Д. П. Лайл
Звездна лига (49)

49

Срещата за по едно питие в бара се превърна в същинско парти. Щом Ебърсол разбра, че се събираме в „Карусел“, взе нещата в свои ръце. Заяви, че той черпи. Нещо като празненство по случай оправдаването на Кърк Форд. Опитах се да му обясня, че Кърк съвсем не е оправдан, но той не ми обърна никакво внимание. Последните новини от разследването бяха размътили здравия му разум — имах чувството, че зениците на очите му присветват като доларови знаци. Та нали златната му кокошка нямаше да влезе зад решетките до края на живота си! Как ли щеше да реагира, ако се окажеше, че близначките са замесени в убийството на Кристи? Това нямаше ли да му се отрази също толкова пагубно?

По график на следващия ден нямаше снимки. Малко почивка за екипа, но вероятно не и за Ебърсол. Той щеше да седне в компанията на оператора и монтажиста и да прегледа с тях целия заснет материал. За да прецени дали някоя сцена не трябва да бъде заснета повторно. След което предстоеше още една седмица снимки и… край. После екипът щеше да се върне в Ел Ей.

Ебърсол ни забавляваше всички с истории от Холивуд. Под „всички“ имам предвид мен и Никол, Рей, Пенкейк, Софи, Кърк, близначките и един наш „фалшив“ приятел от Алабама. Въпросният „приятел“ бе всъщност Алтън Мак. Дусет бе помолил — дали пък не бе настоял? — да включим Мак във вземането на ДНК проби от Тара и Тигън. „За да бъде всичко както трябва“ бяха точните му думи. Представихме Мак като гимназиален учител от Мобайл и никой не се учуди. А и защо да не ни повярват? Той наистина приличаше на учител. И беше умен. Да не говорим, че играеше ролята си без грешка. Дори носеше чанта, за която заяви, че е пълна с контролни работи. А всъщност в нея носеше нещо като походен набор от пособия, включително пликчета за улики.

Софи бе потисната. Смееше се, въртеше се около Пенкейк, но не го правеше естествено. Не че проблемът беше в Пенкейк; явно случилото се през последните часове бе помрачило настроението й. Вероятно смяташе, че е предала приятелките си. Което в известен смисъл бе точно така.

Близначките бяха на другия полюс. В прекрасно настроение, досущ като Ебърсол. Сякаш новината, че ДНК пробите, взети на снимачната площадка, не са дали резултат, бе прогонила черните облаци, събрали се над главата на Кърк Форд. И тъй като следващият ден бе свободен от снимки, двете обсъждаха магазините, които трябва да посетят, за да наваксат с шопинга. Държаха се като най-обикновени млади жени. Весели, игриви, невинни. А дали бяха такива?

Трудно ми бе да осмисля вероятността те да са убийци. Ако бяха такива, то не ставаше въпрос за обикновени убийци, а за социопатки. Защото бяха планирали всичко. В най-големи подробности. Бяха купили кетамина, бяха проникнали в стаята на Кърк, да не говорим, че бяха отнели живота на едно съвсем невинно момиче. Възможно ли бе наистина да са го направили? И защо? Това беше големият въпрос.

Нима зеленоокото чудовище на ревността бе замъглило здравия им разум? Нима Кристи бе навлязла в територия, която някоя от близначките бе обявила за своя? Бог ми е свидетел, че не бях забелязал подобно нещо. Имам предвид, намеци за връзка между Кърк и някоя от близначките… или и двете. Припомних си всяка дума, която бяха изрекли те и Кърк, припомних си всяка тяхна среща, на която бях присъствал, и не открих нищо. Абсолютно нищо. Дори най-бегъл намек.

Откъснах се от тези мисли, когато Ебърсол почука с лъжица по чашата си с шампанско, вдигна я и обяви, че Кърк бил „напълно оневинен“. Близначките започнаха да ръкопляскат и да се кикотят силно. Кърк просто кимна и измърмори някаква благодарност. Моето впечатление? Той изобщо не се чувстваше „напълно оневинен“. В края на краищата прокуратурата не бе снела обвиненията, дори не бе разкрила публично новината за откритата чужда ДНК. А това означаваше, че Кърк си остава основният заподозрян.

Близначките харесаха Мак. Дори започнаха да флиртуват с него, поканиха го да седне между тях, започнаха да му задават разни въпроси, да го докосват по ръцете, да се смеят на шегите му… По всичко изглеждаше, че Мак също се забавлява. И то много. Надявах се да не забрави защо е тук. Не заради дълбоките деколтета на близначките, а заради нещо съвсем друго. На мен също ми бе трудно да не ги зяпам, а седях точно срещу тях. Забелязах, че Мак стиска куфарчето между краката си.

Поне вече можех да ги различавам. Благодарение на Никол, разбира се. Тя ми подсказа, че блузата на Тара е черна, докато тази на Тигън е с цвят на праскова. Знаех как го прави — благодарение на онова кафяво петънце в окото на Тара, но от мястото, на което седях, не можех да го видя. Бях прекалено далече. Притеснявах се да не би празничната атмосфера да затрудни изпълнението на задачата ни и дори да го направи невъзможно. Мак обаче изглеждаше спокоен и безгрижен. Сякаш бе убеден, че настъпи ли подходящият момент да вземе чашите на близначките, хаосът наоколо ще му помогне.

Така и стана.

Тигън се изправи, пресуши чашата си с шампанско и я остави на масата.

— Трябва да отида до тоалетната.

Тара се изправи и също допи шампанското си.

— Ще дойда с теб. — После погледна към Мак и добави: — Очаквам, когато се върнем, да заварим чашите ни пълни.

След което се засмя и двете със сестра й ни обърнаха гръб.

Никога не съм разбирал защо жените не могат да ходят до тоалетната сами. Или поне така изглежда. Все ходят по двойки, по тройки. Сигурно за да обсъждат мъжете в компанията, без никой да ги чуе. Мъжете, разбира се, правят същото.

Този път това ни бе от полза.

Мак ми кимна. Ебърсол седеше отсреща. Изправих се и се протегнах, след което заобиколих масата и застанах между тях двамата. Попитах Ебърсол нещо глупаво, колко дни остават до края на снимките например. Той ми обясни най-подробно сцените, които трябваше да заснеме, но аз не му обръщах внимание. Надявах се, че не вижда какво прави Мак зад гърба ми. Това очевидно бе така, защото Ебърсол не реагира по никакъв начин. Когато се обърнах, Мак си седеше невинно, а от двете чаши нямаше и следа.

Повиках сервитьорката. Когато дойде при нас, поръчах нова бутилка шампанско и я помолих да донесе нови чаши за всички. Разбира се, отвърна ми тя. Когато близначките се върнаха, ги очакваха две нови чаши, пълни с шампанско.

Тигън повдигна своята и я поднесе към Мак.

— Страхотен си!

Мак остана с нас още двайсетина минути, след което се извини, че трябва да ни напусне. Имал уговорка за вечеря. Близначките се нацупиха игриво, прегърнаха го и го целунаха на раздяла.

Мисията изпълнена.

Аз обаче исках да свърша още нещо.

Не след дълго Кърк отиде до тоалетната. След минута-две и аз излязох. Изчаках го в коридора и го пресрещнах, преди да влезе в бара.

— Мога ли да те попитам нещо? — казах аз.

— Разбира се.

Озърнах се. Към нас гледаха няколко души, но без да ни обръщат особено внимание. Предполагам, че Кърк бе свикнал с това, защото не му направи впечатление.

— Да излезем навън.

— О! Това вече звучи загадъчно.

Когато се озовахме на улицата, казах:

— Няма нищо загадъчно. Исках да те попитам за близначките. За теб и близначките.

Нима по лицето му пробяга сянка на неловкост или само така ми се стори?

— Какво за нас?

— Познавате се отдавна.

— Да, от самото начало на поредицата — усмихна се той. — Тогава бяха хлапета. На петнайсет мисля… или на шестнайсет.

— Прилагаха ли към теб обичайните си номера… да се разменят и всичко останало?

— Непрекъснато — засмя се Кърк и поклати глава. — Всеки път, когато си въобразявах, че съм успял да ги различа, се оказваше, че греша. А те обичаха да си правят шеги с мен.

— И с всички останали, както виждам.

— Да, това определено ги забавлява.

— Имал ли си някакви проблеми с тях?

— Например?

— Каквито и да било. Спорове, скандали, конфликти през годините?

— Не. Случвало се е да не сме на едно мнение относно някой диалог или сцена, но бих го нарекъл творчески разногласия. Все дреболии, а и в крайна сметка не ние решаваме подобни неща. Всичко зависи от Ебърсол.

Изчаках да се разминем със случайна двойка минувачи. Жената погледна Кърк, хвана мъжа за ръката, прошепна му нещо и се обърна назад. Мъжът продължи да върви, без да погледне към нас. Или не се интересуваше от Кърк, или бе добре възпитан.

— Имало ли е нещо между вас?

Кърк се поколеба.

— Не. — Поколеба се отново и попита: — Защо те интересува?

Засмях се. Опитах се отговорът ми да прозвучи небрежно.

— Ние сме мъже все пак, те са толкова привлекателни, а ти се славиш като… как да кажа…

— Сваляч? Опасявам се, че това е самата истина. Не мога да го отрека.

— Предполагам, че от една холивудска знаменитост се очаква да се държи по този начин.

— Това е част от работата. От самата същност на звездната лига.

— Това означава ли, че ти харесва?

— Не просто ми харесва, направо го обожавам. Всеки на мое място би постъпил като мен.

— Но никога с Тара и Тигън?

Кърк Форд се намръщи леко.

— Защо питаш? Да не би някой да е подхвърлил нещо?

— Не точно.

— Не точно? Какво означава това?

— Не, никой не е казвал нищо. Просто имам чувството, че те си падат по теб.

— Така е — засмя се той. — Както и аз по тях. Може би ако ги бях срещнал по-късно… или ако не играехме заедно в поредицата… тогава може би. Но все още ги възприемам като хлапета. Свежи и невинни.

Невинни? Дали? Ами той? Беше ли Кърк невинен?