Д. П. Лайл
Звездна лига (45)

45

След като приключихме с обяда, Дусет тръгна към полицейското управление, а ние с Рей и Пенкейк се върнахме в хотела. Двамата заявиха, че трябва да поработят по друг случай, свързан с някакво градче край Орландо. Не участвах в това разследване, но знаех, че става дума за присвояване на средства от застрахователна компания. Някой бе източил милиони долари. Пенкейк проверяваше счетоводните документи, а Рей се ровеше в личния живот на двамата основни заподозрени.

Това означаваше, че няма какво да правя, затова звъннах на Никол. Според нея всичко на снимачната площадка било наред. Снимките вървели по график. Проснах се на леглото и започнах да си играя с бейзболните топки. Подхвърлях ги и ги хващах. Дори замахвах с бухалката няколко пъти, като избягвах лампите и столовете. Прочетох още една глава от наръчника по самоотбрана.

Но въпреки това не ме свърташе. Трябваше да се захвана с нещо.

Отидох до Кафе дю Монд, където заварих на смяна Глория. Тъкмо идваше времето й за почивка, затова отидохме до близкия парк. Застанахме край черния парапет от ковано желязо и зареяхме погледи към трите кули на катедралата, които се извисяваха над Джаксън Скуеър. Покрай нас преминаха две двойки туристи в старовремски файтони. Широко отворените им очи и смаяните им изражения ми подсказаха, че това е първото им посещение в Ню Орлиънс. Подобна реакция бе нещо съвсем обикновено. Рекламните брошури и туристическите сайтове не са в състояние да предадат истинската атмосфера на града.

— Какво има? — попита Глория.

— Ще ти кажа, но искам да си остане между нас. Поне за момента. Става ли?

— Звучиш много загадъчно — усмихна се тя.

— Възможно е.

— Добре. Гроб съм. — Тя прокара пръсти пред устните си, сякаш закопчаваше цип. — Или предпочиташ да се закълна в нещо.

— Думата ти е достатъчна.

Усмивката й се стопи. Тревожни бръчки набраздиха челото й.

— Какво има? — повтори тя.

— Нови улики. Открили са ДНК под ноктите на Кристи.

Раменете на Глория увиснаха леко.

— Нека позная. Следите не са от Кърк Форд.

— Точно така. Нещо повече, те са от жена.

— Не може да бъде!

Свих рамене.

— Какво означава това?

— Тъй като съдебният лекар смята, че пробата е съвсем прясна, това означава, че онази нощ в стаята е имало още някой. И след като Кърк е бил в безсъзнание, той не може да ни каже кой. Истината е, че не помни абсолютно нищо.

— Това е лудост! — Глория се загледа към улицата, където един жонгльор забавляваше туристите. Погледът й сякаш изгуби фокус, а кокалчетата на пръстите й, стиснали парапета, побеляха. — Защо ми казваш всичко това? Какво искаш?

— Сещаш ли се за някого… за някое момиче или жена, която би искала да навреди на Кристи?

— Господи! — поклати глава Глория. — Първо, заподозреният беше мъж. Сега пък е жена. Какво следва? Извънземно?

— И аз съм объркан като теб — уверих я. — Но ако това ще те успокои донякъде, ченгетата също са объркани. — Поставих ръка на рамото й. — Длъжен съм да те попитам: сещаш ли се за някоя нейна позната?

Очите й се навлажниха. Тя подсмръкна и избърса нос с опакото на дланта си.

— Не. Убедена съм, че не е оттук. Никоя от приятелките й… поне от тези, които познавам, не би направила подобно нещо. — Последва ново подсмърчане. — Предполагам, че трябва да очаквам посещение от ченгетата.

— Възможно е. И не се плаши, но съм сигурен, че ще поискат да дадеш ДНК проба.

— Мразя иглите!

— Не го правят по този начин. Използват тампон и вземат малко слюнка.

— Е, това поне е добра новина.

Глория се върна на работа, като обеща да ми звънне, ако се сети за някого или нещо. А аз прекосих Френския квартал и се отправих към „Вонс Мотър Уъркс“, където проведох почти същия разговор с Оуен Вон. След като преодоля изненадата си от новината, го попитах дали се сеща за жени, с които Кристи е имала проблеми.

— Не — отвърна той. — Кристи нямаше проблеми с никого. Нито с мъже, нито с жени. — Оуен прекара пръсти през косата си, за да отметне един кичур, паднал върху челото му. — Всъщност имаше едно момиче, сега си спомням.

— О!

— Но това беше отдавна. Още бяхме в гимназията. Санди Лъндън. Падаше си по мен. Опитваше се да ме сваля. Говореше ужасни неща за Кристи. Създаде ни доста проблеми за една-две седмици, но това не се отрази на връзката ни. После двете се сдобриха що-годе. И избягваха тази тема…

— Някаква представа къде е тази Санди сега?

— Забременя в последната година от гимназията. Омъжи се. Премести се в Литъл Рок. Чух, че после родила още едно дете.

— Имаш ли представа дали се е връщала в Ню Орлиънс?

Оуен се засмя.

— Ако смяташ, че Санди го е направила, дълбоко грешиш. Тя е дребничка. Метър и петдесет, четиресет и пет кила с мокри дрехи. И е плаха като мишка.

— Всичко е възможно — свих рамене аз.

— Не е Санди. Повярвай ми. — Оуен извади цигара от пакета, който държеше в джоба на ризата си, и я запали. — Шантава работа… Да не се окаже, че Кристи е убита от някаква откачалка? Това ще е още по-нелепо!

Беше прав.

Следващата ми спирка беше „Рай“. Заведението — нещо средно между ресторант и бар — което Тони Гидри държеше на „Сейнт Ан“. Надявах се да не е там, тъй като исках да говоря с Робърт и Кевин.

Извадих късмет и открих братята да играят карти на една маса. Дори ми се усмихнаха, когато влязох. Резултат от въздействието на Никол. Очевидно бяха благоразположени към нея след онази вечер, от което и аз имах полза.

Сякаш за да докаже това, Кевин попита:

— Къде е Никол?

— На снимачната площадка.

— Много яко — отбеляза Робърт.

Удивително колко рязко се бе променило отношението им към нас след първата ни среща на улицата. Никол определено бе пренасочила тестостерона им от гняв към похот. Не че това ми харесваше, но поне правеше братята по-управляеми.

— Нещо против да се присъединя към вас за малко? — попитах аз.

— Заповядай — отвърна Кевин и побутна с крак съседния стол. — Искаш ли бира или нещо друго?

— Не, благодаря. Исках само да ви задам няколко въпроса.

Те се спогледаха, след което Робърт хвърли поглед към бара, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва.

— За какво?

Както и при разговора ми с Глория, първо ги помолих това, което ще им кажа, да си остане между нас. Те кимнаха и се приведоха напред като заговорници.

— Открили са чужда ДНК под ноктите на Кристи и тя не е на Кърк Форд. — Те облещиха очи, но не казаха нищо. — Всъщност следите от ДНК принадлежат на жена.

— Какво?! — извикаха те почти едновременно.

После Кевин попита:

— Но как е възможно?

— Не съм сигурен. Това може да означава, че убиецът не е Кърк, а неизвестна жена.

— Или че Кърк е имал съучастница — каза Робърт.

— Или че Кърк е имал съучастница — потвърдих аз. — Не изключвам нито една възможност. Ченгетата смятат, че това ще промени нещата. — Свих рамене и добавих: — И аз споделям мнението им.

— И какво излиза? — попита Кевин. — Някаква случайна кучка е проникнала в стаята и е убила Кристи?

— Не е случайна. Не е влязла в стаята погрешка. Не забравяйте, че някой им е дал цигара с кетамин. Някой е искал да изгубят съзнание. Ние трябва да намерим този някой.

— Ние?

— Разбира се. Предполагам, че искате да откриете истината. Тони също.

Последва нов поглед към бара и Кевин каза:

— Знаеш, че това звучи невероятно, нали?

— Така е — кимнах аз. — Но фактите са си факти. Искам да ви питам дали се сещате за някоя приятелка или колежка на Кристи, която би могла да посегне на живота й?

Братята се спогледаха. Не казаха нито дума, лицата им не изразяваха никакви емоции. Накрая Робърт поклати глава и отсече:

— Не.

— Най-добрите й приятелки бяха Глория и Бети — поясни Кевин. — С Глория работеха заедно в Кафе дю Монд, а с Бети бяха състудентки.

— Бети Симпсън, която е напуснала университета заради болната си майка?

— Точно така. И оттогава не се е връщала в града.

— Разговарях няколко пъти с Глория — казах аз. — Не мисля, че може да е тя.

— Ние също — отвърна Робърт. — И колкото и да се опитвам, не мога да се сетя за човек — независимо дали мъж или жена — който да иска да навреди на Кристи. Освен за Кърк Форд.

Кимнах.

— Както казах, може и той да е убиецът. И просто да се опитва да отклони вниманието ни в грешна посока. Но въпреки това поразпитайте наоколо. Вижте дали няма да изскочи име, което да трябва да проверим.

Кевин се приведе още по-напред.

— Тони ни предупреди да не се бъркаме. Беше категоричен.

Робърт само кимна.

— Не му казвайте тогава.