Д. П. Лайл
Звездна лига (39)

39

Трябва да призная, че инспектор Трой Дусет се оказа доста умен човек. И добре организиран. Последвалите събития го доказаха.

Той седна с Ебърсол и състави списък на всички жени, свързани по някакъв начин с продукцията. Изключи външните сътруднички, повечето от които бяха местни жителки, възползвали се от възможността да се докоснат до прочути кинозвезди. Изключи ги, защото те не бяха имали достъп до стаята на Кърк. Или поне не би трябвало да имат. Винаги можеше да проверят и тях по-късно, изникнеше ли необходимост, но за момента Дусет предпочиташе да стесни кръга на заподозрените. Все пак взе от Ебърсол списъка на външните хора. За всеки случай.

Останаха девет имена, включително близначките и гримьорката Софи, новата приятелка на Пенкейк. Осем от тях се намираха на снимачната площадка, а деветата бе заминала за Ел Ей на сутринта след убийството. При нормални обстоятелства подобно поведение би предизвикало подозрение, но се оказа, че жената, която работеше като помощник-продуцент, е на седемдесет и шест години и преди шест месеца бе претърпяла операция за смяна на тазобедрената става. Въпреки това Дусет заяви, че ще я помоли да даде проба в полицейската лаборатория в Ел Ей. Ебърсол го увери, че жената ще се отзове с готовност.

После Дусет повика двама служители на криминалистичната лаборатория да вземат ДНК проби. Така беше по-лесно, отколкото да кара жените да ходят до полицейското управление след края на снимачния ден.

Докато чакахме, звъннах на Рей и му съобщих новината.

— Шегуваш ли се? — възкликна той.

Чух Пенкейк да мърмори нещо. Рей му каза за откритата ДНК. Реакцията на Пенкейк бе ясна и гръмка:

— По дяволите!

Явно новината изненада всички ни.

— С Никол ще останем тук, докато онези от лабораторията приключат, после ще тръгнем към вас — казах аз.

— Междувременно ще звънна на Корнблат — обяви Рей. — Трябва да го държим в течение на всичко, което става. А после може да потърся Тони Гидри.

— Наистина ли? Защо?

— Резултатите от анализа могат да променят отношението му към случая. Да престане да гледа на Кърк като на убиец. И тогава Гидри може да сподели откъде се е взел кетаминът.

— Стига да знае.

— Мисля, че той знае почти всичко, което се случва в този град. А онова, което не знае, може да разбере бързо.

— Логично.

— До по-късно — каза Рей и затвори.

Екипът от лабораторията пристигна след четиресет и пет минути и Ебърсол използва това време, за да заснеме два, както той ги нарече, „установъчни“ кадъра за предстоящите сцени. С това работата приключи и жените се наредиха на опашка пред една от празните каравани, която криминалистите решиха да използват. Разположиха оборудването и пликчетата за веществени доказателства на една метална маса, докато някой от екипа донесе стол, на който да сядат жените.

И още едно доказателство за съобразителността на Дусет. Криминалистите пристигнаха с цивилен автомобил, а не с подвижна лаборатория и бяха облечени с джинси и тениски, а не с лабораторни престилки, якета с надпис „Полиция“ или нещо подобно. Те носеха черни кутии за инструменти и приличаха на най-обикновени хора, може би електротехници или водопроводчици. При положение че отвън се бяха събрали толкова репортери и фенове, появата на служители, свързани с разследването, непременно щеше да бъде отразена във вечерните новини и да взриви социалните медии.

А това щеше да създаде на Дусет излишно главоболие.

Разполагането на криминалистите в каравана преследваше същата цел. Нито едно външно лице нямаше да разбере какво става вътре. Дори фотожурналистите с онези огромни обективи.

Планът на криминалистите включваше фотографиране, снемане на пръстови отпечатъци и вземане на ДНК проби от всяка жена. Никол предложи да бъде първа, но Дусет изтъкна, че тя изобщо не е заподозряна, тъй като по време на убийството е била в Алабама. Никол възрази, че би могла да се възползва от анализа на своята ДНК, за да проследи своите предци и да си състави родословно дърво. Дусет отказа с усмивка, като обясни, че става въпрос за официално полицейско разследване и ако тя иска да открие роднините си, ще трябва да използва услугите на частна лаборатория.

Не се нуждаех от ДНК анализ, за да разкрия произхода на Никол. Достатъчно беше да я погледна. Родната й планета несъмнено бе Венера. Богинята на любовта и красотата. Афродита за древните гърци. Виждате ли, и аз съм научил нещо в училище.

Първа влезе Тара. Разбрах, че е тя, защото се бе преоблякла в джинси и зелена тениска с бели букви „Тара“ отпред. Обичам, когато правят така. Защото знам коя коя е. Никол продължава да крие от мен как успява да ги различи. Когато й подхвърлих, че не играе честно, тя разроши косата ми и отвърна: „Така правим ние, момичетата“.

Тара седна на стола, усмихна се пред обектива, притисна пръст към електронния рекордер и отвори уста, за да даде ДНК проба. Когато Тара приключи, мястото й зае Софи.

— Къде е Тигън? — попитах аз.

— В нашия кемпер. Преоблича се или си оправя грима. Не познавам по-суетен човек от нея. — Тара кимна и каза: — Ще отида да я повикам.

Никол погледна часовника си и заяви, че трябва да позвъни на чичо си, за да му съобщи новината за откритата под нокътя на Кристи ДНК.

— Това ще го зарадва.

— Разбира се. — Тя излезе от караваната и на прага се обърна към мен: — Искаш ли да ти донеса кафе, когато приключа?

— Би било чудесно — отвърнах аз.

— Ще донесеш ли и на мен? — попита Дусет.

— С удоволствие.

Проследих я с поглед, докато се насочваше към зоната за хранене и набираше номера на чичо Чарлс.

Венера. Определено Венера.

Близначките се появиха, когато всички останали жени вече бяха дали отпечатъци и проби. Тигън скочи на стола. Беше облечена в синя тениска, на която бе изписано името й — със същите бели букви като на сестра й. Снимаха я, взеха й ДНК проба и накрая криминалистът придърпа един от портативните прибори за снемане на отпечатъци.

— Само това остана и сме готови — каза той.

Тигън погледна ръцете си.

— Толкова съм глупава! Сложих си крем за ръце и сега пръстите ми са мазни. Не искам да повредя апарата ви. Ще отида да ги измия — каза тя и се надигна от стола.

Човекът се усмихна.

— Няма проблем, донесъл съм влажни кърпички, които ще изтрият всичко.

— Не искам да ви притеснявам… — започна Тигън.

— Заповядайте — каза той, извади от куфарчето си плосък бял пакет и го отвори.

След което избърза пръстите й един по един и взе отпечатъците й.

— Видяхте ли колко е лесно?

Криминалистите започнаха да събират оборудването си, а Ебърсол и близначките си тръгнаха. Отправиха се към тентата, под която Кърк бе седнал и прелистваше сценария.

Никол се върна с кафетата.

— Чичо Чарлс как прие новините? — попитах аз.

— А ти как мислиш? Имах чувството, че ще се разплаче. — Тя се усмихна. — Е, не точно да се разплаче. Но „развълнуван“ ми се струва прекалено слаба дума.

После изпратихме криминалистите до колата им. Дусет им благодари, а аз и Никол ги съпроводихме с поглед, докато преминаваха през охранявания портал.

— Сега ще чакаме — каза Дусет.

— Колко дълго?

— Лабораторията ще обработи пробите с приоритет. Предполагам, че утре ще получим предварителния доклад.

— А после? — попита Никол.

— Зависи от резултатите, разбира се. — Той погледна към снимачната площадка, която се връщаше към обичайния си ритъм, а Ебърсол подготвяше следобедните снимки. — Но не съм оптимист.

— Защо? — попитах аз.

— Наблюдавах жените много внимателно. По време на снемането на отпечатъци и всичко останало. Не забелязах някоя да се чувства неспокойна или гузна. — Той сви рамене. — Разбира се, всички те са във филмовия бизнес. Вероятно са добри актриси. Така че… кой знае. Може да извадим късмет.

Да, Кърк Форд определено имаше нужда от малко късмет.