не бих я нарекъл дружеска — отвърна Рей. — Но признавам, че си поговорихме надълго и нашироко.

— И?

— Според мен той ни покани, за да разбере какво знаем. Може би дори целеше да спечели благоразположението ни, за да го уведомим, в случай че открием нещо.

— Такъв си е Тони. Свикнал е да има очи и уши навсякъде. Знанието е власт. — Дусет се облегна на стола си. — Въпросът е какво се кани да направи той с това знание.

— И аз се питам същото — кимна Рей. — Мисля, че ще направи това, което обикновено прави в подобни случаи. Ще си отмъсти. И няма да се спре пред нищо.

— Явно добре го познаваш — усмихна се Дусет.

— Познавам този тип хора.

— Какво означават за Кърк резултатите от анализа? — попитах аз.

— Не го оневиняват, ако това ме питаш — отвърна Дусет. — Вчера, след като получих предварителните данни и разбрах, че става въпрос за жена, звъннах на Мелиса Моринг и й зададох същия въпрос. Тя призна, че резултатът е смущаващ, но заяви, че няма да свали обвиненията от Форд. Не виждала причина да го прави. Щяла да възрази, че следите от ДНК са по-стари и нямат нищо общо с убийството.

— Но въпреки това новите улики говорят в полза на Кърк — включи се Никол. — Нали?

Дусет сви рамене.

— Това не зависи от моята преценка. А от тази на съдебните заседатели.

— Вчера звъннах на Корнблат — каза Рей. — Уведомих го за резултатите от анализа. Той е убеден, че това ще реши нещата. Не се съмнява, че ще всее достатъчно съмнение у съдебните заседатели и те ще оправдаят Форд.

Дусет повдигна вежди.

— Възможно е. Освен ако не ги настрои срещу себе си. Хората тук не обичат пришълците. Особено когато става въпрос за мазни холивудски типове с костюми за по хиляда долара и ролекси.

— Предполагам, че си прав — отвърнах аз.

— Това е желязно правило по тези места.