Рик Риърдън
Чукът на Тор (49)

Четиридесет и девета глава
Трим!

Внезапно идеята да продължим по пътя за Хелхейм не ми се стори толкова лоша.

Нищо чудно, че бърлогата на Трим ми се бе видяла така позната, когато я зърнах през буркана с туршия в съня ми. Мястото бе почти точно копие на бара „Бул и Финч“, вдъхновил стария телевизионен сериал „Бар Наздраве“.

И понеже се намираше срещу Градската градина, бях влизал в кръчмата няколко пъти, докато бях бездомен — за да се стопля в някой студен зимен ден или да си изпрося хамбургер от посетителите. Мястото винаги беше пълно и шумно. Някак ми се стори съвсем адекватно да има великански еквивалент.

Щом влязохме, дузина великани в бара се обърнаха към нас и вдигнаха чашите с медовина.

— Самира! — извикаха те в един глас.

Още великани се събраха около масите и сепаретата, нагъвайки бургери, които прокарваха през гърлата си с медовина.

Повечето от покровителите бяха доста по-големи от Тринга. Те носеха най-различни облекла — смокинги, козина, ризници, в сравнение с които собствените ми дрехи изглеждаха съвсем скромни.

Огледах стаята, но не видях и следа нито от Локи, нито от вуйчо ми Рандолф. Не бях сигурен дали да се чувствам облекчен, или разтревожен. В далечния край на бара, на прост дървен трон под огромен плазмен телевизор, седеше самият крал на земните великани — Трим, синът на Трим, син на Трим.

— Най-после! — извика той с моржовия си глас.

Кралят се надигна несигурно на крака. Толкова приличаше на Норм от телевизионния сериал, че се запитах дали не му плащат авторски права. Тялото му бе съвсем кръгло, напъхано в черни полиестерни панталони и червена риза с широка черна вратовръзка. Къдрава тъмна коса опасваше подобното му на месечина лице. За пръв път виждах великан без брада и съжалих, че няма такава. Устата му бе влажна и розова. Брадичката му почти липсваше. Хищните му очи не изпускаха Алекс от поглед, все едно тя представляваше сочен чийзбургер.

— Моята кралица пристигна! — Трим потупа широкия си корем. — Може да започваме с празненствата.

— Братко, дори не си се преоблякъл! — развика се Тринга. — И защо мястото е толкова мръсно! Казах ти да почистиш, докато ме няма!

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Трим. — Та ние почистихме. Дори си сложихме вратовръзки!

— Връзки! — изрева тълпата великани.

— Безполезни тюфлеци! — Тринга вдигна най-близкия стол и го счупи в главата на случаен великан, който рухна като посечен. — Спрете тоя телевизор! Изчистете тезгяха! Обършете пода! Измийте си лицата!

— Извинете тези идиоти — обърна се тя към нас. — За нула време ще ги стегна.

— Всичко е наред — казах аз, докато танцувах лекичко, за да не се подмокря. — Всъщност тоалетни имате ли?

— Надолу по коридора, вдясно — посочи Тринга. — Оставете колесницата. Няма да позволя на никого да ви изяде козлите.

Помогнах на Сам и Алекс да слязат от колесницата и си проправихме път през хаоса, като избягвахме парцали, метли и смрадливи великани, докато Тринга се придвижваше сред тълпата и крещеше на посетителите да се подготвят за празника днес, ако не искат да им откъсне главите.

Тоалетните се намираха в края на заведението, точно както в „Бар Наздраве“. За щастие, там имаше само един великан, който бе припаднал и хъркаше в ъгъла. Лицето му бе облегнато върху чиния с царевичен чипс.

— Объркана съм — каза Алекс. — Защо сме в бар „Наздраве“?

— Много елементи от Бостън изтичат към другите светове — обясни Сам.

— Затова Нидавелир прилича на Сути — казах аз. — А Алфхейм — на Уелсли.

— Но нима трябва да се омъжа в бар „Наздраве“? — потръпна Алекс.

— Вървете сега до тоалетната — рекох аз. — После ще говорим.

— Става — отвърнаха едновременно момичетата.

Като момче, което нямаше нужда да се бори с рокля, завърших пръв. След няколко минути момичетата се появиха отново. От подгъва на булчинската рокля, която носеше Алекс, се влачеше тоалетна хартия. Съмнявах се някой от великаните да забележи или да се възмути, но Сам я махна от нея.

— Мислиш ли, че приятелите ни са успели да влязат вътре? — попитах аз.

— Надявам се — каза Алекс. — Толкова съм нервна и… ОХ!

Последното прозвуча като задавена мечка. Проверих в ъгъла, за да съм сигурен, че спящият великан не ни подслушва. Той само промърмори насън и завъртя глава във възглавницата от царевичен чипс.

— Всичко е наред — Сам потупа Алекс по рамото, след което се извърна към мен. — Алекс се превърна в горила в банята. Но мисля, че ще се оправи.

— Какво е сторила?

— Случва се — каза Сам, — когато един превръщенец се изнерви и разконцентрира…

— По-добре съм — оригна се Алекс. — Мисля, че отново съм човек. Момент…

Тя завибрира в роклята си, сякаш се опитваше да се отърве от камъче.

— Да. Всичко е наред.

Не знаех дали е сериозна, или не. Не бях сигурен и дали искам да знам.

— Алекс, ако случайно промениш формата си, докато си сред великаните…

— Няма — обеща тя.

— Само мълчи — каза й Сам. — Трябва да си срамежлива и притеснена булка. Аз ще говоря. Следвай водачеството ми. Ще забатачим нещата, доколкото е възможно, с надеждата То… приятелите ни да имат достатъчно време да заемат позиция.

— Но къде е Локи? — попитах аз. — И къде е вуйчо?

— Не знам — посърна Сам, — но трябва да си държим очите на четири. Веднъж видим ли чу…

— Ето ви и вас! — Тринга изникна в коридора. — Готови сме, чакаме ви!

— Разбира се! — каза Сам. — Просто си приказвахме колко обичаме шунка. Дано има шунка на пира.

Намигнах й, сякаш да й кажа: Това беше толкова хитро, колкото шапката и палтото на Отис.

Тринга ни върна в бара. Ако съдех по миризмата, някой бе излял огромно количество почистващ препарат с аромат на лимон. Повечето счупени чаши и остатъци от храна бяха заметени от пода. Телевизорът бе изключен и великаните стояха до далечната стена в редица — сресани, с изпънати вратовръзки и ризи, прибрани в панталоните.

— Добър ден, госпожице Самира — казаха те в един глас.

Алекс направи реверанс, а истинската Самира каза:

— Добър ден, ъъъ, ученици! Милейди Самира е твърде трогната, за да отговори, но се радва да е тук!

Алекс изрева като магаре. Великаните погледнаха объркани към Тринга. Не знаеха какъв отговор повелява етикетът.

Крал Трим се намръщи. Беше облякъл черно сако с розов карамфил на ревера. Това го правеше да изглежда малко по-елегантно грозен.

— Защо невестата ми звучи като магаре?

— Плаче от радост — каза бързо Сам, — понеже най-после е видяла красивия си съпруг!

— Хммм. — Трим прокара пръст по многото си брадички. — Има логика. Хайде, сладка Самира! Седни до мен и да започваме пира!

Алекс зае мястото си до трона на Трим. Тринга застана до брат си като телохранител, ето защо аз и Сам се настанихме от двете страни на Алекс и се опитахме да изглеждаме официални. Работата ни се състоеше основно в това да не ядем, да отбиваме каните с медовина, по случайност полетели към Алекс, и да слушаме как стомасите ни къркорят.

Първото ястие бе царевичен чипс със сос. Защо великаните толкова обичаха начос?

Тринга не спря да ми се хили, докато зяпаше меча Скофнунг, който все още бе вързан за гърба ми. Беше ми ясно, че иска оръжието. Запитах се дали някой й е казвал, че не може да се вади в присъствието на жени. Предполагах, че великанките все пак се водят жени… Нямах представа какво би станало, ако някой опиташе да измъкне Скофнунг от ножницата въпреки ограничението. Съмнявах се да произлезе нещо добро.

Пробвай — прозвуча гласът на Джак като сладък сън в ума ми. — Толкова е хубава!

Върви да спиш, Джак — казах му аз.

Великаните се смееха и лапаха начос, макар да не изпускаха от поглед Тринга, за да са сигурни, че няма да им разбие стол в главата за лошо поведение. Отис и Марвин стояха вързани, където ги бяхме оставили. От време на време някой от козлите лапваше чипс, полетял във въздуха към тях.

Трим направи всичко възможно, за да заговори Алекс, но тя го играеше срамежлива и не промълви нищо, а само от любезност хапваше някой и друг чипс под булото си.

— Много малко яде — притесни се Трим. — Да не е болна?

— Съвсем здрава е — отвърна Сам, — но много се вълнува, за да има голям апетит, Ваше величество.

— Хмм — сви рамене Трим. — Поне знам, че не е Тор.

— Не, разбира се! — повиши глас с една октава Сам. — Защо бихте помислили такова нещо?

— Преди много векове, когато дядо ми за пръв път открадна чука на Тор…

— Дядо НИ — поправи го Тринга, докато изучаваше щастливия си кестен.

— … богът се явил маскиран като булка, за да си го вземе.

Влажните устни на Трим се изкривиха, все едно търсеше липсващ заден зъб.

— Помня този ден, макар тогава да бях само детенце. Мнимата булка излапа цял вол и изпи две каси медовина!

— Три каси — рече Тринга.

— Тор успя да скрие тялото си в булчинската рокля — додаде Трим, — но не и апетита си. — Великанът се ухили на Алекс. — Но не бой се, Самира, любов моя! Знам, че не си бог. По-умен съм от дядо!

— Моята система за сигурност държи асите настрани, братко — завъртя очи Тринга. — Няма бог, който да може да мине през портите ни, без да задейства алармата!

— Да бе, ясно — отвърна Трим. — Така или иначе, Самира, бяхте сканирани магически веднага щом влязохте. Ти наистина си дете на Локи. — А после сбърчи вежди. — Както и придворната ти.

— Ние сме роднини — рече истинската Сам. — Това не е неочаквано, нали? Близки роднини често стават придворни.

— Вярно е — кимна Трим. — Така или иначе след края на сватбата домът на Трим ще си върне някогашната слава. Провалът на дядо ще бъде забравен. Ще се съюзим с дома на Локи.

Той се тупна в гърдите и накара огромното си шкембе да се разлюлее, удавяйки цели бактериални колонии в търбуха си.

— Най-после ще си отмъстя!

— Аз ще си отмъстя — извърна глава Тринга.

— Какво рече, сестро? — попита Трим.

— Нищо — оголи черните си зъби тя. — Да преминем към второто ястие, става ли?

Второто ястие бяха бургери. Това не беше честно. Ухаеха толкова вкусно, че стомахът ми се въртеше напред-назад и се сърдеше като малко дете.

Опитах да се разсея с мисли за предстоящата битка. Трим изглеждаше доста тъп. Може би щях да успея да го победя. За нещастие обаче, помагаха му няколко дузини великани, а и сестра му ме притесняваше. Виждах, че Тринга има свой собствен план. Макар да опитваше да го прикрие, хвърляше на Алекс погледи, пълни с изгаряща омраза. Спомних си нещо, което Хеймдал я бе чул да казва… че трябва да убият булката веднага щом пристигне. Почудих се колко време ще отнеме на асите да се домъкнат, след като извадят чука, и дали ще успея да опазя Алекс жива за толкова време. Запитах се къде са Локи и вуйчо Рандолф…

Накрая великаните приключиха с яденето. Трим се оригна звучно и се извърна към булката си.

— Най-после е време за церемонията — каза той. — Да тръгваме ли вече?

— Как така да тръгваме? — сви се стомахът ми. — Какво имаш предвид?

Трим се изкикоти.

— Е, няма да правим церемонията тук я. Би било твърде грубо! Не всички гости присъстват!

Кралят се изправи и застана срещу бара. Великаните се махнаха от пътя му, като разместиха масите и столовете си.

Трим протегна ръка. Стената се напука и се отвори, за да разкрие нов тунел, който си проправи път през земята. Горчивият, влажен въздух, който долетя отвътре, ми напомни за нещо, за което нямах име… за нещо лошо.

— Не — Сам прозвуча така, сякаш се задушаваше. — Не можем да идем там…

— Е как? На сватба без бащата на булката?! — попита Трим развеселен. — Хайде, приятели! С жена ми ще произнесем съпружеските клетви в пещерата на Локи!