Рик Риърдън
Чукът на Тор (41)

Четиридесет и първа глава
Когато се съмняваш в нещо, превърни се в конска муха

Започвах да мразя Утгардския шампионат по боулинг.

Следващият наред беше Хартстоун. Той махна към аркадата и с помощта на моя превод предизвика великаните да извадят най-добрия си геймър, и то на която игра поискат. Отборът на Йотунските анораци на Хюго номинира тип на име Кайл, който отиде до улея на скибол и записа съвършените хиляда точки. Докато великаните викаха, Хартстоун се насочи към машината за пинбол на „Старски и Хъч“ и пусна златна монета в нея.

— Какво? — възрази Хюго. — Но това дори не е същата игра!

— Няма и нужда — заявих аз. — Харт каза: която игра си изберат участниците. Вашият човек избра скибол. Харт избра пинбол.

Великаните изсумтяха, но накрая се предадоха.

— Сега ще видиш какво ще стане — ухили ми се Блицен. — Харт е магьосник.

— Знам.

— Имах предвид на пинбол.

Хартстоун изстреля първата топка. Не го видях да ползва магия, но бързо разби резултата на Кайл. Това в интерес на истината не беше честно, тъй като точките в пинбол са далеч повече от хиляда. Дори след като мина петстотин милиона, Харт не спря да играе. Буташе машината и удряше ръчките с такава ярост, че се запитах дали мисли за баща си и всичките монети, които го бе накарал да колекционира за добрите си дела. На тази машина Харт бързо стана милионер, макар и само на игра.

— Достатъчно! — извика Утгард-Локи и издърпа кабела на устройството. — Доказа уменията си! Мисля, че всички можем да се съгласим, че глухият елф умее да играе пинбол. Кой е следващият?

Блицен предизвика великаните на състезание по грим. Обеща, че може да направи така, че всеки великан да изглежда по-красив и модерен. Великаните единодушно избраха йотун на име Грум, който очевидно бе спал под бара през последните четирийсет години, събирайки мръсотия и прахоляк. Сигурен бях, че това е низшият бог на лошата хигиена.

Но Блицен не трепна. Той извади приборите за шиене и се захвана за работа. Отне му няколко часа да ушие нови дрехи от различните артикули, които се продаваха в магазина за сувенири на игрището. После отведе Грум в банята за СПА процедури. Щом приключиха, веждите на Грум бяха почистени и оформени. Брадата и косата му бяха сресани по-гладко от тези на метросексуален хипстър. Носеше блестяща златиста риза за боулинг с надпис „Грум“ отпред, сребърни панталони и обувки за боулинг в същия цвят. Великанките започнаха да въздишат, а великаните се отдръпнаха от него засенчени. Грум се прибра обратно под бара и захърка.

— Лоши навици не мога да оправям! — каза Блиц. — Но го видяхте! Справих се с предизвикателството, нали?

Чу се мърморене, но никой не посмя да възрази. Дори магически подсилената грозота не можеше да се справи с джуджешката висша мода.

Утгард-Локи се приведе към мен и промърмори:

— Много добре го давате! Трябва да измисля последното предизвикателство наистина трудно, така че да има реален шанс да загинете. Това ще затвърди уважението на хората ми.

— Моля, какво?

Обнадежденият крал вдигна ръце към тълпата.

— Дами и йотуни! Наистина имаме интересни гости, но не бойте се! Ще получим своето отмъщение! Остават ни двама гости! Както диктува съдбата, това е съвършената бройка за двойно състезание по боулинг! И тъй като днес сме се събрали да играем боулинг, последните ни двама посетители ще се изправят срещу защитаващите титлата си шампиони от „Пуешкия боулинг на Малчо“!

Великаните завиха и затропаха. Малчо погледна към мен и прокара пръст през гърлото си — жест, който се бях уморил да наблюдавам.

— Победителите ще спечелят обичайната награда — обяви Утгард-Локи. — Както си му е редът, това е главата на победените!

Погледнах към Алекс Фиеро и осъзнах, че сме отбор.

— Знам, че ти го казвам в лош момент — рече Алекс, — но никога не съм играла боулинг.

Нашите опоненти от екипа на Малчо бяха братя с чудните имена Херг и Блерг. Трудно бе да ги различиш. Освен че бяха еднояйчни близнаци, носеха сиви ризи и бейзболни каски. Последното — вероятно за да не ги целим с брадви в лицето. Едничката разлика, която виждах, бяха топките им за боулинг. Тази на Херг бе украсена с лицето на Принс. Може би той избираше музиката в бара. Брат му Блерг имаше червена топка с лика на Кърт Кобейн. Блерг не спираше да гледа ту към мен, ту към топката, сякаш се опитваше да си ме представи с по-дълга коса.

— Добре, приятели! — обяви Утгард-Локи. — Ще играем средностатистическа игра с три хвърляния!

— Може ли да хвърля теб? — приведе се към мен Алекс.

— Шшт — казах й аз, докато се опитвах да си спомня правилата на боулинга.

Бяха минали години, откакто бях играл. В хотел „Валхала“ имаше писта, но понеже айнхеряр правеха всичко до смърт, не пожелах да се пробвам.

— Простичка надпревара! — продължи Утгард-Локи. — Постигналият най-висок резултат печели. Първо — отборът на Незначителните смъртни!

Никой не ни поздрави, когато с Алекс отидохме да получим топката.

— Какво мислиш? — прошепна Алекс.

— В най-общи линии — казах — трябва да търкулнеш топката по пистата и да събориш кеглите.

Тя ме изгледа кръвнишки. Бледото й око бе два пъти по-ярко и по-ядосано от тъмното.

— Това го знам. Ама нали трябва да нарушим правилата? Каква е уловката? Мислиш ли, че Херг и Блерг са низши богове?

Погледнах към Сам, Блиц и Харт, които бяха принудени да ни наблюдават от другата страна на перилата. Израженията им не ми казваха нищо ново — здраво бяхме загазили.

Стиснах пръсти около медальона и помислих: Джак, можеш ли да ми помогнеш?

Не — тихо изжужа той, както често правеше като медальон.

Благодаря — помислих си. — Голяма помощ от вълшебния меч.

— Незначителни смъртни! — извика Утгард-Локи. — Проблем ли има? Отказвате ли се?

— Не! — отвърнах. — Всичко е наред.

И си поех дълбоко въздух.

— Добре, Алекс, имаме три опита. Три хвърляния на игра. Нека видим как ще тръгне първият. Може и да разберем нещо. Гледай ме как играя.

Не вярвах, че някога ще изрека нещо подобно. Боулингът не влизаше в списъка ми със суперсили. Въпреки това отидох до пистата с розовата си топка, направена като зарче. (Хей, не се сърдете, само тя пасваше на пръстите ми.) Опитах се да си спомня напътствията, които нашият учител господин Гент ни бе дал преди училищното тържество на игрището „Лъки Лейнс“.

Стигнах пистата, прицелих се и метнах топката с цялата си сила на айнхери. Тя се търкулна бавно и тромаво, след което спря на половината път надолу. Великаните избухнаха в смях.

Взех топката обратно и се върнах назад с лице, пламнало от срам.

— Благодаря, това беше прекрасен пример — изсумтя Алекс, когато минах покрай нея.

Върнах се на мястото си. Сам изглеждаше угрижена зад перилата. Хартстоун ми даде най-ценния си съвет — опитай да се справиш по-добре. Блицен се ухили и ми вдигна два палеца, което ме накара да се запитам дали знае правилата на боулинга.

Алекс се насочи към линията за хвърляне, завъртя се, повдигна топката между краката си и я търкулна надолу по пистата. Тъмносинята сфера отскочи веднъж, втори път и се търкулна малко по-далеч от моята, преди да падне в улея отстрани.

Още смехове се разнесоха сред йотуните, а няколко плеснаха триумфално с ръце. Златни монети размениха притежателите си.

— Време е за Отбора на пуешкия боулинг! — извика Утгард-Локи.

Диви аплодисменти се разнесоха, когато Херг стигна до съседната писта.

— Чакайте малко — казах аз, — не трябва ли да използват същата писта като нас?

Малчо си проправи път през тълпата, ококорил очи в престорена невинност.

— О, но кралят не каза нищо такова! Заяви само, че този с най-високия резултат печели! Давайте, момчета!

Херг хвърли главата на Принс. Тя се търкулна по средата с мълниеносна скорост и събори кеглите със звук като избухнала маримба.

Великаните завикаха и заудряха юмруци. Херг се обърна и се ухили иззад маската на каската си. Потупа Блерг по рамото и си размениха няколко думи.

— Трябва да разбера какво казват — рече Алекс. — Връщам се веднага.

— Но…

— ТРЯБВА ДА ОТИДА ДО ТОАЛЕТНА! — извика Алекс.

Някои от великаните се намръщиха от прекъсването, но по правило, когато някой започне да вика, че му се ходи до тоалетна, се налага да го пуснеш. Другите варианти са по-лоши.

Алекс изчезна в тоалетната за момичета великанки. В същото време Блерг отиде на линията за стрелба. Вдигна топката на Кърт Кобейн и я пусна по пистата. Лицето на Кобейн ту се появяваше, ту изчезваше пред погледа ми, сякаш за да каже здравей, здравей, здравей, след което удари кеглите и ги събори със звук като от рок концерт.

— Още един успешен удар! — извика Малчо.

Навсякъде се разнесоха аплодисменти и наздравици — освен сред мен и приятелите ми.

Блерг и Херг се срещнаха на мястото, където се връщаха топките, като се подсмихваха и гледаха към мен. Докато тълпата празнуваше и правеше нови залагания, Алекс се върна от тоалетната.

— ВЪРНАХ СЕ ОТ ТОАЛЕТНАТА! — обяви тя.

Сетне изтича до мен и ме хвана за ръката.

— Чух Херг и Блерг да си говорят — прошепна ми тя.

— Как?

— Подслушах ги. Мога да го правя, когато се превърна в конска муха.

— О — надзърнах аз към Сам, която се бе намръщила силно. — Знам номера с конската муха.

— Тяхната писта е нормална боулинг писта — докладва ми Алекс, — но нашата… не знам. Чух Херг да казва: Късмет с това да ударят Белите планини.

— Белите планини — повторих аз. — В Ню Хемпшър?

— Може да си имат Бели планини и в Йотунхейм — сви рамене Алекс. — Така или иначе това не са кегли.

Присвих очи към края на пистата, но кеглите продължаваха да изглеждат като кегли, а не като планини. Но пък и Малкия Били не приличаше на Страха, докато внезапно не заприлича.

— Как е възможно… — поклатих глава аз.

— Нямам идея — каза Алекс, — но ако топките ни за боулинг се търкалят към планински връх в друг свят…

— Никога няма да стигнат до края на пистата и няма да успеем да съборим нито една кегла! Как да развалим проклятието?

— Хайде, Незначителни смъртни! — извика Малчо. — Стига сте се туткали!

Трудно ми бе да мисля с тълпа великани наоколо, които ме хокат.

— Аз… не съм сигурен — казах на Алекс. — Трябва ми повече време. Най-доброто нещо, което мога да измисля в момента, е да саботираме тяхната писта.

Това, признавам си, бе импулсивно. Но се засилих към фал линията и хвърлих розовия зар топка с всичка сила към пистата на Херг и Блерг. Топката се приземи така мощно там, че напука дървения под, отскочи към тълпата и повали един от зрителите, който изкудкудяка като стресната кокошка.

— Оо! — ревна публиката.

— Какво беше това? — вресна Малчо. — Счупи главата на Юстис!

Утгард-Локи се намръщи и се изправи от трона.

— Малчо е прав, смъртнико. Не може да се целиш в друга писта. Ако си избрал една, трябва да се придържаш към нея.

— Никой не е казвал нищо подобно — възразих аз.

— Е, аз го казвам! Продължаваш в собствената си писта!

Някакъв великан от публиката търкулна зара обратно към мен.

Погледнах към Алекс, но не знаех какъв съвет да й дам. Как можеш да събориш далечна планинска верига?

Тя промърмори нещо под носа си и когато приближи, се превърна в огромна мечка гризли. Изправи се на задните си крака и стисна топката в предните. Достигна фал линията и се стовари на всичките си четири крака, замятайки топката със сто и трийсет килограмова ярост. Тя почти стигна до първата кегла, преди да спре.

Великаните въздъхнаха облекчено.

— Сега е наш ред! — потърка нетърпеливо ръце Малчо. — Давайте, момчета!

— Но, шефе — каза Херг, — на нашата писта има голяма дупка.

— Сменете пистата — отвърна Малчо.

— О, не — рекох аз. — Кралят каза, че след като веднъж сте избрали писта, трябва да се придържате към нея.

Малчо изръмжа. Дори татуировката на Елвис върху ръката му изглеждаше ядосана.

— Хубаво! Херг, Блерг, направете каквото можете! Вече имате голям аванс!

Херг и Блерг не изглеждаха много доволни. Успяха да избегнат дупката в пистата, но топките им изпаднаха отстрани. Не добавиха никакви точки към резултата си.

— Всичко е наред! — увери ги Малчо и се ухили към Алекс и мен. — Изкуших се да ви стъпча в гората, но сега се радвам, че не го сторих. Освен ако не хвърлите перфектно, няма дори да изравните резултата им! Да ви видя, смъртни! Нямам търпение да ви отрежа главите!