Д. П. Лайл
Звездна лига (33)

33

Робърт долови, че брат му е напрегнат. Изминаха няколко преки, без да разменят нито дума. Накрая той попита:

— Какво мислиш?

— За кое?

— За онова, което казаха. Че убиецът може да е някой друг.

— Не ми се вярва.

— И аз не съм убеден, но ако наистина е друг? Фактът, че Кърк Форд също е поел кетамин, ме кара да се замисля.

Кевин не отговори и двамата изминаха още двеста метра, преди Робърт да продължи:

— И още нещо… какво ще кажеш за Оуен?

Кевин спря и впери поглед в него.

— Какво означава това?

— Знаеш, че беше луд по нея.

— Точно затова не би й направил нищо.

— И аз мисля така, но все пак първо ме изслушай. Той очакваше… по дяволите, всички очаквахме двамата с Кристи да се оженят. Ти не очакваше ли дори след като се разделиха, да се съберат отново?

— Разбира се — кимна Кевин.

— Обзалагам се, че и Оуен е смятал същото. И после се появи онзи тип… Актьор. Красавец. Може да го е взел за сериозна заплаха.

— И какво? Смяташ, че Оуен е дал на Кристи друсан джойнт? Двамата с Форд са изгубили съзнание и той е проникнал в стаята и я е убил? Как?

— Доста е сръчен с инструментите.

Кевин измина още няколко крачки, после спря и се върна при Робърт, който не бе помръднал от мястото си.

— Чуй се само какви ги говориш! Да не си откачил? Дори да е направил всичко останало, защо ще убива Кристи? А не Форд.

— Не знам. — Робърт огледа улицата, без да спре вниманието си някъде. — Но мисля, че трябва поне да поговорим с него.

— Съгласен. Не вярвам обаче да има нещо общо с убийството.

— Аз също. Но все пак да идем при него. Да го преслушаме.

— Сега ли?

— Защо не? След малко приключват работа. Моментът е подходящ да си поговорим.

— Предполагам — въздъхна Кевин.

— За десет-петнайсет минути ще стигнем там. Да вървим.

— Чичо Тони ни прати в бара.

— Майната му!

— О, я го виж ти! — възкликна Кевин.

— Мисля, че е време да се отделим. Далече от него. Далече от Ню Орлиънс.

— И къде ще отидем? Какво ще правим?

— В Билокси. Леля Клара каза, че можем да отидем при нея и да стоим колкото искаме. Обеща да ни намери работа.

Леля Клара. Сестрата на майка им, която изпитваше силна антипатия към Тони.

— Смяташ, че пипалата на Тони не стигат до Мисисипи?

Робърт сви рамене.

— Мисля, че няма да му липсваме, ако заминем.

Кевин не възрази. Вероятно защото знаеше, че това е самата истина.

Когато влязоха в автосервиза, видяха, че Карл Вон е в офиса си и тъкмо затваря счетоводните книги.

— Оуен тук ли е? — попита Робърт.

— Чудех се кога ли ще се отбиете.

— Не ни беше до това — отвърна Робърт. — Не че не се тревожихме за Оуен, просто сега се уморихме да мислим само за Кристи, да говорим само за Кристи…

Карл кимна.

— Много съжалявам за вас. Оуен също.

— Той добре ли е?

Карл сви рамене.

— Не говори много. Изглежда ми потънал в работата си. Може би защото и той като вас не желае да мисли или да говори за случилото се.

— Смятате ли, че ще иска да се видим?

— Мисля, че ще ви се зарадва. — Карл Вон кимна към задната стаичка. — Той е там. Подрежда инструментите.

Братята влязоха при него.

— Как си, Оуен? — попита Робърт.

Той се обърна.

— О, здрасти. — Изтри ръце в омазана оранжева кърпа и отвърна: — Добре, да речем.

— Извиняваме се, че не се отбихме по-рано.

Оуен сви рамене.

— Разбирам ви. Аз също не исках да разговарям с никого.

— Беше трудно за всички.

Оуен кимна.

— Още не мога да повярвам.

Робърт въздъхна.

— Искам да те питам нещо. Знаеше ли, че Кристи взема наркотици?

— Не и преди да срещне онзи тип. За това съм категоричен. — Оуен продължи да бърше длани, насочвайки цялото си внимание към мръсотията под ноктите си. — Но чух, че са открили дрога в стаята. Марихуана.

— Три цигари, доколкото знаем — отвърна Робърт. — И това не е всичко. Открили са кетамин в кръвта й. Както и в кръвта на Кърк Форд.

— Какво? — възкликна Оуен и захвърли кърпата в голяма пластмасова кофа. — Кристи не би направила подобно нещо. В никакъв случай. Сигурно е работа на Форд. — Той вдигна поглед към небето и очите му се навлажниха. — Обзалагам се на каквото пожелаете сума, че тя не е имала никаква представа.

— И ние сме на същото мнение. Както и ченгетата.

— Не се съмнявам.

— Но по всичко изглежда, че проучват и друга възможност.

— Каква?

— Тъй като в кръвта на Форд също е открит кетамин, те смятат, че той едва ли е щял да се надруса, ако е възнамерявал да нарани Кристи.

Оуен го зяпна.

— Не разбирам.

— Смятат… не, по-точно е да се каже, обмислят възможността някой друг да го е направил. Да е упоил и двамата. След което да е проникнал в стаята и да е убил Кристи.

— От Тони ли научихте всичко това?

Робърт погледна брат си.

— Разбира се.

Оуен поклати глава.

— Не виждам никакъв смисъл.

— Аз също. Но не бих се изненадал, ако ченгетата се върнат и те разпитат отново.

— Мен? Че аз не съм направил нищо.

— Знам. Но ти си бившият приятел, когото тя е зарязала. Ченгетата може да решат, че си й имал зъб.

— Не мога да повярвам — промърмори Оуен.

— Къде беше онази вечер?

— Защо ме питаш?

— Защото ченгетата ще те попитат.

— Те? Или ти?

Робърт впери поглед в него. Кевин се намеси:

— Не казваме, разбира се, че имаш нещо общо. Нали, Робърт?

— Не ми звучи така — отвърна Оуен през стиснати зъби. — Може би аз трябва да ви попитам къде сте били онази нощ.

— Нас? Че тя ни беше сестра — отвърна Робърт.

— Да. Но освен това беше любимката на Тони. И това ви побъркваше.

— Ти си луд!

— Така ли? Тони я обожаваше. Да не мислите, че не го знам? Да не мислите, че не знам кой изгаряше от яд и завист?

— За твое сведение, ние бяхме в „Рай“. До три сутринта. Заобиколени от много хора. А ти?

— Мисля, че трябва да си вървите.

— Или какво?

Оуен пристъпи към една отворена кутия за инструменти и взе голям гаечен ключ.

— Или мога да стоваря това върху главата ти.

— Стига, Оуен — каза Робърт. — Не те обвиняваме в нищо.

— Вече ви казах, че е най-добре да си вървите.

В този момент от задната врата надникна Карл.

— Приключихте ли? — попита той.

— Току-що — отвърна Оуен.

— Добре. Отивам да заключа — каза Карл Вон.

— Виж — започна Робърт, — не сме дошли да те разстройваме и да те караме да страдаш. Напоследък всички страдаме повече от достатъчно.

Оуен кимна и хвърли гаечния ключ в кутията.

— Съжалявам, че реагирах по този начин. Смъртта й ме съсипа.

— Нас също — каза Кевин.

Робърт кимна в знак на съгласие.

— Искахме да те попитаме дали имаш някаква представа откъде се е взела онази цигара.

— Изобщо никаква. Но Бог ми е свидетел, че много искам да разбера.

— Трябва да тръгваме и да те оставим да приключиш тук — каза Робърт и потупа брат си по рамото. — Да вървим.