Ричард Хюз
Лисица на тавана (39)

Глава 10

Валтер се наливаше с тиролско вино (беше от последното му буре, отворено в чест на Огъстин) и по врата му изби пот.

Главата на Огъстин започна да се замайва. Всичко, чуто досега, несъмнено идваше, така да се каже, от първоизточника, но звучеше съвсем невероятно! Такива неща са се случвали на хората по време на „Историята“, не на днешните, не на действителни хора. Но както и да е, с това положително вече бе свършено… е, освен ако онези налудничави отмъстителни французи в Рур…

Междувременно Валтер продължаваше да говори несвързано, но много сериозно и натъртено. Айснер заграбил властта през ноември 1918 г., но неговите „червеногвардейци“ (сподели Валтер) били моряци от бунта в Кил, бивши руски затворници и подобна сган; тези мародери съвсем не помагали на Айснер да печели симпатиите на селяните и той имал малко последователи извън самия Мюнхен и в промишлени центрове като Аугсбург. Затова няколко месеца след като дошъл на власт, на януарските избори в Бавария спечелил само три места! Но имал намерение да се задържи. С всички сили се стараел да попречи на новия парламент да се събере, а после, за първото заседание подготвил нов преврат: натъпкал галерията с въоръжените си хора. Убили го точно когато отивал на това заседание.

Заседанието започнало, но къде бил Айснер? Тогава дошла вестта за смъртта му. Убийците в галерията незабавно започнали да стрелят — двама членове на парламента били убити на място, Ауербах бил ранен, слепият Гансдорфер избягал, като се спуснал по някаква водосточна тръба.

Мюнхенската сган побесняла. Арестуването на самия Валтер… Терорът — март, април…

И най-сетне първи май 1919 г., благословеният ден на Свободата! Най-сетне славните сили на генерал Фон Еп настъпили към Мюнхен, за да го освободят от болшевизма. На това място Валтер обърна ликуващ взор към сина си:

— И тогава нашият храбър Франц… — но Франц веднага се намръщи така силно, че баща му се стресна и запелтечи: — Фон Еп навлезе в града… отново се развя скъпото бяло-синьо знаме! Уви, Бавария беше още република — но на власт бяха почтени хора: Фон Кар, министър-председателя…

Огъстин отдавна беше престанал да слуша, но тъкмо тогава главата му неочаквано и неприятно се завъртя. Решително отмести настрана чашата си — виното беше прекалено силно, хората от другата страна на масата започнаха да се плъзгат покрай него и да се изнизват като шествие. Избра онова отминаващо момиче отсреща, за да си направи опит — спря решително поглед на нея и с голямо усилие на волята си я принуди да застане на едно място.

Нейното кристално ясно и все пак непроницаемо лице беше като тих вир… Огъстин усети, че страшно му се иска да проникне зад тази загадъчна повърхност, да долови тихите мисли, които сигурно се плъзгаха през цялото време насам-натам като малки рибки в прозрачното моминско съзнание… но не, тази вечер не се мярна нито рибя опашка, нито петнисто тяло, нито перка!

Моминското съзнание… Разбира се, когато знаят, че ги наблюдаваш, те нарочно изпращат към повърхността дребни рибки, за да я набраздят, да образуват кръгове, които се срещат и се пресичат, и тя става непрозрачна! Но когато са спокойни и нищо не подозират, както тя сега, те са прозрачни… или поне би трябвало да са.

Ясното моминско съзнание… често е толкова приятно да го наблюдаваш така спокойно! Първо белезникаво движение, надолу в тъмните глъбини — дъгоцветна сянка върху блестящите камъчета на дъното… после внезапно застиналият петнист гръб на някоя мисъл, красиво и безхитростно се подава в прозрачната като оптическо стъкло вода — сивкав като олово…

А това момиче? Тук положително мислите плуваха някъде много дълбоко, таяха се в мрака на някаква призрачна сянка, може би се криеха долу по дъното.

Докато съзнанието на Валтер? Хо-хо! Само сухи стари кокали; непрестанно ти ги тръска под носа в износена кошница и вика: „Гледай! Гледай!“.

Огъстин едва се въздържа да не хлъцне, но несъмнено вече беше доста пиян.

Огъстин се стресна от внезапното мълчание. Гласът на Валтер постепенно бе замрял. Валтер поглеждаше ту един, ту друг. Този млад англичанин, който имаше толкова много да учи — надут, зачервен млад глупак! Очевидно вниманието му се е разсеяло. После погледна и собствената си съпруга, двете си деца — те също показваха любезно внимание, но лицата им бяха безразлични.

Валтер толкова много ги обичаше! Разбрал бе на собствения си гръб как върви светът, Gott in Himmel^[1]! Нима това не беше същият свят, в който и те трябваше да живеят? Но винаги когато се опитваше да им го каже, се затваряха в черупките си както сега и си запушваха ушите. Собственият им татко бе преживял тези опасности и извършил тези дела — не някой чужд човек… О, да беше се родил поет с крилати думи, скрити в ръкава! Вместо това Валтер бе горд продължител на вековния род на рицарите от Лориенбург — затова по дяволите всички сополиви поети от долно потекло!

Валтер си пое дълбоко дъх и започна отново.

— И тази червена сган, която беше срещу Фон Еп през пролетта преди четири и половина години — само си я представете! Тя си сложи за водач един самозван поет, еврейския драскач Толер.

„Толер…“ От всички брътвежи на Валтер това име достигна до Огъстин като първия лек сигнал на онази Германия, която си бе представял за „истинската“ Германия, която бе дошъл да види — Германия на Толер, Георг Кайзер, Томас Ман, Верфел, Айнщайн, на световноизвестния архитект Менделсон. Ето най-сетне момента, в който може да вземе някакво участие в разговора и да покаже, че и той знае нещичко:

— Ернст Толер? — обади се услужливо позамаяният Огъстин. — Това положително е един от най-големите немски драматурзи на всички времена! Скъпоценен камък в мюнхенската корона — добави високопарно той.

Настъпи тишина. Франц шумно пое дъх, докато Валтер изглеждаше съвсем стреснат — сякаш Огъстин бе казал нещо неприлично в присъствието на дами.

— Така ли? Не съм имал честта да чета произведенията на този млад негодник — рече след малко с хладно отвращение.

И Огъстин не ги беше чел, просто повтаряше клюките от Оксфорд, където се знаеше, че Ромен Ролан и Бьорн Бьорнсен са го хвалили.

Разбира се, нямаше никакво намерение да засегне когото и да е, но в този момент Аделе стана. И момичето стана — то заобиколи бързо масата, като прокара небрежно пръст по ръба й, после притисна и целуна смръщеното чело на баща си и изчезна от стаята след майка си.

Тогава Огъстин се запита какво ли впечатление им е направил. Господи, ще трябва да внимава какво говори… трябва да обясни всичко на Валтер, още сега.

Но внезапно чу, че и Валтер му пожелава лека нощ.