Рик Риърдън
Чукът на Тор (51)

Петдесет и първа глава
Здравей, параноя, моя стара приятелко

Затова мразя семейните срещи.

Винаги трябва да се срещнеш точно с този вуйчо, когото не искаш да виждаш. Сещате се, онзи, който изскача от кестен и ти иска меча.

Част от мен се изкуши да удари Рандолф по главата с камъка Скофнунг. Част от мен искаше да го натика обратно в кестена, да го прибере в джоба си и да го измъкне от Локи. Но нищо в мен не искаше да му дам меча, който щеше да освободи Локи.

— Не мога да го сторя, Рандолф — рекох.

Вуйчо направи гримаса. Дясната му ръка все още бе превързана на мястото, където бях отрязал два от пръстите му. Притисна я до гърдите си и се протегна с лявата. Очите му бяха пълни с тъга и отчаяние. Усетих металически вкус в устата си. Осъзнах, че сега вуйчо ми приличаше много повече на просяк, отколкото аз самият през целите две години, изкарани на улицата.

— Моля те — каза той. — Трябваше да го донеса днес, но ти ми го взе. Нуждая се от него.

Това бе работата му, проумях аз. Освен че му бе възложено да разбере къде се намира пещерата, бе натоварен със задачата да освободи Локи и да носи меча Скофнунг, тъй като само човек с благородническа кръв можеше да го извърши.

— Локи няма да ти даде каквото искаш — казах му. — Семейството ти го няма.

Той премигна, сякаш в очите му бе влязъл пясък.

— Магнус, ти не разбираш…

— Никакъв меч — рекох аз, — докато не видя чука на Тор.

— Чукът е подарък за след първата брачна нощ, глупав човеко! — изсумтя кралят на великаните.

Алекс потрепери до мен. Златните арки на огърлицата й ми напомниха за Моста на дъгата, за начина, по който бе легнала така спокойна и отпусната на Биврьост, сътворявайки ангели от светлината. Не можех да позволя да я принудят да се омъжи за великан. Просто ми се искаше да знам как да го спра.

— Имаме нужда от чук, който да благослови сватбата — казах аз. — Това е право на булката. Нека да го видим и да го използваме на церемонията. После може да го вземете… до утре.

— Не мисля така, Магнус Чейс — изсмя се Локи. — Ала добър опит! А сега… Скофнунг…

— Почакай малко — изръмжа Тринга и погледна Локи, като че му казваше: Ей сега ще те цапардосам с един бар стол. — Момичето има право. Ако иска благословията на чука, трябва да я получи. Или брат ми иска да наруши свещената ни традиция?

Трим потръпна. Погледът му се премести от сестра му към последователите на Локи.

— Ами… ъъъ… не. Значи, да. Булката ми Самира може да получи благословията. В точния момент на церемонията ще донеса Мьолнир. Да започваме ли?

Очите на Тринга проблеснаха зловещо. Не знаех каква игра играе, нито защо иска да докараме чука по-рано, но не възнамерявах да споря.

Трим плесна с ръце. Не бях забелязал преди, но няколко великани от задната част на шествието мъкнеха мебели от бара. Вляво от мястото, където бе окован Локи, поставиха обикновена дървена пейка и я покриха с кожи. От двете й страни поставиха по един изправен прът като тотем. Върху всеки от двата пръта бяха изобразени свирепи животински лица и рунически надписи.

Трим седна и пейката жално изскърца под тежестта му. Един от великаните сложи корона на главата му, направена от парче черен гранит.

— Момиче, седни там — каза великанката на Алекс. — Между баща си и бъдещия си съпруг.

Алекс се поколеба, а Локи изцъка.

— Хайде, дъще. Не се срамувай. Застани до мен.

Алекс стори така, както й наредиха. Искаше ми се да вярвам, че играе игра, а не е заробена, но си спомних начина, по който потегли при заповедта на Локи по-рано… като муле, теглено на въже.

Сам застана вдясно от мен, стиснала притеснено ръце. Рандолф зачака в краката на Локи. Беше се изгърбил като гузен мастиф, върнал се от лов без плячка за господаря си.

— Чашата! — нареди Трим.

Един от хората му постави инкрустиран със скъпоценни камъни бокал в ръката му. Червена течност покапа от ръба.

Трим отпи, след което предложи бокала на Алекс.

— Самира ал-Абас бин Локи, давам ти да пиеш. С глътката даваш любовна клетва да бъдеш моя жена!

Алекс взе бокала с покритите си в дантела пръсти. Огледа се наоколо за напътствия. Хрумна ми, че може би няма да успее да изимитира гласа на Сам така, както лицето й.

— Няма нужда да говориш, момиче — рече Тринга. — Само пий!

Аз бих се притеснил от възможните последици, но Алекс повдигна булото си и отпи една глътка.

— Отлично! — Тринга се обърна към мен. Лицевите й мускули трепереха от нетърпение. — А сега, най-после мундърът. Дай ми меча, момче!

— Не, сестро — изръмжа Трим, — не отива у теб.

— Какво? — завъртя се на пети Тринга. — Но аз съм единствената ти жива роднина! Зестрата трябва да мине през моите ръце!

— Имам уговорка с Локи — сега, когато Алекс бе толкова близо, Трим вече изглеждаше по-уверен, почти самодоволен. Имах ужасното чувство, че си представя как целува булката в края на церемонията. — Момче, дай меча на вуйчо си. Той ще го държи.

Тринга ме изгледа кръвнишки. Прочетох в очите й онова, което желаеше в този миг. Възнамеряваше да запази Скофнунг за себе си, а вероятно и Мьолнир. Нямаше никакъв интерес от брачния съюз с Локи. Виждаше сватбата като шанс да отмъкне трона на брат си. Бе готова да убие всеки, застанал на пътя й. Може би не знаеше, че мечът Скофнунг не бива да се изтегля в присъствието на жени. Може би мислеше, че въпреки това е в състояние да го използва. А може би беше достатъчно щастлива да разчита на столчетата в бара, стига другите две оръжия да са заключени на сигурно място и в нейно владение.

При други обстоятелства може би щях да й пожелая успех в убийството на брат й. Всъщност дори бях готов да й дам трофей, гарантиращ достъпа до предястия на половин цена в Асгард. За нещастие, имах усещането, че планът на Тринга включва още моята смърт, както и тази на Сам, Алекс, а вероятно и на вуйчо Рандолф.

— Казах ти, Трим — отстъпих аз крачка назад, — без чук няма и меч.

Рандолф закуцука към мен. Превързаната му ръка бе притисната към кръста.

— Трябва, Магнус — каза той, — такъв е редът на церемонията. Първо се дава мундърът. Всяка сватба изисква меч на предците, върху който се поставят пръстените. Благословията на чука идва след това.

Медальонът на Джак зажужа върху ключицата ми. Може би се опитваше да ме предупреди. А може би просто искаше да погледне за последно Скофнунг, красавицата сред всички мечове. Или просто ревнуваше и копнееше той да е церемониалният меч.

— Какво има, момче? — изръмжа Трим. — Вече обещах, че ще спазя традиционните права. Нямаш ли ми доверие?

Едва не се изсмях. Погледнах към Сам. Възможно най-дискретно тя направи знак: Нямаме избор. Но не го изпускай от око.

Внезапно се почувствах глупаво. През цялото това време можехме да използваме езика на глухонемите, за да си даваме тайни съобщения.

От друга страна, Локи вероятно контролираше Сам и я караше да каже това. Можеше ли да проникне в главата й, без дори да изрече нищо, без да щракне с пръсти? Спомних си какво ми бе казала Сам в атриума на Сиф: Трябва да го спреш. Ако ни обезвреди, ти може да си единственият, който може да го стори.

Доколкото знаех, вероятно бях единственият човек в пещерата, който не бе под контрола на Локи.

И да. Здравей, параноя!

Две дузини великани ме наблюдаваха. Вуйчо ми протегна здравата си ръка.

Погледът ми се спря върху червените безизразни очи на Сигун. Богинята поклати леко глава. Не знаех защо това ме убеди, но свалих меча и поставих Скофнунг в ръката на Рандолф. Камъкът върху дръжката натежа.

— Ти все още си Чейс — казах тихо аз — и все още имаш живи роднини.

Окото на Рандолф потрепери. Пое меча, без да каже и дума.

Коленичи пред пейката на краля. С известно затруднение заради превързаната си ръка повдигна ножницата хоризонтално, като поднос за сервиране. Трим постави два златни пръстена в центъра и протегна ръка като благословия.

— Имир, прадядо на богове и великани, чуй думите ми — каза той. — Тези пръстени символизират нашия брак.

Сложи единия пръстен на собствения си пръст, а другия — на пръста на Алекс. Сетне махна с ръка на вуйчо Рандолф да се разкара. Вуйчо закуцука с меча, но аз и Сам се намесихме и му попречихме да се приближи до Локи.

Канех се да настоявам да получа чука, когато Тринга ме изпревари.

— Изпълни обещанието си, братко.

— Да, разбира се — съгласи се Трим. — Самира, скъпа моя, седни, моля те.

Алекс пристъпи напред като в транс и се настани до великана. Бе трудно да кажа заради булото, но изглеждаше, като че се взираше в пръстена така, все едно той бе тарантула.

— Великани, подгответе се — каза Трим. — Ще призовете чука и ще го донесете тук. Ще го задържите над булката много, много внимателно, докато ние изричаме благословиите. После веднага ще го върнете в земята.

Той се обърна към Алекс:

— До утре сутринта, мила моя, това официално ще е твоят морген гифу. След това ще го опазя за теб.

Той потупа Алекс по коляното. Жест, който й бе толкова мил, колкото и отровният сватбен пръстен.

Трим протегна ръка и се напъна. Лицето му потъмня и придоби цвета на мармалад от черници. Пещерата потрепери. На около шест метра от нас подът се разцепи, а кал и прахоляк се издигнаха нагоре, все едно някакво огромно насекомо си проправяше път навън. Чукът на Тор се появи сред кратер от боклуци.

Изглеждаше точно като в съня ми — огромна трапецовидна метална глава с преплитащи се руни и дебела, къса дръжка, обкована в кожа. Присъствието му изпълни стаята с мирис на гръмотевична буря. Когато великаните наобиколиха чука, аз направих знак към Сам: Не изпускай Рандолф от поглед.

После тръгнах в другата посока към колесницата ни.

Сграбчих Отис за муцуната и притиснах лицето му в своето.

— Да вървим — прошепнах аз, — чукът е в пещерата. Повтарям, чукът е в пещерата. Червен октомври. Орелът кацна. Защита Омега!

Не бях сигурен откъде ми дойдоха военните кодове. Просто ми се стори като нещо, на което Тор би отговорил. Освен това бях нервен.

— Имаш красиви очи — промърмори Отис.

— Донесете чука тук! — викна Трим на великаните си. — Бързо!

— Да — каза Локи и разлюля пропитата си с отрова коса, за да я махне от очите си. — И докато го правите… Рандолф, освободи ме.

Тогава Алекс нападна.