Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (4)

4

Докато му разказвах, отново ми се доплака и когато свърших, той протегна ръце и ме прегърна. Роузи се почувства малко неудобно, затова Спайк сграбчи и нея в прегръдките си и тримата поседяхме така, докато се наплача.

След малко спрях и без да откъсвам лице от гърдите на Спайк, измърморих:

— Не знам какво да правя.

— Естествено, че не знаеш — съгласи се Спайк.

— Знам, че сме разведени — продължих аз. — Знам, че той е спал и с други жени, а бог ми е свидетел, че и аз също съм го правила.

— Но все пак понякога, въпреки че бяхте разведени — каза меко Спайк, — вие спяхте заедно, ти още го обичаше и беше почти сигурна, че и той те обича, и някак се надяваше, че един ден всичко ще се нареди и двамата отново ще бъдете заедно, по един или друг начин.

Закимах, притиснала лице към гърдите му. Все едно бях прегърнала торба с пясък.

— А сега кучият му син се жени и всичко отива по дяволите.

Пак кимнах.

— Макар че всъщност ти се разведе с него.

— Да.

Гласът ми звучеше приглушено и неясно, когато говорех толкова близо до тялото му. Спайк не каза нищо повече, просто продължи да ме държи в прегръдките си и леко да ме потупва по гърба. Със свободната си ръка подаде на Роузи едно парченце от кифличката й. След известно време успях да нормализирам дишането си, така че той ме пусна и аз се изправих. Спайк ми подаде една салфетка и аз си попих сълзите, като се опитвах, доколкото беше възможно, да не си размажа грима.

— Не знам дали ще ти прозвучи утешително, но по-зле от това не може да бъде — каза Спайк. — След известно време ще стане по-добре.

— Не ми се струва така.

— Наистина ще ти стане по-леко — увери ме Спайк.

— Какво ми има, по дяволите? Не съм способна да живея с него, но когато той си намери някоя, която може, изпадам в нервна криза.

— Това е, защото първият път ти скъса с него. А сега той скъсва с теб.

— Смяташ ли, че съм толкова елементарна?

— Естествено.

— С никого не мога да живея — въздъхнах аз.

— Знам.

— Но защо не мога?

— Не знам.

Тъй като бяхме приключили с прегръдките и плача, Роузи се беше настанила удобно между двама ни и не откъсваше очи от кифличката. Спайк отчупи още едно парченце и й го подаде.

— И аз не знам — казах. — Точно това е ужасното.

— Ти преди не ходеше ли на психоаналитик?

— Да, доктор Коупланд, но то беше по работа. Ходех на нещо като консултации по случая с Мелиса Джоун Хол.

— Не продължи ли да ходиш при него и известно време след това?

— Само няколко пъти — отвърнах аз. — Не виждах никакъв смисъл.

— Защото тогава Ричи не беше тръгнал да се жени, нито пък ти, така че и двамата можехте да продължите да я карате както преди.

Кимнах.

— А доколкото си спомням, тогава ти се сваляше с онзи пич от Ел Ей.

— Спайк! — възмутих се аз.

— Което ти помагаше да се чувстваш щастлива — продължи Спайк. — А сега се чувстваш така, сякаш никой не те обича.

— Освен теб — казах.

— А както и двамата знаем, аз съм гей, та дрънкам — уточни Спайк.

— Това не означава, че не те обичам.

— Не означава, че и аз не те обичам. Но сега говорим за друго.

— За какво?

— Имаш нужда от психоаналитик.

— Господи — изохках аз.

— Трябва да разберем какво не ти е наред — каза Спайк и се ухили. — Аз бях дотук.

— Това ми се струва прекалено трудно.

Спайк кимна.

— Да не би да смяташ, че съм луда?

— Смятам, че трябва да разбереш защо не се чувстваш щастлива.

— Да не би да е, защото Ричи ще се жени? — предположих саркастично.

— Според мен трябва да разбереш защо това те прави нещастна.

— Защото го обичам, за бога.

— Смятам, че трябва да разбереш защо го обичаш, но не можеш да бъдеш с него.

Замълчах. Спайк даде на Роузи последното парченце от кифличката. Дамите, които се бяха почувствали обидени от присъствието й, си довършиха безплатния обяд, станаха и си тръгнаха. Много внимаваха да не погледнат нито към мен, нито към Роузи.

— Мръсник такъв — казах на Спайк.

Той се усмихна.

— Посочи ми къде греша.

— Не грешиш. Точно затова те нарекох мръсник.