Д. П. Лайл
Звездна лига (26)

26

Тони рядко посещаваше дома на Джу Джу. Обикновено общуваха чрез посредници. От страна на Тони това бяха Джони и Рубен. Двама души, на които имаше доверие. Навън го дебнеха прекалено много очи и уши и той предпочиташе да не контактува пряко с Джу Джу. Общите им дела не биваше да стават достояние нито на ченгетата, нито на обществеността. В редките случаи, когато се налагаше да се срещнат, това ставаше в задната стаичка на „Рай“. Късно вечерта. Е, не след като заведението затвореше врати. Не, това би било прекалено подозрително. Но достатъчно късно, та нощните клиенти да са във вихъра си. Тогава Джу Джу играеше ролята на обикновен посетител, дошъл да пийне, да потанцува, да пофлиртува с момичетата… Именно в тези часове промъкването му през задната врата, която водеше до офиса на Тони, можеше да остане незабелязано.

Защото винаги бе добре да можеш да отречеш евентуално участие в каквото и да било.

Днес обаче случаят не търпеше отлагане. Тони не можеше да чака до полунощ, за да намери отговор на въпроса, който го измъчваше. Въпросът, който бе задал Джейк Лонгли. Тони не искаше да си го признае, но предпочиташе случаят да бъде разрешен ясно и категорично и да приключи в съдебната зала. Той обаче не намираше отговор на въпроса на Лонгли и това го измъчваше. Защо му е на Форд да се дрогира сам? Определено не би го направил, ако намерението му е било да убие Кристи.

Измъчваше го и фактът, че Кристи е била с този тип. И то по своя собствена воля. Не си я бе представял в подобна светлина. Та тя беше добро момиче. Много добро. Никога не правеше глупости. Не беше от онези, които ще позволят някоя кинозвезда да им завърти главата. Това бе наследила от майка си, снахата на Тони. Влюбването на Кристи във Форд изглеждаше толкова неочаквано.

Другото, което го измъчваше, бяха наркотиците. Източниците му бяха докладвали, че двамата с Форд редовно пушели марихуана. Форд признал, че той й е предложил първата цигара, но тя с радост откликнала. И всяка вечер двамата пушели и правели секс.

Може би красивото лице на Форд, звездният му статус, парите му, апартаментът му в „Монтелион“, светът, в който той живееше, бяха завъртели главата на Кристи. Може би те я бяха накарали да върши тези глупости. А може би Тони просто не познаваше племенницата си така добре, както си мислеше.

Най-много го измъчваше обстоятелството, че след като и двамата се бяха друсали, Форд ще се измъкне с оправданието за частична невменяемост. И ще отърве присъдата, която заслужаваше. Не, Тони не можеше да го позволи. Нямаше да допусне убиецът да остане ненаказан. В никакъв случай. Ако съдът не въздадеше справедливост, той щеше да го направи. Но предпочиташе да не се стига дотам. Защото това щеше да му донесе нежелана публичност. Всеки щеше да направи връзката…

По дяволите!

А човекът, продал онази цигара на Форд или — не дай боже! — на Кристи, щеше да страда. При това ужасно. Очакваше го жестока смърт.

Затова Тони седеше край масичката за пикник в задния двор на Джу Джу и се взираше в него и в Дрипата. Харесваше Джу Джу, но смяташе Дрипата за измет. Вярно, правеше добър бизнес, но си оставаше улична отрепка, към която Тони не изпитваше никаква симпатия. Нито доверие.

— Тъй като предположих за какво ще разговаряме, си позволих да поканя моя приятел да се присъедини към нас — каза Джу Джу. — Надявам се той да ни осветли по въпроса.

Тони сви рамене и махна с ръка. Един вид даваше благословията си.

— Благодаря, че ми отделяте от времето си, господин Гидри — каза Дрипата.

Тони не му обърна внимание. Продължи да мълчи.

— Онова ченге беше тук преди малко — каза Джу Джу. — Дусет.

— Предположих, че ще се появи рано или късно — отвърна Тони. — Какво искаше?

— Не знае почти нищо. Но не е глупав. Разбира, че проследяването на доставчика на друсания джойнт може да се окаже ключът към разрешаването на случая.

— И иска да му помогнеш да стигне до въпросния доставчик?

Джу Джу сви рамене.

— Предполагам, че вие сте тук поради същата причина.

— Така е. Какво ще му кажеш?

— Колко се може по-малко. Но достатъчно, за да запазя добрите си отношения с него. Това ще се отрази положително и на двама ни.

Тони кимна.

— Дадох му две имена, които няма да го отведат никъде. Влязох в ролята на добросъвестен гражданин.

— Обясни ми — започна Тони — как цигара с кетамин се е оказала в стаята, където е била убита моята племенница.

— Нямам представа — призна Джу Джу. — Но хората ми, включително Дрипата, работят по въпроса.

Тони мразеше неяснотите. Погледна Дрипата.

— Моля те, кажи ми, че не си й продал тази гадост.

Дрипата приличаше на елен, заслепен от фарове на автомобил. Погледна уплашено Джу Джу, после Тони.

Тони опря лакти на ръба на масата и впери поглед в него. Онзи поглед, който казваше на околните, че трябва много да внимават.

— Най-голямата грешка, която можеш да направиш, е да ме излъжеш.

— Кълна се, че не съм аз. Не бих го направил. Нали разбирате… Аз я познавах. Ако беше дошла при мен, щях да мина на отсрещния тротоар. Но тя никога не е идвала при мен. Нито веднъж.

Тони продължи да се взира в него. Опитваше се да открие признаци, че лъже, но видя само страх. Това беше добре. Страхът е отлична мотивация.

— Но ти продаваш такива цигари, нали?

Дрипата се поколеба, очевидно обмисляше отговора си. Накрая призна:

— По малко. Много рядко. Пазарът не е голям.

— Но ако някой ти поиска, можеш да му осигуриш.

— Доброто обслужване на клиентите е важно за нас, които работим на улицата, господин Гидри. Надявам се, че ме разбирате. Но се кълна, че не съм продавал нищо на вашата племенница. Никога нямаше да го направя.

— А Кърк Форд? Търсил ли те е?

— Чувал съм за него, виждал съм го… Щях да го позная веднага. Всеки ще го познае. Но и него не съм срещал.

— А твоите хора? Възможно ли е някой от тях да е продал цигарата на Кристи или Форд?

— Питах ги — отвърна Дрипата. — Отрекоха до един.

— Ще кажа на всички — обади се Джу Джу. — Ще включа не само Дрипата, но и останалите ми хора. Тук, в „Метари“, в „Алджиърс“, навсякъде. Ако някой й е продал друсан джойнт, непременно ще разбера.

— И когато разбереш, ще съобщиш само на мен. Ясно ли е?

— Предположението, че мога да предам тази информация на Дусет, ме обижда — отвърна Джу Джу с усмивка.

— Оценявам това — каза Тони.

Надигна се от стола си, но Дрипата го попита:

— Господин Гидри, вие ли изпратихте вашите племенници да говорят с мен?

Тони усети как кръвното му скача до небето. Седна отново.

— Защо питаш?

— Потърсиха ме тази сутрин. И ме разпитваха за всички тия неща. Заявиха, че вие сте ги помолили…

— Ти какво им каза?

— Нищо. Аз така или иначе не знам нищо.

Тони опря ръце върху масата.

— Добре. Добре си направил. Не им казвай нищо. — Впери поглед в Дрипата и попита: — Ясно ли е?

— Да, господине.

— Те не работят за мен. Не и в този бранш. Потърсят ли те отново, веднага ме уведоми.

— Непременно.