Ричард Хюз
Лисица на тавана (82)

Глава 26

Зад недоволството на Огъстин от Лориенбург и заминаването за Мюнхен се криеше нещо повече от онова, което съобщи на Мери. По времето, когато пишеше писмото, вече цели три седмици беше влюбен и не бе постигнал нищо в това отношение. Наистина Мици вече се появяваше в трапезарията, но изглеждаше по-разсеяна отпреди и при първата възможност изчезваше. Сякаш единствения човек, на когото въобще обръщаше внимание, бе Ото. Накратко, от време на време Огъстин вече можеше да й се любува (и се възползваше докрай от това), но повече не му се удаде да говори с нея, след като изпусна онази възможност в параклиса — повече не я видя сама.

Някак съвсем не му хрумна да предложи да отидат на разходка. Но веднъж, в пристъп на голяма смелост, предложи да й прочете „Шилер или нещо такова“. Мици му благодари топло, от което сърцето му запърха като на пиле, но вместо да го заведе в празната библиотека, тя се отправи към гостната и четенето се състоя в присъствието на майка й, а също и на по-малките й сестри (защото децата следваха Огъстин навсякъде като кученца и искаха да го накарат да излезе да поиграят навън на снега. Двете момиченца бяха видимо отегчени от Шилер и копнееха да измъкнат Огъстин, Аделе подскачаше, сякаш я болеше зъб всеки път, когато произнасяше някоя дума неправилно, Мици не показа никакъв интерес, докато той не спря за малко, тогава отново му благодари и се измъкна в стаята си. Четенето определено излезе несполучливо и повече не се повтори. Как проклинаше Огъстин немския! Защото знаеше, че на английски чете доста добре.

За да забрави мъката си, наистина ходеше с децата — прекарваше по цели дни с тях, защото като се вживяваше в мислите им, поне се откъсваше от своите. Но от такова „откъсване“ невинаги имаше полза, той прекалено често подвеждаше близнаците да правят ужасни пакости и тогава, в критичния момент, мисълта му се връщаше към Мици; така, поради чисто невнимание, забъркваше някоя каша. Валтер въобще не можеше да разбере поведението на Огъстин — „съвсем е несериозен, липсва му чувство за отговорност!“. Колкото до Франц, който сякаш хвърчеше сега, след като товарът най-сетне се бе смъкнал от раменете му, той копнееше да отиде на ски в планината — ако се оправдаеше с госта, сигурно би могъл да измоли такова нещо — стига Огъстин да проявеше и минимален интерес… Франц го намираше доста скучен.

Здравият смисъл подсказваше на Огъстин, че е най-разумно да замине, поне за известно време. Домакините наистина щяха да се зарадват на това — по време на погребението на Волф (полицейските разпити — толкова трудно се измъкнаха от тях, трябваше да използват всичките си връзки) едва ли не открито искаха да се изнесе нанякъде, поне докато свърши тази работа. Но чак след две седмици Огъстин си спомни за предложението на доктор Райнхолд да му покаже Мюнхен, предложение, което домакините шумно одобриха, когато най-сетне повдигна въпроса. Затова писа на доктор Райнхолд и в края на краищата заминаването му се уреди.

Доктор Райнхолд имаше голям апартамент на Одеонсплац близо до Театинеркирхе (би могъл великолепно да наблюдава Преврата, ако не беше заминал толкова рано от Мюнхен). Бе ерген и малко изнежен любител на лукса, икономът и готвачката му бяха семейна двойка и домът му се поддържаше безукорно чист, но както установи Огъстин, той почти не оставаше в него. Доктор Райнхолд отиваше в кантората си в девет, след което гостът му трябваше да се оправя сам; „показването на Мюнхен“, изглежда, се състоеше предимно в планиране на обиколки, които гостът трябваше да осъществява сам.

Отгоре на всичко отиването в Мюнхен никак не му помогна да забрави Мици (както сам откри). Всъщност тя изникваше в съзнанието му при най-невероятни обстоятелства — в катедралата например, изведнъж почувства, че Мици е току до рамото му. Изобщо не му идваше наум да „продаде Нютън“ — точно сега беше прекалено погълнат да си представя Мици като негова господарка и най-хубавото му украшение. С негова помощ Мици се научава да се движи из цялата къща, Мици се научава да разпознава мебелите, като ги докосва с неговата ръка, стиснала нейната, Мици се научава да познава променящия се аромат на сезоните в английска градина, песента на птиците, гласовете на всичките му приятели… ще даде да сложат нови струни на старата арфа в малката южна гостна (слепите арфисти са винаги много добри).

Разбира се, изпратиха го зад ъгъла, на Кьонигсплац, за да разгледа галериите. Имаше чудесни неща, безброй картини, прочути вече, познати от снимки произведения на гръцката и египетската скулптура, но самите галерии бяха огромни и от това донякъде съдържанието им изглеждаше нищожно. Тридесет-четиридесет минути гледане на шедьоври доставяше на Огъстин огромно удоволствие, повече не можеше да понесе. После се появяваше болка в темето, внезапно осъзнаваше какво пилеене на време е всичко това без Мици и страшно му се допиваше бира.

Като бързаше да излезе от Глиптотеката, за да даде почивка на преуморените си очи, той се блъсна във вратата.