Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (38)

38

Сара Маркам ми се обади и каза, че иска да се видим. Предложих й да обядваме при Спайк и когато тя влезе в ресторанта в дванайсет и десет, двете с Роузи вече се бяхме настанили в едно сепаре. Спайк стоеше зад бара. Щом видя Сара, той се престори, че я застрелва с пръст, което предизвика бледа усмивка на лицето й.

— Как така ти дават да влизаш с кучето? — попита Сара, щом седна при нас.

Роузи размаха опашка и вдигна лице към Сара за целувка. Сара, кой знае защо, не се възползва от тази възможност.

— Познавам собственика — обясних.

— Спайк? — попита Сара.

— Аха.

— Ами хигиенната инспекция?

— Шшшт — казах. — Да не те чуе Роузи.

Сара се усмихна вяло. Миранда дойде до масата. Аз си поръчах чай с лед, а Сара поиска бира.

— Всъщност нямаше сериозна причина да поискам да се видим — призна ми тя.

— Всички причини са еднакво сериозни — отвърнах.

— Чувствам се ужасно самотна. Все пак разследвам собствените си родители. А Уди отдавна изчезна.

— Уди беше твоят приятел, нали?

— Бившият ми приятел. Не се е връщал, откакто онези двамата го пребиха.

Донесоха й бирата. Сара отпи направо от бутилката.

— Значи си самотна и те е страх — обобщих.

— Да.

— Ето, това е сериозна причина да поискаш да се видим — изтъкнах.

— Странна работа — отбеляза Сара. — Единственият човек, на когото мога да се доверя, е някаква непозната, на която плащам.

— Вече не сме непознати — казах аз. — Как е у вас?

— Ужасно. Баща ми през цялото време се прави на обиден. А майка ми… — Тя поклати глава. — Майка ми просто не ми говори.

— С кого беше по-близка като дете? — попитах.

— С баща ми.

— И аз — признах.

— Майка ти кучка ли беше? — попита Сара и подсмръкна.

— Беше, хм, с труден характер — отвърнах.

— Обичаше ли те?

— О, да, сигурно. Но някак ограничаваше любовта си. Обичаше ме само ако правех нещата, които тя одобряваше.

— Значи го е правела по-скоро заради себе си, отколкото заради теб?

— Може би е малко по-сложно — предположих.

— Моята майка ме мрази — заяви Сара.

— Безусловно?

— Да. Мрази ме, откакто се помня.

— Предполагам, че това е по-просто от моя случай. И защо те мрази?

— Сигурно защото не съм нейно дете.

— Тя казва, че си нейно дете — възразих.

— Не и на мен — каза Сара.

— Да, ти спомена за това. А имаш ли някаква представа, дори най-идиотско предположение, кои са истинските ти родители?

— Не.

— Знаеш ли, че баща ти се съгласи да си направи ДНК тест?

— Да. Макар че никак не му се иска.

— Ще трябва да вземат проби и от теб — продължих.

Сара кимна.

— Разкажи ми за тази твоя сметка в банката — помолих.

— Бащата на майка ми оставил някакви пари на сметка на мое име. Когато навърших осемнайсет, парите станаха мои.

— Как се казваше дядо ти?

— Картър.

— Това ли е моминското име на майка ти?

— Да.

— А как беше първото име на дядо ти?

— Не знам. Починал е, преди да се родя. Винаги сме го наричали просто „дядо Картър“.

— Имаш ли баба?

— Не. Другите ми баба и дядо също са починали.

— Лели, чичовци?

Сара поклати глава.

— Очевидно нямаш и братовчеди — предположих.

— Не.

— Нито гадже, поне в момента.

— И да имах, никаква полза — каза Сара. — Никога не съм излизала с някой, който да е свестен.

— Е, значи наистина си доста самотна — съгласих се аз.

— Ти също живееш сама — каза тя.

— Живея с Роузи — поправих я.

— Е, знаеш какво имам предвид.

Кимнах.

— Може би, ако бях по-възрастна, като теб например — каза Сара, — нямаше да е чак такъв проблем.

— Може би.

— При теб проблем ли е?

Помислих как да се изразя.

— Понякога е проблем — отвърнах накрая. — Понякога не.

— Това пък какво означава, по дяволите? — попита Сара.

— Не съм сигурна.

— Как така не си сигурна в нещо, което току-що си казала?

— Искам да имам някой в живота си — обясних. — Но не мога да живея с никого.

— Звучи налудничаво — отбеляза Сара.

— Най-вероятно е така — съгласих се.

— А живяла ли си с някого преди?

— Да.

— И нищо ли не излезе?

— Не.

— Скъсахте ли?

— Разведохме се — отвърнах.

— Значи сте били женени?

Погледнах я и се усмихнах.

— А ти как мислиш?

Сара помисли малко, после също се усмихна и кимна.

— А аз как мисля?

Роузи очевидно се беше отказала от надеждата да получи нещо за ядене и тихо хъркаше до крака ми, полегнала на една страна. Бях отпуснала ръката си на гръдния й кош.

— Затова ли се разведохте? — попита Сара.

— Тогава си мислех, че причината е в Ричи — отвърнах. — Че е прекалено настоятелен.

— За какво? — попита Сара.

— Да бъдем заедно, да имаме деца, да… не знам точно. Искаше прекалено много от мен.

— Как си мечтая някой да иска прекалено много от мен — въздъхна Сара.

— Знам как е — кимнах. — Когато си сама, ти се струва, че няма такова нещо като прекалено много любов. А когато я получиш, започва да ти писва и си казваш: Какво пък не ми е наред сега, по дяволите?

— Мислиш ли, че си го обичала? — попита Сара.

— Сигурна съм, че го обичах.

— А сега?

— Май да.

— Мислиш ли, че може пак да се съберете?

Поклатих глава.

— Той се ожени повторно — отвърнах.

— Хората постоянно се развеждат — изтъкна Сара.

Усмихнах се.

— Според мен да стоя и да чакам бракът му да се провали не е най-добрата възможна тактика.

— Направо съм смаяна — заяви Сара.

— Че съм разведена?

— Не, че изобщо имаш някакви проблеми. Създаваш впечатление, че си живееш чудесно и всичко е под контрол.

— Благодаря ти — казах.

— Дори имаш страхотно куче.

— Наистина е страхотно — съгласих се.

— Освен това някак не се страхуваш от нищо. Можеш да се справиш с всичко. Знаеш какво трябва да се направи и знаеш, че ще успееш.

— Понякога — отвърнах.

— Но невинаги?

— Съмнявам се, че думата „винаги“ изобщо може да се употребява в такива случаи.

— Но все пак винаги си била добра като детектив — настоя Сара.

Виждах накъде бие. Ако не можеше да ми се довери напълно, просто не й оставаше никой друг. И беше права да го иска от мен.

— Винаги съм била отличен детектив — потвърдих.

Миранда дойде на нашата маса и постави едно голямо плато с начоси между двете ни. Роузи скочи на крака, напълно будна.

— Amuse bouche — каза Миранда. — За сметка на заведението.

Обърнах се към Сара и се усмихнах.

— А освен страхотното куче имам и страхотни приятели.