Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (64)

64

Корсети ни изпрати няколко снимки и Томи Нун всеки път идентифицираше Делк, без да се колебае. Адвокатът му присъстваше на срещата; Брайън му прочете правата. Беше дошла и една помощничка на прокурора, която се казваше Миси О’Нийл, и двамата с адвоката на Томи седнаха да си поговорят. Аз пък се прибрах вкъщи и се обадих на Корсети.

— Пипнахме я — казах.

— Твоят човек е идентифицирал Делк?

— Сто процента — отвърнах.

— Ето ти лоста, от който имаше нужда — каза Корсети. — Делк има горе-долу толкова кураж, колкото една пеперуда. Ще предаде и децата си, ако се наложи. А после, когато прекараме Лоли с полицейски конвой пред журналистите, тя ще се почувства като американски военнопленник в Похода на смъртта на полуостров Батаан.

Все още не можехме да й сложим белезниците. Но аз бях убедена, че Корсети е прав. Освен това изобщо не се съмнявах, че Делк ще пропее като славейче.

— От известно време знаехме какво точно е станало. А вече можем и да го докажем.

— А може да пипнем и убиеца на твоето приятелче, адвоката — каза Корсети. — Ти всъщност как го откри?

— Един приятел ми направи услуга — отвърнах. — Когато дойда следващия път в Ню Йорк, ще седнем да обядваме и ще ти разкажа всичко.

— Свидетелят ти сигурен ли е?

— Няма да посмее да се издъни — отговорих.

— Заради твоя приятел с услугата?

— Да.

— Може би ще се наложи да дойдеш до Ню Йорк, за да свидетелстваш по делото — каза Корсети.

— Смяташ ли, че ще се стигне до дело?

— Не — отвърна той. — Бендър ще се докопа до извънсъдебно споразумение. Но все пак може да се наложи да дойдеш.

— Ще се радвам да присъствам, Юджин — уверих го аз. — А ако ти се отвори път към Бостън…

— Можеш да ме запознаеш с твоя мистериозен приятел — каза Корсети.

— От вас ще излезе интересна двойка — отвърнах.

После затворихме. Роузи беше заспала на леглото ми, протегната толкова, колкото позволяваше тялото й. Отидох, легнах при нея и отпуснах ръка на хълбока й. Беше късен следобед. Слънчевата светлина се процеждаше през таванския ми прозорец и чертаеше дълги, ярки правоъгълници върху отсрещната стена. Роузи приятно похъркваше.

Когато се промени едната половина от една връзка, беше ми казала тя, другата половина също се променя.

Засмях се тихичко. Вече наричах психоаналитичката си просто „тя“. Бях се променила или поне бях започнала да се променям. Не бях сигурна каква съм била преди. Не бях сигурна и каква ще стана. Но усещах процеса на деконструкция и реконструкция в себе си така ясно, сякаш се извършваше в тялото, а не в ума ми. Може би пък наистина бях добро ченге. Може би баща ми наистина беше останал с майка ми през всичките години, защото се обичаха. Кой знае?

Без да отваря очи, Роузи се завъртя по гръб и вирна крака към тавана, така че сега ръката ми лежеше на корема й. Погалих я.

Всъщност беше трудно да се каже кой точно разреши случая на Сара Маркам и Лоли Дрейк. Аз бях открила връзката в Молин и бях отишла лично, за да я проверя — даже два пъти. Бях спала с Питър Франклин в Ню Йорк, макар че това може би не влизаше в точното определение за полицейско разследване. Бяха участвали и други хора. Спайк. Брайън Кели. Корсети. Усмихнах се, когато се сетих за Юджин Корсети, с ударение на първата сричка от „Юджин“. Явно беше много по-умен, отколкото показваше.

Мислите ми се зареяха безцелно. Спрях да галя Роузи по корема. Тя рязко завъртя глава и ме изгледа с едното си лъскаво черно око. Пак започнах да я галя. Окото й се затвори.

И, разбира се, чичо Феликс. Именно в това беше голямата ирония. Феликс Бърк първо беше открил Томи Нун, а после го беше убедил да си признае. Беше успял да се справи и с двете, защото беше убиец без никакво чувство за морал, но същевременно почиташе семейните ценности и държеше на думата си. Феликс беше въплъщение на всичко, което законът на теория би трябвало да осъжда. Но въпреки това случаят беше разрешен от простия факт, че той всяваше страх в хората, а Томи Нун пък направо беше ужасен от него. Знаех, че не го е направил заради мен, макар че бях убедена, че по своя си ограничен начин чичо Феликс ме харесва. Беше го направил, защото Ричи го беше помолил. А Ричи, от своя страна, го беше направил само заради мен.

Продълговатият ярък правоъгълник се беше преместил нагоре по стената. В мансардата цареше онази особена жужаща тишина, която може да се чуе само в човешки дом, но не и в гората. Ако Феликс беше убил някого, за да се добере до Томи Нун, а аз не можех да бъда убедена в противното, дали някой беше чул изстрела? Дали барът, който бяха подарили на Ричи, беше закупен с мръсни пари? Най-вероятно да. Дали Ричи го управляваше честно и почтено? Да. Дали щяхме да пипнем Лоли Дрейк без помощта на Феликс? Може би. Всичко това беше твърде сложно за мен. Може би „тя“ и аз трябваше да си поговорим на тази тема. Завъртях се на леглото, за да прегърна Роузи.

— Времената се менят — прошепнах в ухото й.

Роузи ме погледна. Изглеждаше малко сърдита, че съм я събудила.