Д. П. Лайл
Звездна лига (18)

18

Полицай Марлон Дугън бе сред най-ценните информатори на Тони Гидри. Вътрешен човек. Неговите очи и уши в управлението, които оставаха напълно незабелязани. Дугън бе един от онези дребни, неугледни хора, на които никой не обръща внимание. И което бе много важно, той с радост приемаше издутите пликове, които Тони му пращаше. Информацията, която Дугън осигуряваше, бе винаги точна, но Тони имаше и други източници. Дори в излишък. Например Маккриди и Петуей, и двамата следователи, но ако се наложеше, чичо Тони можеше да се изкачи по-нагоре по управленската стълбица и да стигне чак до кабинета на началника на полицията. Но той рядко използваше контактите си с висшестоящите, тъй като предпочиташе те да са му задължени, а не обратното. Този случай също не изискваше използването на по-дебели връзки.

Тони Гидри държеше мобилния телефон до ухото си. Ако съдеше по трафика, който чуваше, Дугън бе излязъл отвън. Вероятно бе застанал близо до паркинга на управлението, далече от любопитни уши. Когато Тони го изслуша, кожата му настръхна. Стисна зъби толкова силно, че го заболя. Той седеше на бара в „Рай“, един от клубовете, които притежаваше. Намираше се във Френския квартал, близо до ъгъла на Бърбън Стрийт и „Сейнт Ан“. До отварянето оставаше час, но чичо Тони бе подранил, за да прегледа счетоводните книги. Официалните, а не тайните. Онези, другите, не излизаха от сейфа в офиса му. Защо да улеснява данъчните? Те и бездруго държаха всички козове.

Джони Хъбърт и Рубен Прежан се бяха настанили на една съседна маса, пиеха кафе и играеха покер, като залагаха центове. Робърт и Кевин седяха в другия край на бара и разговаряха с една сервитьорка. От новите. При други обстоятелства Тони би ги изгонил навън, дори би ги хванал за ушите и изхвърлил през вратата, ако се налагаше. Но в момента имаше много по-сериозен проблем.

— Какво каза, по дяволите? — попита Тони толкова тихо, че думите му прозвучаха почти като съскане.

— Каквото чу. Открили са кетамин в кръвта и на двамата, на Кристи и на Форд. Една от цигарите, намерени на местопрестъплението, е била друсан джойнт.

— Сигурен ли си?

— Информацията ми е от първа ръка.

— От Дусет ли?

— Да.

Тони затвори счетоводната книга и се изправи. Столът му изскърца по пода. Джони и Рубен погледнаха към него.

— Ти майтапиш ли се? Откъде се е взела тази гадост?

— Нямам представа — отвърна Дугън. — Поне за момента.

— Добре. Ослушвай се и ми съобщи веднага щом научиш нещо.

— Разбрано.

— Ще ти изпратя малък подарък. А може би не чак толкова малък… — обеща Тони, затвори телефона и отиде при своите племенници.

— Вие ли, отрепки такива, сте дали на Кристи наркотици?

— Какво? — извика Кевин. — Абсурд!

— Не ме лъжете!

— Не сме ние — обади се и Робърт. — Никога не бихме го направили.

Тони наклони глава първо на едната страна, после на другата, за да прогони усещането, че вратът му се е схванал.

— Разбера ли, че сте ме излъгали, ще съжалявате до края на дните си.

— Не сме ние, чичо Тони — каза Кевин. — Никога не бихме й дали дрога!

— Но въпреки това продавате разни боклуци. — Това не беше въпрос. — И то след като ви забраних! При това неведнъж!

— Само по малко — призна Кевин. — И то на приятели.

Двамата братя проявиха достатъчно разум да не излъжат Тони за нещо, което той знаеше, че е истина.

— И смятате, че тези приятели няма да ви издадат? Няма да се издънят заради някоя глупост? И да ви изпеят на ченгетата? Така полицията ще има средство за натиск върху мен.

Двамата го зяпнаха глуповато. Искаше му се да ги пребие. Тук и сега.

Джони и Рубен отместиха столовете си назад, надигнаха се и застанаха от двете страни на Тони.

— Какво става, шефе?

Тони вдигна пръст, след което набра някакъв номер на телефона си. Щом чу гласа на своята секретарка, попита:

— Знаеш ли къде снимат филма?

— Не, господин Гидри.

— Разбери веднага. — Тони затвори и погледна племенниците си. — Да сте се забърквали с още нещо освен с трева и амфетамини?

Кевин поклати глава.

— Не. Какво например?

— Например кетамин.

— Не, дори не знаем откъде можем да си го набавим.

Тони впери поглед в тях и го задържа достатъчно дълго, за да почувстват гнева му. Накрая се обърна към Джони и обясни:

— Звънна ми един мой човек от полицията. Съдебният лекар е открил кетамин в кръвта на Кристи. А също и в кръвта на Форд. На местопрестъплението е намерен джойнт с кетамин.

— Откъде се е взел, по дяволите? — учуди се Джони.

— Това искам да разбера. — Тони погледна отново Кевин. — Не искам да се повтарям, но ви предупреждавам, че ако сте ме излъгали, последствията ще бъдат много, много неприятни.

Кевин вдигна длани към чичо си.

— Не знаем нищо. Това е самата истина.

Но беше ли истина? Та те бяха идиоти по рождение. А също и лъжци. Но като видя уплашените им объркани лица, Тони реши да им повярва. Но само този път.

Тони сведе поглед в опит да осмисли случилото се. Кетамин? Обърна се към Джони и каза:

— Ако онзи холивудски хубавец казва истината, значи Кристи е донесла цигарата марихуана, примесена с кетамин.

— Откъде ли я е взела? — попита Рубен.

— Точно това искам да научите. Не оставяйте камък необърнат. Притиснете всеки, за когото се сетите, но ми съобщете имената на всички, абсолютно всички, които биха могли да имат пръст в тази работа.

— Разбрано.

— Преди това обаче искам да говоря с Форд.

— Смяташ ли, че той ще иска да говори с теб? — попита Джони.

— Няма да има избор.

— Казвам само, защото не мисля, че адвокатът му ще го позволи.

— Уолтън Грийн ли? Нима смяташ, че не мога да се справя с него?

— Не с него, а с онзи… Корнблат. Адвокатът от Ел Ей.

— Пет пари не давам за някакво скапано еврейче от Холивуд. А и бездруго не е тук.

Телефонът на Тони иззвъня. Беше секретарката му. Той вдигна, изслуша я и каза:

— Добре, изпрати ми адреса на есемес. Тръгваме веднага.

Затвори и тръгна към вратата. Джони и Рубен го последваха.

— Идваме с теб — обяви Кевин.

Тони спря и се обърна.

— Никъде няма да ходите. Ще стоите тук и ще си вършите работата.

— Всичко свършихме.

— Така ли? Заредихте ли бара?

Кевин го зяпна.

— Не мисля, че сте го направили — каза Тони и излезе.

— Накъде, шефе? — попита Рубен, докато му отваряше вратата на лимузината.

— Магистрала деветдесет, посока „Байю Соваж“.