Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Melancholy Baby, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2021)
- Допълнителна корекция
- NMereva (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Тъжното момиче
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-083-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884
История
- — Добавяне
18
Двамата с Джордж Маркам бяхме седнали в кафене „Старбъкс“ на главната улица в Андовър. Бях си взела кафе и кифла с канела.
— Успя ли да убедиш дъщеря ми да прекрати тази лудост? — попита ме Джордж.
— Не съм се опитвала — отвърнах аз.
— Е, би трябвало да го направиш — каза той. — Прекалено си хубава, за да си губиш времето в лов на духове.
Какъв чаровник.
— Разкажи ми за кариерата си в радиото — предложих аз.
Той се усмихна скромно и сви рамене.
— Не беше нищо особено — каза. — Просто се оказах на подходящото място в подходящото време.
— Разкажи ми, моля те. Радиото ми се струва адски вълнуващо.
— Бях във военна радиостанция във Виетнам и когато се уволних, успях да си намеря работа право в Ню Йорк. Там работих заедно с Уилям Би Уилямс, ако знаеш кой е той.
— Легендата — казах аз.
— А в Чикаго работих в радиото заедно с Милт Розенбърг.
— Еха — възхитих се аз. — И какво точно работеше? Говорител?
Той кимна.
— Освен това продуцирах предавания. Замествах и радиоводещите със собствени шоупрограми, когато излизаха в отпуск или пък отсъстваха по болест. После се преместих на работа в кабелното радио. Сега не звучи толкова велико, но тогава това наистина беше най-модерно. Плащаха ми добре, а и вече не трябваше да се занимавам толкова с преговори с разни местни радиостанции, нали се сещаш?
— Представям си — отвърнах. — Липсва ли ти тази работа?
— Не, не чак толкова — отвърна той. — Беше забавно, но сега съм щастлив, управлявам си финансите и прекарвам повече време с жена си. Онази работа си беше подходяща за тогава.
— Миналата седмица ходих в Куод Ситис — казах.
Джордж ме изгледа неразбиращо.
— Там те помнят с добро — продължих аз.
— В Куод Ситис?
— Аха. Говорих с Мили, която работи в „Куод Ситис токшоу“.
— Мили?
— Аха. Каза, че навремето си бил голям чаровник.
— Никога през живота си не съм стъпвал в Куод Ситис.
— Живял си там, в началото на осемдесетте. По същото време, по което Лоли Дрейк е започнала кариерата си.
— Лоли Дрейк? — повтори той. — Онази кучка със собственото шоу в националния ефир?
Все още беше леко прегърбен. Но когато жена му я нямаше наоколо, маската му на потаен загубеняк бързо се стопяваше.
— Същата — отвърнах. — Там все още я обсъждат.
— Изобщо не знам за какво говориш — каза Джордж. Не познавам нито нея, нито това радио, нито града.
Извадих снимката му от чантата си и му я показах.
— Ти ли си? — попитах го аз.
— Да, естествено — отвърна той.
— И Мили така каза — усмихнах се. — Освен това добави, че за двайсет години не си се разхубавил особено.
— Да върви по дяволите — изруга Джордж, без да откъсва поглед от снимката си.
После ме погледна.
— Ти също можеш да вървиш по дяволите.
После стана и излезе от кафенето.
Надявах се, че когато го притисна в ъгъла, той ще се пречупи под безмилостния ми натиск и ще си признае всичко. Вместо това Джордж ме наруга и ме остави да платя сметката.
Сигурно трябваше да пробвам онзи номер с търкането на палците.