Д. П. Лайл
Звездна лига (25)

25

След като Тони и горилите му потеглиха, Пенкейк реши, че е време за втори десерт. После искаше да види как се снима филм. Джейк, Рей и Никол потеглиха към хотела, след като той ги увери, че може да се прибере с Ебърсол. Нямаше проблем. Оставаха само още два часа снимки, няколко кадъра в близък план, което означаваше, че няма да се забавят.

Резултатът от завръщането на Пенкейк при тентата с храната бе голяма чиния хлебен пудинг с бърбън сос, парче орехов пай и две купички крем брюле. Той се настани на една маса с Кърк и близначките.

— Да можеше и аз да ям така — отбеляза Кърк.

— Никой не те спира — каза Пенкейк.

Кърк потупа корема си.

— Не мисля, че ще изглежда добре пред камерата.

— Камерата добавя поне пет килограма — потвърди Тигън, ако се вярваше на надписа върху тениската й. — Мразя излишните килограми — заяви тя, докато си вземаше ягоди от една купичка и облизваше сока от пръстите си.

Пенкейк загреба от крема.

— Радвам се, че не ми се налага да се тревожа какво ям. Толкова обичам храната! Освен това съм голямо момче.

— Играл ли си някъде някога? — попита Кърк.

— Всеки ден играя. Работата на частния детектив изисква актьорски умения.

— Искаш да кажеш, че си работил под прикритие? — възкликна Тара.

— Разбира се. Но предимно рутинни неща. Като например да накараш някого да каже нещо, което предпочита да запази в тайна.

Кърк кимна.

— От теб ще излезе добър злодей. Като онези от филмите за Джеймс Бонд.

— Че аз съм си злодей — усмихна се Пенкейк. — С тази роля се справям най-добре.

— Можем да измислим нещо за следващия епизод.

— И всеки ден ли ще ме храните така?

— Добре се грижат за нас наистина — засмя се Кърк.

— Тогава много искам.

— Познаваш ли чичото на Никол? Чарлс Балфур.

— Не — поклати глава Пенкейк и забоде лъжицата в хлебния пудинг.

— Непременно трябва да се видите. Ще му кажа за теб.

Пенкейк насочи лъжицата си към Кърк.

— Ще трябва ли да млатя някого? Да троша разни неща?

— Задължително.

— Вече виждам как ми връчват „Оскар“.

Близначките се засмяха.

Влезе едно момиче. Дребничко, високо не повече от метър и петдесет и пет. Със стройно стегнато тяло и тъмночервена коса, прихваната с шнола отдясно и спускаща се на вълни по лявото й рамо. Тя се обърна към Кърк и близначките:

— Мисля, че господин Ебърсол иска да заснеме крупния план след четиресет и пет минути. Готови ли сте да ви боядисам в цветовете на войната?

— Това е Софи — представи я Кърк. — Тя се грижи за грима. Старае се да ни направи по-красиви.

Софи сви рамене.

— Понякога не е лесно.

Кърк й намигна шеговито.

— А това е Пенкейк.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Софи и протегна ръка.

Пенкейк я пое и тя изчезна в лапата му. Беше мека и топла ръка.

— Удоволствието е изцяло мое.

— О, джентълмен!

— Такъв съм си.

— И червенокос. Ние, рижавите, трябва да се подкрепяме.

— Самата истина.

Тигън се изправи.

— Трябва да си измием лицата, след което ще те чакаме в кемпера. — Потупа Кърк по рамото и попита: — Идваш ли?

— До скоро — каза Софи. — Ще остана минутка да си побъбря с този великан.

Кърк пак й намигна, стана и последва близначките.

— Е, кой си ти? — попита Софи.

— Работя с Рей, Джейк и Никол.

— Частен детектив? Колко загадъчно.

— Само понякога. Обикновено е доста скучно.

— Съмнявам се.

Пенкейк сви рамене.

— Значи си гримьорка?

— Да, работила съм по всички филми от „Космически приключения“. Може ли?

Тя кимна към хълмчето от хлебен пудинг, което се издигаше пред него.

— Заповядай.

Софи топна пръст в соса и го облиза.

— Обожавам това нещо! В интерес на истината, всичко в Ню Орлиънс ми харесва.

— За пръв път ли идваш тук? — попита Пенкейк.

— Рядко се измъквам от Холивуд. Само когато снимките са някъде далече. И не всички места, където работим, приличат на Ню Орлиънс.

— Трябва по-често да идваш насам. Нуждаем се от всички красиви момичета, които можем да привлечем.

— Бих казала, че тук те са в изобилие. През последните две седмици срещнах невероятни красавици.

— Така си е, но червенокосите красавици са нещо специално.

— Ти май ще се окажеш голям чаровник — засмя се Софи.

Пенкейк се усмихна. Тя се пресегна и разроши косата му.

— Имаш нужда от подстригване.

— Не ми остана време, преди да тръгнем… Преди да тръгнем за насам.

— Откъде?

— От Алабама. Гълф Шорс.

— И там не съм ходила никога. Как изглежда?

— Плажове, плажове, плажове.

Софи се засмя.

— Любимите ми места са точно такива. А има ли хубава храна?

— В ресторанта на Джейк приготвят страхотни ребърца. Има и куп заведения, които предлагат отлични морски специалитети.

— Какво ще кажеш да те подстрижа, след като гримирам Кърк и близначките?

— Умееш да подстригваш?

— Умея много неща — изгледа го тя с усмивка.

Стори му се, че през тялото му протича ток. Поне през определени части от него.

— Отлична идея.

— Добре тогава.

Пенкейк излапа набързо ореховия пай и последва Софи до нейната каравана, където Тигън седеше пред голямо огледало. Той се настани на един стол и проследи работата на Софи. След като нанесе грима и придаде на Тигън идеалния вид за снимки, тя взе някаква кафеникава пудра и я размаза по лицето й.

— Защо го правиш? — попита Пенкейк.

Софи се обърна към него.

— Тези кадри ще бъдат вмъкнати в сцената с блатото, която току-що заснеха. Когато ги преследват във водата. А блатото означава кал.

— Логично.

Трийсет минути по-късно Кърк и близначките напуснаха караваната. Софи потупа стола пред огледалото, който изскърца под тежестта на Пенкейк. Тя прокара гребен през косата му, разчеса няколко сплетени кичура и започна да реже с ножицата.

След няколко минути го попита:

— Как ти се струва историята с Кърк и онова момиче?

— Положението му не е никак розово. Трудно можеш да обясниш мъртво момиче в леглото си.

— Не мога да повярвам. Познавам Кърк от години. Вярно, че е женкар. Той е като моряците, за които казват, че във всяко пристанище ги очаква по една жена или дори две. Но това? Не ми се вярва.

— И на мен — отвърна Пенкейк.

— Наистина ли? Защо?

— Не мога да го обясня, но някои неща просто не се връзват.

Софи заобиколи стола и застана лице в лице с него. В едната си ръка държеше ножицата, в другата — гребена.

— Например?

— Не мога да обсъждам разследването.

Тя кимна и се залови за работа.

— Сигурна съм, че си добър детектив.

— Така е.

— Разкажи ми повече за себе си — подкани го Софи. — Какво правиш, когато не шпионираш хора?

— Ям и пия. Дразня Джейк, когато мога. — Пенкейк се усмихна. — Но той, разбира се, е лесна мишена.

— Аз пък се обзалагам, че гониш мацки.

— Прекалено съм срамежлив за тази работа.

Софи се засмя.

— Да бе, повярвах ти. — Последваха няколко клъцвания с ножицата. — Имаш ли си приятелка?

— Не, а ти?

— Нито приятелка, нито приятел.

— Това имах предвид, приятел.

— Знам. Просто се шегувам. — Тя го обиколи и огледа работата си. — Мисля, че си готов. Сега определено изглеждаш добре.

— Че аз винаги изглеждам добре — отвърна Пенкейк и завъртя глава, за да прецени резултата в огледалото. — Справила си се отлично.

Тя се усмихна.

— С много неща се справям отлично.

— Не се съмнявам.

— Някакви планове за вечерта?

— Разбира се. — Пенкейк стана от стола и я погледна отвисоко. — Да изпием заедно по едно.

— Звучи добре — отвърна Софи и го смушка с пръст в корема, — но само при едно условие. Аз черпя.

— Защо реши така?

— Не искам да се чувстваш виновен, ако се напия.

Той се засмя.

— А ти няма ли да се почувстваш виновна?

— Обикновено не се терзая за подобни неща.