Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Faraon, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hoho (2008)

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1984 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

Статия

По-долу е показана статията за Фараон (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Фараон
Faraon
Болеслав Прус
АвторБолеслав Прус
Създаден1895 – 1896 г.
Полша
Първо издание1897 г.
Оригинален езикполски
Жанрроман
НачалоW 33-im roku szczęśliwego panowania Ramzesa XII-go Egipt święcił dwie uroczystości, które prawowiernych jego mieszkańców napełniły dumą i słodyczą.
КрайDla prostaka figury podobne nie mają żadnej wartości i może niejeden zapytywał: naco one?… poco rzeźbią je z tak wielkim nakładem pracy?… Ale mędrzec ze czcią zbliża się do tych figur i ogarnąwszy je spojrzeniem, czyta w nich historje dawnych czasów, albo tajemnice mądrości.
Фараон в Общомедия

„Фараон“ (на полски: Faraon) е роман на полския писател Болеслав Прус, написан в периода 1895 – 1896 г. и публикуван като отделна книга през 1897 г.

Сюжет

Действието в романа се развива през 11 век пр. Хр., по време на владичеството на последния фараон от XX владетелска династия на Египет. Последният фараон от XX династия е Рамзес XII, но Прус въвежда като главно действащо лице още един фараон – Рамзес XIII, син на Рамзес XII, като този образ му дава възможност свободно да разгърне фабулата на романа, без да я съгласува буквално с историческите факти.

Рамзес XIII е младият престонаследник, който с нетърпение очаква да му се гласува по-голямо доверие и да му се поверят отговорни държавни и военни задачи, свързани с управлението на Египет. В началото на повествованието се състои военно учение, като се симулира битка в пустинята. Начело на единия отряд е младият Рамзес, подпомогнат от министъра на войната Херхор, неговият писар Пентуер, верният адютант на престонаследника – контето Тутмозис и още няколко високопоставени жреци и военни офицери. Целта на учението е да се провери доколко Рамзес е способен да ръководи войската. На пътя на отряда обаче се изпречкват скарабеи – свещени бръмбари и жреците са категорични, че трябва да се заобиколят, колкото ѝ тази идея да се вижда абсурдна за Рамзес. Затова войниците преминават през един твърде неудобен маршрут и са принудени да заровят един канал, за да преминат на другия бряг. Възрастен селянин ги проклина, тъй като цял живот е копал канала и чрез завършването му се е надявал да получи свободата си, а армията за съвсем кратко време унищожава делото му. Без много да се церемонят войниците бият жестоко клетника, който впоследствие се обесва. Смъртта му прави дълбоко впечатление на младия престолонаследник. Междувременно Рамзес и Тутмозис забелязват някакво разкошно имение и го посещават. Престонаследникът се влюбва в дъщерята на управителя – еврейката Сара.

Учението е успешно за Рамзес, той показва необходимите качества на пълководец, но все пак след свикан държавен съвет се взема решение да се отложи с още една година назначаването му за ръководител на полка „Менфи“. Престонаследникът е силно разочарован и огорчен. Ентусиазиран от отличното представяне на войската, той обещава на войниците щедра награда, но се оказва, че няма средства, с които да се разплати. Именно затова той получава заем от богат финикийски лихвар, като го обезпечава със свои стопански чифлици, от които банкера да събира рентата в продължение на няколко години. В няколко свои разходки по река Нил, Рамзес забелязва, че бирниците се отнасят изключително жестоко към бедните селяни при събирането на данъците, като впоследствие разбира, че това са именно имотите, които е дал като обезпечение на финикийците и безскрупулните лихвари буквално изцеждат и последните сили на мизерстващия египетски народ.

Междувременно Сара е настанена в една от неговите къщи и се превръща в любовница на престонаследника. В двореца не са особено доволни, че Рамзес споделя живота си с презряна еврейка, но младият човек е силно влюбен и не иска и да чуе за евентуална раздяла със Сара. В същото време в Египет пристига халдейският жрец Бероес, който провежда тайна среща с египестките първожреци. На практика именно първожреците управляват страната, фараонът е само политическа фигура, без реална власт. Държавната хазна е празна, постъпват все по-малко средства, а разходите за издръжката на неефективната администрация се покачват. Фараонът няма средства да поддържа голяма и силна армия, затова нейната численост намалява постоянно. За сметка на това, жреците в своите храмове трупат огромни съкровища и богатства, което се отразява и на политическата им власт. На практика първожреца Херхор управлява държавата, а Рамзес XII е безгласна буква и параван на истинския владетел.

Херхор и Бероес тайно се споразумяват Асирия да окупира Финикия, а Египет да не се меси във войната, като в замяна асирийците ще отпуснат на Египет малки териториални придобивки. Богатите финикийски търговци в Египет обаче разбират чрез свой шпионин за тайното съзаклятие и се срещат с престонаследника, като се опитват да го манипулират, че такъв договор е срам за могъщата египетска държава. Рамзес споделя мнението им, той отдавна вътрешно се бунтува срещу огромната власт на жреците, които го държат настрана от управлението и вземат важни решения без да ги съгласуват с него или с баща му. Рамзес мечтае за военни подвизи и слава, като си представя, че ще разбие асирийците и ще ги зароби, като така с огромната плячка и роби, които ще доведе, ще подобри значително икономическото положение на държавата и на селяните. Финикийските търговци допълнително окуражават престонаследника, като подкрепят идеите му за военен удар срещу асирийците.

Междувременно Рамзес се влюбва във финикийската жрица Кама и я прави своя любовница. Сара му ражда син, но египетските жреци го правят евреин, водени от своите собствени планове, а това силно разгневява Рамзес и Сара губи благоволението му. Жреците разпускат либийския корпус поради недостиг на средства, а либийците се разбунтуват срещу фараона. Рамзес XIII успява да удържи славна победа срещу либийците и авторитета му сред селяните бързо расте. До тях достигат и идеите му да се въведе почивен ден за тях и да се намали данъчното бреме, което допълнително спечелва симпатиите на мизерстващия народ. Междувременно баща му умира и той се подготвя да поеме управлението на страната. Подлият грък Ликон, бивш любовник на Кама, който е двойник на Рамзес, убива сина му, а Сара се самоубива, потисната от огромната мъка. Ликон е задържан, но поради поразителната му прилика с Рамзес, жреците решават да го използват за своите цели. Тъй като хазната е празна, младият владетел моли да се използва част от неприкосновеното богатство на Египет, пазено в Лабиринта – непревземаема крепост, за да се закрепи състоянието на държавата, но жреците категорично отказват. Страната и народа са разделени на два лагера и се готви кървава гражданска война. Жреците, осведомени от астрономи, разбират за приближаващо слънчево затъмнение. Решени да го използват, те манипулират Рамзес да нападне светилищата с войските си и развилнелия се народ. Когато слънцето се скрива, във всеки храм в Египет, излиза по един първожрец и обявява, че боговете наказват Египет за греховете му. Ужасени от природния катаклизъм, хората и войската се отдръпват и бунтът пропада. Пратен от жреците, Ликон успява да се промъкне в покоите на Рамзес. Фараонът го вижда и влиза в смъртоносна схватка с убиеца на сина си. Рамзес започва борба с Ликон, но гъркът успява да го прободе с камата си и съвсем скоро фараонът умира. На трона се възкачва Херхор, който се оженва за майката на Рамзес. Херхор отваря съкровището в Лабиринта и стабилизира състоянието на страната; на практика той осъществява идеите за реформи на Рамзес, на които така яростно се е противопоставял допреди смъртта на фараона. В Египет започва да управлява нова династия.

Литература

Прус, Болеслав, „Фараон“, изд. „Народна култура“, С., 1984 г.

Външни препратки

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

В град Ану започнаха безброй пиршества и забави. Достопочтеният Ранузер извади от мазетата си най-добрите вина, а от трите съседни номеса се събраха най-красивите танцьорки, най-славните музиканти и най-сръчните фокусници. Времето на княз Рамзес беше прекрасно запълнено. Сутрин той ръководеше обученията на войниците, приемаше сановници, после следваха пиршества, зрелища, лов и отново пир.

Но тъкмо когато номархът на Хак беше сигурен, че на наместника са му омръзнали вече административните и стопанските въпроси, князът го повика при себе си и го запита:

— Струва ми се, ваше достойнство, че номесът ви спада към най-богатите в Египет?…

— Така е… при все че имахме няколко тежки години — отвърна Ранузер и сърцето му отново замря, а краката му се разтрепераха.

— Това именно ме учудва — каза князът, — че от година на година доходите на негово величество намаляват. Не би ли могъл да ми обясниш защо е така?

— Господарю — каза номархът и се поклони до земята, — виждам, че враговете ми са всели недоверие в твоята душа и каквото и да кажа, то няма да те убеди. Затова позволи ми да не говоря повече. По-добре е да дойдат писарите с книжата, които ти сам би могъл да вземеш и провериш…

Князът се поучуди от това неочаквано избухване, но прие предложението. Дори се зарадва. Защото смяташе, че докладите на писарите ще му обяснят тайната на управлението.

На другия ден пред него се яви главният писар на номеса Хак с помощниците си, които донесоха със себе си двадесетина папирусови свитъка, изписани и от двете страни. Когато ги разгърнаха, те образуваха лента, широка три големи педи и дълга около шестдесет крачки. Князът за пръв път виждаше такъв грамаден документ, в който се намираха сведения само за една провинция, и то за една единствена година.

Главният писар седна на пода с подвити крака и започна:

— През тридесет и третата година от царуването на негово величество Мер-амен-Рамзес Нил закъсня с прииждането си. Селяните приписаха това нещастие на черната магия на чужденците, които живееха в провинцията Хак, и започнаха да рушат къщите на неверниците евреи, хети и финикийци, при което бяха убити няколко души. По заповед на негово достойнство номарха виновниците бяха изправени пред съда, двадесет и пет селяни, двама зидари и петима обущари бяха осъдени на принудителна работа в каменоломните, а един рибар бе удушен…

— Какъв е тоя документ? — прекъсна го князът.

— Това е съдебен отчет, предназначен за негово величество.

— Остави го настрана и чети за доходите на съкровището.

Помощниците на главния писар свиха отхвърления документ и подадоха друг. Сановникът зачете отново:

— На петия ден от месец тот в хамбарите на фараона бяха докарани шестстотин мери пшеница, срещу която надзорникът издаде разписка.

На седмия ден от месец тот главният ковчежник узна и установи, че от миналогодишната реколта са изчезнали сто четиридесет и осем мери пшеница. През време на проверката двама работника откраднали една мяра зърно и го укрили между тухлите. Като се установи това, виновните бяха предадени на съда и изпратени в каменните кариери за посегателство върху имуществото на негово величество…

— А ония сто четиридесет и осем мери? — попита престолонаследникът.

— Мишките ги изяли — отговори писарят и продължи да чете: — На осми тот бяха изпратени двадесет крави и осемдесет и четири овци за клане, които надзирателят на добитъка нареди да се предадат на полка „Ястреб“ срещу разписка…

По тоя начин наместникът узнаваше ден след ден колко ечемик, пшеница, фасул и лотосово зърно са докарани в хамбарите, колко е предадено в мелниците, колко откраднато и колко работници по тая причина са били осъдени на изпращане в каменоломните. Докладът беше толкова скучен и хаотичен, че като стигнаха до средата на месец паофи, князът заповяда да прекъснат четенето.

— Кажи ми, главни писарю — попита го Рамзес, — какво разбра от всичко това?… Какво знаеш?…

— Всичко, което ми заповядаш, ваше достойнство… И започна пак отначало, но вече наизуст.

— На петия ден от месец тот докараха в царските хамбари…

— Стига! — извика ядосано князът и му заповяда да се махне.

Писарите паднаха ничком на земята, после бързо прибраха папирусите си, отново паднаха ничком и тичешком се измъкнаха от залата.

Князът извика номарха Ранузер. Той дойде със скръстени на гърдите ръце, но със спокойно лице. Защото беше узнал от писарите, че наместникът не може нищо да разбере от сведенията и дори не ги изслушал.

— Кажи ми, ваше достойнство — започна престолонаследникът, — и на тебе ли четат доклади?

— Всеки ден…

— И ти ги разбираш?

— Прости, най-достойни господарю, но… нима бих могъл да управлявам номеса, ако не ги разбирах?

Князът се смути и замисли. Може би наистина само той е толкова неспособен?… А тогава — какво ще стане с неговата власт?…

— Седни — каза той след малко и посочи на Ранузер стол. — Седни и ми разкажи как управляваш номеса…

Сановникът побледня, а очите му се обърнаха с бялото нагоре. Рамзес забеляза това и почна да се оправдава:

— Не мисли, че не вярвам на мъдростта ти… Напротив, не познавам човек, който би могъл по-добре от тебе да упражнява властта… Но аз съм млад и любопитствувам да науча изкуството да се управлява. Затова те моля да ми отделиш трошица от своя опит. Ти управляваш номеса — това зная!… А сега ми обясни как се управлява?

Номархът си отдъхна и почна:

— Ще ти разкажа, ваше достойнство, как минава моят ден, за да разбереш колко е тежка работата ми.

Сутрин, след баня, принасям жертва на бога Атму, а после извиквам ковчежника и го разпитвам дали се събират както трябва данъците на негово величество. Когато каже, че се събират, похвалвам го, а когато ми каже, че тия и тия не са платили, заповядвам непослушните да бъдат арестувани.

След това викам надзорника на царските хамбари, за да узная колко храни са постъпили. Ако са много, похвалвам го, ако са малко, заповядвам да набият виновниците.

После идва главният писар и ми докладва от какво се нуждаят войската, чиновниците и работниците и аз заповядвам да им се отпусне нужното срещу разписка. Ако даде по-малко, похвалвам го, ако даде повече, започвам следствие.

Следобед при мене идват финикийските търговци, на които продавам житото, а получените пари внасям в касата на фараона. След това се моля и утвърждавам решенията на съда, а надвечер полицията ми прави доклад за произшествията. Оня ден например хора от моя номес са нахлули в територията на провинцията Ка и са оскърбили статуята на бога Себак. Аз вътрешно се зарадвах, защото той не е наш патрон; все пак осъдих няколко виновни на удушване, мнозина — на работа в каменоломните, а всички останали — на бой с тояги.

Затова в моя номес владеят спокойствие и добри нрави, а данъците постъпват всеки ден…

— И все пак доходите на фараона са намалели и у вас — подхвърли князът.

— Ти каза истината, господарю — въздъхна достойният Ранузер. — Жреците твърдят, че боговете се разсърдили на Египет поради наплива на чужденци; аз обаче виждам, че и боговете не презират финикийското злато и скъпоценни камъни.

В тоя момент в залата влезе дежурният офицер и доложи за жреца Ментезуфис, дошъл да покани наместника и номарха на богослужение. Двамата сановници приеха поканата, а номархът Ранузер прояви такава набожност, че дори учуди княза.

Когато Ранузер се отдалечи, като се покланяше ниско, наместникът се обърна към жреца:

— Понеже ти, свети пророче, си при мене заместник на най-достопочтения Херхор, моля те да ми обясниш нещо, което изпълва с грижи сърцето ми.

— Дали ще мога? — отвърна жрецът.

— Ще можеш, защото си изпълнен с мъдрост, на която служиш. Помисли само върху това, което ще ти кажа — знаеш ли защо ме изпрати тук негово величество фараонът?

— За да се запознаеш с богатствата и управлението на страната — отговори Ментезуфис.

— Тъкмо това правя и аз. Разпитвам номарсите, разглеждам страната и хората, слушам рапортите на писарите, но — нищо не разбирам и това трови живота ми и ме учудва.

Когато имам работа с военните, зная всичко: колко войници имаме, колко коне, коли; кои офицери пият или носят небрежно службата, а кои добросъвестно изпълняват дълга си. Зная също какво да правя във време на война. Ако в полето се намира неприятелски корпус, за да го победя, трябва да взема два корпуса. Ако неприятелят се намира на укрепена позиция, не бих тръгнал без три корпуса. Когато врагът е неопитен и воюва в безредна тълпа, срещу негови хиляда мога да противопоставя петстотин наши войници и ще го победя. Когато противникът има хиляда топорници и аз имам хиляда, ще се хвърля срещу тях и ще ги унищожа, ако имам в помощ и сто души с прашки. Във военните работи, свети отче — продължаваше Рамзес, — всичко ми е като на длан и за всеки въпрос имам готов отговор, ясен за моя разум. Ала що се отнася до управлението на номесите, аз не само не мога нищо да разбера, но в главата ми е такъв хаос, че понякога забравям защо съм дошъл тук.

Затова отговори ми откровено, като жрец и офицер: какво значи това? Номарсите ли ме мамят, или аз съм неспособен?…

Светият пророк се замисли.

— Не зная дали биха посмели да те мамят, ваше достойнство — отговори той, — защото не съм наблюдавал какво вършат. Струва ми се обаче, че те не могат да ти обяснят нищо, защото сами не разбират нищо.

Номарсите и техните писари — продължи жрецът — са като десетниците във войската: всеки знае своята десетка и докладва за нея на по-висшите офицери. Всеки също така командува своята част. Ала десетникът не знае общия план, съставян от командирите на армията. Номарсите и писарите записват всичко, което се случва в техния номес, и изпращат тия рапорти пред нозете на фараона. Но върховният съвет едва съумява да извлече от тях меда на мъдростта.

— Но аз искам тъкмо тоя мед!… — извика князът. — Защо не ми го дават?…

Ментезуфис поклати глава.

— Държавната мъдрост — каза той — спада към жреческите тайни и затова може да я добие само човек, посветен на боговете. А ти, ваше достойнство, въпреки че си възпитан от жреците, все по-решително страниш от храмовете…

— Как така, значи, ако не стана жрец, няма да ми обясните?…

— Има неща, които, княже, можете да узнаете и сега, като ерпатър, има други, които ще разберете като фараон. Но има и такива, които може да знае само първожрец.

— Всеки фараон е първожрец — прекъсна го князът.

— Не всеки. А и между първожреците има разлика.

— Значи — извика разсърдел престолонаследникът, — вие укривате от мен тайната как се управлява държавата!… И аз няма да мога да изпълня заповедите на баща си!…

— Това — продължи спокойно Ментезуфис, — което ви е необходимо, княже, можете да научите, защото имате най-ниско жреческо посвещение. Тия неща обаче са скрити в храмовете, зад завеса, която никой не ще се осмели да вдигне без съответна подготовка.

— Аз ще я повдигна!…

— Дано боговете опазят Египет от такова нещастие! — отвърна жрецът и вдигна нагоре ръце. — Нима, княже, не знаете, че гръм ще убие всекиго, който без съответни богослужения докосне завесата? Заповядайте, княже, да отведат в храма някой роб или осъден на смърт и ще видите, че щом само протегне ръка, веднага ще умре.

— Защото вие ще го убиете.

— Всеки от нас би умрял като най-обикновен престъпник, ако по светотатствен начин се приближи до олтара. Пред боговете, княже мой, фараонът и жреците са равни на роба.

— Тогава какво да правя?… — попита Рамзес.

— Търсете отговор на своите тревоги в храмовете, като се очистите чрез пост и молитва — отвърна жрецът. — Откак Египет е Египет, никой владетел не е усвоил държавническата мъдрост по друг начин.

— Ще помисля за това — каза князът. — Макар да виждам, че и най-достопочтеният Мефрес, и ти, свети пророче, искате да ме уплетете в богослужения като баща ми.

— Съвсем не. Ако, ваше достойнство, като фараон се ограничите с командуването на войската, ще трябва само няколко пъти в годината да участвувате в богослужения, защото при другите случаи ще ви заместват първожреците. Но ако искате да узнаете тайните на храмовете, ще трябва да отдавате почести на боговете, защото те са изворът на мъдростта.