Д. П. Лайл
Звездна лига (17)

17

Рей, Пенкейк и аз се срещнахме с Дусет пред сградата на съда. Първоначалната идея беше да отидем в полицейското управление, но той звъннал на Рей, казал му, че трябва да отнесе някакви веществени доказателства в съда, и предложил да се видим там. Доказателства по съвсем друг случай. И вместо да си правим труда да спираме на паркинга и да минаваме през охраната, изчакахме Дусет на стъпалата пред сградата, където вчера Корнблат бе изнесъл своето представление за медиите.

Рей и Дусет си допаднаха от първия миг. Знаех си, че ще стане така. И двамата изглеждаха замесени от едно тесто. След като си разказаха няколко забавни истории, с които да проверят кой кого познава в бранша, те насочиха вниманието си към убийството на Кристи Гидри и положението на Кърк Форд. Дусет очевидно приемаше Рей като свой събрат по оръжие и съвсем охотно сподели с него малкото улики, с които полицията разполагаше.

— Положението на Форд не е никак розово — заключи Рей.

Дусет сви рамене.

— Други заподозрени?

— Няма. — Дусет пъхна ръце в джобовете си и огледа улицата. — Всичко се е случило в заключен апартамент, в който е имало двама души и единият е намерил там смъртта си. Не знам в каква друга посока може да поеме следствието. — Той погледна Рей и добави: — Не мога да си представя как някой друг е проникнал в стаята и го е направил.

— Това е моя грижа — отвърна Рей.

— Освен ако си имаме работа с някоя от онези истории в стил Агата Кристи — обадих се аз.

— Не мисля, че случаят има нещо общо с баба Агата — каза Рей. — Предполагам, че най-добрата защита на Форд ще бъде временно умопомрачение или частична невменяемост.

— Няма да е лесно — възрази Пенкейк. — Комбинацията от алкохол и марихуана води до оглупяване, а не до изблици на насилие.

— Нито до загуба на памет както в случая с Форд — съгласи се Рей.

— Дори новата дрога? — попитах аз. — Виждал съм доста силни цигари марихуана. Включително в моя бар. Хората се объркват, дезориентират…

— Това се отнася до всички отрепки, които посещават твоето заведение — отбеляза Рей.

Толкова е мил понякога. Но отдавна се научих да не обръщам внимание на подобни подмятания. И не го правя. Обикновено не. Той мрази „Капитан Роки“. Или по-точно, факта, че съм негов собственик и го предпочитам пред „свястната работа“. Свястна според него, разбира се.

— Ние ги наричаме клиенти — казах аз.

Рей сви рамене.

— Какъвто и да е ефектът от марихуаната, Форд ще се възползва от тази теза. Вече е започнал да го прави.

— О! — възкликна Дусет.

— Твърди, че не помни нищо, абсолютно нищо.

— Смяташ, че лъже? — попита Дусет.

— Нямам представа какво се случва в главата на Форд. Или на адвоката му, който ми се струва доста мазен и хлъзгав тип.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Дусет. — Освен това непрекъснато ставаме свидетели на подобно поведение в съдебната зала: не знам, не помня, не бях аз, кълна се, че нямам нищо общо…

— Кърк твърди, че Кристи е донесла цигарата, която са пушили — казах аз.

— Именно — кимна Дусет.

— Двамата с Никол разговаряхме с бившето гадже на Кристи и с нейна приятелка от Кафе дю Монд. И двамата заявиха, че не се е движела в такива среди. Не докосвала дрога.

— И аз чух същото — потвърди Дусет. — От всички, с които говорихме. Включително от чичо й Тони.

— Докато не срещнала Форд — отбеляза Рей.

— Някакви резултати от анализа на ДНК? — попитах аз.

Дусет се почеса по ухото.

— Съдебният лекар открил тъкан под един от ноктите на Кристи. А Форд е целият в драскотини. Някои нови, някои стари. Твърди, че ги е получил в блатото, където снимали част от сцените. Съдебният лекар смята, че това звучи логично. Особено предвид факта, че драскотините са получени по различно време.

— Близначките Тара и Тигън имат същите — казах аз.

— Затова се съмнявам, че ДНК анализът ще изиграе някаква роля в съдебната зала. Дори да се окаже, че принадлежи на Кърк Форд. В края на краищата те са правили секс.

— Със забиване на нокти и много драскане — обади се Пенкейк. — Любимият ми!

Дусет се усмихна.

— И тъй като всичко се е случило зад затворени врати, кой може да каже какъв секс са правили? Дори да открием негова ДНК, обзалагам се, че адвокатът му ще изкара Кристи разгонена дива котка.

— Не се съмнявам, че чичо Тони ще остане очарован от подобно твърдение — отбелязах аз.

— О, да — съгласи се Дусет. — Това ще влезе в историята на съда.

Телефонът на полицая иззвъня. Той го извади от джоба си и се отдалечи на метър-два, преди да го поднесе към ухото си.

— Колкото по-дълбоко ровим, толкова по-зле изглеждат нещата за Кърк — казах аз.

Рей кимна.

— Така е. Надявам се да си вземе по-добър адвокат.

— Впечатлението ми от Корнблат е, че не обича да губи.

— Да, но не плува в свои води. Форд също.

Дусет приключи разговора и се върна при нас.

— Беше съдебният лекар. Получил е резултатите от токсикологията за Кърк и Кристи и иска да ги обсъдим. Лично.

— Това звучи интересно — подхвърли Рей.

— Той използва същата дума. Трябва да тръгвам.

— Нещо против да дойдем с теб? — попитах аз.

Дусет се поколеба, после каза:

— Няма проблем.

Последвахме белия му седан без отличителни знаци до кабинета на съдебния лекар. Не беше далече, намираше се близо до Клейборн Авеню и магистрала 10, само на две преки от стадион „Супердоум“. Сградата имаше вид на типично държавно учреждение — двуетажна, от светли тухли, с плоска фасада и американското знаме до входа. Отделението по съдебна медицина я поделяше със „Спешна помощ“. Сетих се, че бях чел за нея в някой от местните вестници, който бях открил забравен в бара на „Монтелион“. Статията, разположена между репортаж за откриването на някакъв бар във Френския квартал след продължителна реставрация и рецепта за орехов пай, твърдеше, че сградата е „произведение на изкуството“, което отворило врати в началото на 2016 г. и струвало почти 15 милиона долара. Произведенията на изкуството държат високи цени.

Пенкейк спря до Дусет на почти празния паркинг. Преди да излезем от колата, инспекторът дойде при нас, застана до вратата на Рей и го изчака да свали прозореца.

— Мисля, че е най-добре да изчакате тук, докато разбера за какво става въпрос. Съдебният лекар си пада малко педант и много държи на правилата, а трудно ще обясня защо ви водя.

Мина ми през ума, че наистина не би могъл да обясни присъствието на Рей и Пенкейк. Но моето? Аз съм такъв симпатяга! Вписвам се навсякъде! Въпреки това не виждах смисъл да дразним лекаря. Затова решихме да изчакаме. Разказах на Рей за разговора с Глория.

— С две думи, тя няма представа откъде Кристи би могла да се сдобие с марихуана, така ли? — попита Рей.

Кимнах.

— Но ми напомни, че това е Ню Орлиънс и подобни неща се намират съвсем лесно. Дори спомена, че двама готвачи в Кафе дю Монд не оставали без марихуана. Братята на Кристи също.

— Интересно — каза Пенкейк.

— Според Глория дори продавали по малко. Не кой знае какви количества, но все пак.

— Още по-интересно.

— Но тя твърди, че никога не биха дали дрога на Кристи. Винаги се грижели за нея.

Пенкейк изсумтя. Искаше да каже, че не го вярва.

— Предполагам, че е могла да свие нещичко от техните запаси. Стига да е знаела къде ги държат…

— Така е — съгласи се Рей. — Но мисля, че това няма да ни помогне. Кристи е била удушена, а не отровена.

— Освен ако съдебният лекар не открие нещо друго — отбелязах аз.

А той беше открил нещо друго. Нещо много любопитно.

Дусет излезе от сградата и тръгна към нас. Дълбоки бръчки прорязваха лицето му.

— Какво има? — попита Рей.

Полицаят опря двете си ръце на ръба на прозореца. Погледна първо към сградата, после към Рей.

— Това е поверителна информация. Ясно?

— Няма проблем.

— Токсикологичният анализ е установил наличието на нещо, което променя нещата. Кетамин.

— Какво? — възкликнах аз.

Дусет ме погледна.

— Намерен е както в недопушената цигара, така и в кръвта на Кристи и Форд.

Кетамин. Известен е с много имена, но едно от тях го определя като хапче за изнасилване. Кетаминът е създаден като общ анестетик, който обаче си проправя път в рейв културата и попада в ръцете на много лоши типове. Знам, защото имахме подобен проблем в „Капитан Роки“. Някакъв мръсник сипал кетамин в чашата на момиче, което не подозирало нищо. За щастие, управителката ми Карла забелязала, че момичето се държи странно, и не му позволила да си тръгне с мъжа. Онзи възразил, че то е свободно да прави каквото си иска, но Карла е костелив орех. Посъветвала го да си тръгне незабавно, ако не иска да разбие стол в главата му. После позвънила на ченгетата и мъжът изчезнал на бърза ръка. Момичето било откарано в спешното отделение и тогава започнаха моите неприятности. Едва не загубих разрешителното си за продажба на алкохол. Случаят се отрази зле на репутацията на заведението, тъй като вестниците го представиха в лоша светлина.

— Това променя нещата — заяви Рей. — Питай Джейк. Едва не изгуби бара си заради тази гадост.

— О! — учуди се Дусет.

— Дълга история — отвърнах аз.

Дусет кимна.

— Нека позная. Някой се опитал да сипе кетамин в чашата на момиче с намерението да го изнасили?

— Почти.

— И ние имахме подобни проблеми. Предимно с ГХБ, но и няколко случая с кетамин.

— Значи лабораторният анализ е открил кетамин в недопушената цигара — казах аз. — А другите две? Тези, които не са палили?

Дусет поклати глава.

— Те са чисти.

— Хм. Това означава, че двете цигари, които Кърк е донесъл, са били стандартни за разлика от тази на Кристи.

— Ако Кърк казва истината.

— Но ако планът му е бил да я упои, което просто не ми се вярва, защо да добавя кетамин само в едната цигара? — попитах аз. — Защо не и в трите?

Дусет вдигна рамене.

— Може да е предназначил тази за нея, а останалите за себе си.

— Но кетаминът е открит в кръвта и на двамата — възразих аз. — Няма логика.

— Нищо в този случай не ми изглежда логично.

Меко казано. Защо Кърк да упоява Кристи, с която и бездруго редовно прави секс? Дори да е искал да упои нея, защо ще упоява себе си? За забавление? И после нещо се е объркало? Подозирах, че никой от двамата не е знаел, че цигарата не е „чиста“. Споделих съображенията си с Дусет.

— Ако това е така — отвърна той, — трябва да отговорим на въпроса кой би могъл да го направи. И защо. Случайно съвпадение ли е? Кристи е купила цигарата от някого и той неволно й е продал комбинация от марихуана и кетамин? Или го е направил нарочно? Във втория случай трябва да разберем каква е причината — искал е да я изнасили или е планирал убийството й?

— Всичко се свежда до кой и защо, нали? — попита Рей.

— Така е — съгласи се Дусет. — А отговорът на въпроса защо обикновено води до отговора и на въпроса кой. Но в този случай? Не виждам причина.

— Кетаминът обяснява защо Кърк не помни нищо — казах аз.

— Вярно — потвърди Рей. — Тази гадост може да ти изпържи мозъка.

— Въпросът е откъде се е взела цигарата — заяви Рей.

— Държим на мушка няколко души, които продават подобна стока — каза Дусет. — Ще ги проверим.

— Но откъде Кристи би могла да се сдобие с нея? — зачудих се аз. — Нали доскоро не е докосвала наркотици?

— Както сам предположи, може да не е знаела какво има вътре — каза Пенкейк. — Кетаминът няма мирис или вкус. Може някой да й е пробутал цигарата, без тя да разбере.

— Което ни връща на въпроса кой го е направил — казах аз. — И защо.

— Не можем да изключим Форд — настоя Дусет. — Разчитаме единствено на неговите думи, че Кристи е донесла цигарата.

— Склонен съм да му повярвам — обадих се аз. — Двамата с Кристи редовно са правели секс, защо му е било да я упойва, за да се възползва от нея?

Дусет сви рамене.

— Може да го е направил за забавление.

— Но защо тогава ще упойва и самия себе си?

Той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.

— Може пък да му харесва — заяви и подрънка с ключовете в единия си джоб.

— Можем да го питаме — предложих аз. — Тръгнали сме към него.

— Къде се намира в момента? — попита Дусет.

— На снимачната площадка. Близо до резервата „Байю Соваж“.

— Познаваш ли района? — поинтересува се ченгето.

— Не, но Ебърсол ми даде карта.

Дусет потропа с пръсти по рамката на вратата.

— Може да дойда с вас.

— Не мисля, че идеята е добра — каза Рей. — Адвокатите му едва ли ще позволят да разговаряте в тяхно отсъствие.

Дусет кимна.

— Така е, но въпреки това трябва да говоря с него.

— Ние ще говорим с Кърк — предложих аз, — а после ще позвъня на Корнблат и ще видя какво можем да уредим. Устройва ли те?

Дусет погледна към улицата, после към мен.

— Става. Не мога да го принудя да разговаря с мен, освен ако не го арестувам, но не мисля, че това е добро решение.

— Не е.

— Добре — заяви Дусет, — идете да се срещнете с него. А аз ще видя какво мога да открия за цигарата с кетамин.

— Потърси източници от улицата — посъветва го Рей. — Винаги е добре да разполагаш с някой друг.

— О, да. Имам един човек, който знае всичко за всички.

— Информатор ли имаш предвид? — попитах аз.

— Не точно. По-скоро, закоравял престъпник. — Дусет почука по ръба на прозореца. — Дръжте ме в течение.