Рик Риърдън
Чукът на Тор (8)

Осма глава
Спасяват ме от сигурна смърт, като ме убиват

Досега никога не бях съществувал на две места едновременно и реших, че не ми харесва.

Въпреки болката успявах да разбера, че в гората има битка. Гримволф се готвеше да ме прехапе на две, когато главата му внезапно се изметна назад. Сега Алекс го душеше, опънала нишката така силно около гърлото на дракона, че той започна да се мята, изплезил раздвоения си черен език.

Ти Джей и Малъри ме наобиколиха, образувайки нещо като щит около мен. Извикаха на Гримволф, размахаха оръжия и опитаха да го накарат да се отдръпне назад.

Исках да им помогна. Исках да се изправя на крака или поне да се претърколя настрани от пътя им. Но бях парализиран, коленичил в плен между Валхала и кабинета на вуйчо Рандолф.

— Казах ти, Рандолф — гласът на Локи ме привлече още по-навътре във видението. — Забелязваш ли? Кръвта е по-гъста от водата. Имаме здрава връзка.

Неясната бледа сцена внезапно се проясни. Застанах на колене върху ориенталския килим пред бюрото на Рандолф, потейки се в квадрата от слънчева светлина, обагрена в зелено от цветния прозорец. В стаята миришеше на лимонов препарат за полиране на дърво и на печено месо. Почти бях сигурен, че вторият аромат идва от лицето ми.

Пред мен стоеше Локи — с рошавата си коса в нюансите на есенна шума, изящното си лице, белязано от киселинни изгаряния по бузите и носа, и с подобните на шевове белези по устните.

Той се ухили и разпери щастливо ръце.

— Какво мислиш за новия ми костюм?

Носеше изумруденозелен смокинг с червеникавокафява риза, украсена с волани, вратовръзка с индийски десен и пояс в същия стил. (Ако нещо от това съчетание можеше да се нарече стилно.) От левия ръкав на палтото му висеше етикет с цена.

Не можех да отворя уста. Не можех и да повърна, колкото и да ми се щеше. Дори не можех да му предложа безплатна консултация при „Най-доброто от Блицен“.

— Не? — изражението на Локи се вкисна. — Казах ти, Рандолф. Трябваше да ми купиш и яркожълтия костюм.

От гърлото ми излезе сподавен звук.

— Магнус — рече вуйчо Рандолф, — не слушай…

Локи протегна ръка и краищата на пръстите му започнаха да димят. Не ме докосна, но болката по лицето ми стана тройно по-силна, все едно някой ме дамгосваше. Исках да припадна, да накарам Локи да спре, но не бях в състояние да мръдна.

Осъзнах, че виждам всичко през очите на вуйчо си. Обитавах неговото тяло, усещах онова, което той изпитваше. Локи използваше Рандолф като някакъв вид телефонна агония, за да се свърже с мен.

Болката намаля, но допълнителната тежест на Рандолф ме обгърна като оловен костюм. Дробовете ми захриптяха. Износените ми колене поддадоха. Не ми хареса да съм старец.

— Дръж се прилично, Рандолф! — скара се Локи. — Магнус, извинявам се за вуйчо ти. Докъде бях стигнал? О, да! Поканата!

Междувременно във Валхала си оставах парализиран, докато драконът Гримволф се олюляваше напред-назад и събаряше немалка част от гората. Единият крак на линдуорма захвана Малъри Кийн и я стъпка. Ти Джей извика и размаха парчета от вече счупената си пушка с надеждата да привлече вниманието на чудовището. Алекс Фиеро някак бе успяла да остане върху врата на дракона и затегна примката, докато Гримволф се клатушкаше напред-назад.

— Сватба! — обяви щастливо Локи и вдигна зелена покана, която после сгъна и прибра в джоба на ризата на Рандолф. — След пет дни! Извинявам се, че те каня в последния момент, но се надявам да можеш да дойдеш, особено предвид факта, че на теб се пада да придружиш невестата и зестрата за нея. Иначе следват война, нашествие, Рагнарок и прочее. Сватбите са по-забавни. Хайде сега да видим какво ти е казала Самира.

Черепът ми се стегна. Имах чувството, че мозъкът ми ще изтече през носа. От устните ми се изплъзна дрезгав писък. Не бях сигурен мой ли е, или на вуйчо Рандолф.

— Какво не е наред с Магнус? — извика Алекс от врата на дракона.

— Не знам! — изтича до мен Ти Джей. — Главата му дими! Това е лошо, нали?

— Вземи меча му! — Алекс затегна нишката още повече и по шията на дракона потече черна кръв. — Приготви се!

— О, скъпа! — Локи почука мен/Рандолф по носа. Натискът върху главата ми се смали от пълна агония до умерено мъчение. — Самира не ти е казала нищо. Срам я е, милата. Разбирам! За мен също беше трудно да се откажа от любимата си дъщеря. Порастват толкова бързо!

Опитах се да му кажа:

— Махни се, нещастник! Разкарай се от главата ми и остави Самира на мира! — Но се чу само: — Гаааа…

— Няма нужда да ми благодариш — отвърна Локи. — Никой от нас не иска Рагнарок да започне, нали? Но аз съм единственият, който може да ти помогне. Преговорите не бяха лесни, но аз мога да бъда много убедителен. Чукът в замяна на невестата. Предложението е еднократно. Ще ти кажа повече, когато осигуриш зестрата.

— Сега! — извика Алекс и дръпна примката толкова силно, че драконът изви гръб, като раздели сегментите на бронята, пазеща стомаха му. Ти Джей се стрелна напред и заби тренировъчния ми меч в мекия корем под сърцето на Гримволф. Сетне Ти Джей се претърколи настрана, когато чудовището падна с цялата си тежест и се намушка само̀. Алекс скочи от врата на дракона, като не изпускаше станалата хлъзгава от кръвта гарота.

— Алекс ли чух? — изви белязаните си устни Локи. — Не съм я канил на сватбата. Тя би съсипала всичко. Всъщност… — очите на Локи блеснаха лукаво. — Предай й един малък хубав подарък от мен, става ли?

Дробовете ми се свиха дори по-лошо, отколкото когато бях малък и страдах от астма. Тялото ми започна да се сгорещява, чувствах такава болка, като че ли органите ми се разпадаха на молекули, а кожата ми започваше да блести и да дими. Локи превръщаше мозъка ми в огън и ме изпълваше със спомени, които не бяха мои. Векове на ярост и жажда за мъст.

Помъчих се да го избутам от главата си. Опитах да си поема въздух.

Алекс Фиеро застана над мен намръщена. Нейното лице и това на Локи се сляха в едно.

— Приятелят ти ще избухне — каза Алекс, все едно това бе нещо нормално, което се случва с хората.

— Как така ще избухне? — избърса потта от челото си Ти Джей. — Какво имаш предвид?

— Локи изпраща силата си през него — каза Алекс. — Това е прекалено много за Магнус. Той ще избухне и ще унищожи по-голямата част от двора.

Скръцнах със зъби и успях да кажа само едно нещо:

— Бягайте.

— Няма да помогне — отвърна ми Алекс, — но не се бой. Имам решение на проблема.

Тя застана зад мен и спокойно уви металната жица около врата ми.

— Чакай! — успях да процедя.

— Това е единственият начин да го разкарам от главата ти — пъстрите очи на Алекс бяха неразгадаеми. Тя ми намигна… а може би това беше Локи, чието лице се подаваше призрачно иззад кожата на Алекс.

— До скоро, Магнус! — каза богът.

Алекс затегна гаротата и ме уби.