Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съни Рандъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Melancholy Baby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2021)
Допълнителна корекция
NMereva (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Тъжното момиче

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2005 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Балканпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-083-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884

История

  1. — Добавяне

46

Шоуто на Лоли Дрейк се излъчваше от един стар театър, на запад от Бродуей, до реката. Навсякъде из сградата се виждаха огромни фотографии на Лоли Дрейк. Лоли с филмови звезди. Лоли със сенатори. Лоли в Лос Анджелис. Лоли в Рим. Лоли със сладко малко кученце. Лоли с чуждестранна знаменитост. Лоли в Лондон. Лоли на кон. Лоли в Белия дом. Лоли в Сан Франциско. Лоли на корабче. На всички снимки гъстата й кестенява коса падаше на вълни около лицето. Прочутите й зелени очи гледаха от снимките с такава енергия, че сякаш можеха да надзърнат право в душата ти.

Докато Лоли приключи със записите на третото си предаване за деня, ние седяхме в кабинета й в компанията на нейния мениджър, който се казваше Харви Делк, и един адвокат от „Харъп и Мориарти“ на име Къртин.

— Лоли ще бъде напълно изцедена — каза нейният мениджър. — Винаги й е много трудно да общува с хора, след като е направила три предавания в един ден.

Корсети се усмихна и вежливо кимна. Седеше си на стола и изглеждаше напълно доволен от ситуацията, сплел пръсти върху корема, който само привидно изглеждаше дебел. Корсети просто беше със структурата на топка за боулинг и вероятно беше също толкова твърд.

Кабинетът на Лоли беше просторен и приятно обзаведен, но все пак неизбежно утилитарен — с голи стени, боядисани в жълто, и дебел кафяв килим, който покриваше балатума на пода. На един монитор в ъгъла се виждаше Лоли, седнала на канапе зад една масичка. Когато гостът й в студиото кажеше нещо особено запленяващо, тя се навеждаше към него през масичката и разкриваше точно определена част от деколтето си.

— Истината не е просто факт — тъкмо казваше тя, — а също така и искрено изразена емоция, не мислиш ли?

Гостът й в третото предаване, млад актьор, който рекламираше новия си филм, кимна.

— Да, истината също така е и любов, и искрена страст.

Погледнах към Корсети за помощ. Той благо ми се усмихна.

На екрана се видя как Лоли се обръща към публиката.

— Вие знаете моята мантра — каза тя. — Където има тайни, не може да има любов.

Публиката започна да ръкопляска. Корсети енергично закима в знак на съгласие.

— Страхотна е, нали? — каза.

— Феноменална — съгласих се аз.

— Точно това ме привлече в тази роля — обади се актьорът. — Автентичността и искреността, с която е написана.

— Трябва да се гордееш със себе си — отвърна Лоли. — Мъжете съвсем отскоро започнаха да осъзнават тези неща.

— Е, ако е така — каза актьорът, — то е само защото вие, жените, сте ни показали каква е истинската стойност на искрените чувства.

Лоли го облъчи с усмивката си.

— И вече започна да ни омръзва да се повтаряме — каза тя.

Публиката отново избухна в ръкопляскания. Лоли се наведе над масичката и потупа младия актьор по ръката.

— Как се казваше филмът? — попита.

— „Извън времето“ — отвърна той.

— И кога е премиерата?

— На шести януари в Ню Йорк и Лос Анджелис — каза актьорът. — И на тринайсети януари в цялата страна.

Лоли се обърна към публиката в студиото.

— Между другото, аз вече гледах „Извън времето“ на специална прожекция за журналисти — довери им тя. — И мога да ви кажа, че филмът е великолепен.

После отново се обърна към младия актьор.

— Ти също играеш великолепно, Боб.

Към камерата:

— Надявам се, че всички ще го гледате. Вземете и децата си. Те трябва да се научат да разпознават искрените чувства. В днешно време няма много места, където да се срещнат с тях.

Младият актьор скромно сведе очи. Публиката едва сдържаше ентусиазма си. Тръгнаха финалните надписи. Лоли и младият актьор продължиха да си бъбрят без звук, докато екранът потъмня.

— Как само го каза, а? — обърна се Корсети към нейния мениджър. — „В днешно време няма достатъчно искрени чувства.“ Бива си я.

Мениджърът на Лоли Дрейк беше възпълен млад човек, облечен в огромен черен костюм с двойни ревери, бяла риза и сребриста вратовръзка. Костюмът му вероятно нарочно беше ушит по-голям, за да прикрива наднорменото му тегло. Не успяваше да го прикрие. Нищо не може да прикрие наднорменото тегло.

— Мис Дрейк наистина усеща пулса на нацията — съгласи се той.

Вратата се отвори и влезе самата Лоли Дрейк. Беше малко по-възрастна, отколкото изглеждаше на екрана, но наистина беше хубава, а очите й бяха точно толкова впечатляващи, колкото на снимките. Тъмнозеленият й костюм й стоеше великолепно. Гледах я много внимателно. Майка ми боготвореше Лоли Дрейк от момента, в който започнаха да я дават по националната телевизия. С това, че съм се запознала лично с нея, можех да спечеля сума точки. Лоли спря на прага и ни погледна въпросително.

— Кои са тези хора? — попита тя мениджъра си.

— От полицията, Лоли. Нали си спомняш, че ти…

— Да, да — прекъсна го тя и закима нетърпеливо. — Какво искате?

Корсети й се усмихна и извади значката си.

— Аз съм детектив Юджин Корсети, мис Дрейк.

После кимна към мен.

— А това е Съни Рандъл.

— Предполагам, че е във връзка с Питър? — попита тя.

— Точно така — отвърна Корсети.

— Господи — каза Лоли. — Точно от това имах нужда след три предавания.

— За мен е огромно удоволствие да се запозная с вас — каза Корсети.

— Сигурно — каза Лоли. — Добре, хайде да приключваме по-бързо.

После отиде до голямото си полукръгло бюро и седна зад него.

— Ще ви отделя десет минути — заяви.

— Сигурен съм, че ще ни бъдат предостатъчни, мис Дрейк — каза Корсети.

— Ами партньорката ти? — попита Лоли. — Тя говори ли?

— Само когато имам какво да кажа — отвърнах.

— Това забележка ли беше? — попита Лоли.

— Не, мис Дрейк — отвърнах. — Просто се опитвах да изразя истинските си чувства.

Лоли се намръщи.

— Не ми се прави на много умна, момиченце.

— Добре — казах.

— Десетте минути вече текат — обърна се тя към Корсети.

— Да, мис — отвърна той. — Вие сте познавали Питър Франклин, разбира се?

— Разбира се.

— И Джордж Маркам?

— Кой?

— Джордж Маркам, мис — повтори Корсети.

— Този не съм го чувала.

— Двамата сте работили заедно в местно радио в Молин, в началото на осемдесетте — обясни той.

Лоли погледна към мениджъра си. Мениджърът й погледна към адвоката. Адвокатът се намръщи и погледна към Корсети.

— За какво говориш, по дяволите? — попита накрая Лоли.

Корсети погледна към мен.

— Съни?

— Вие сте били водеща на предаване за юридически консултации с обаждания на слушатели в местно радио в Молин, щата Илинойс. По същото време Джордж Маркам е четял новините в същото радио.

— И какво, трябва ли да помня всички загубеняци, с които съм работила в някакво мизерно радио на края на света?

— Поне помни откъде точно е тръгнала — обърна се Корсети към мен.

Аз се усмихнах. Лоли изглеждаше малко стресната. Къде изчезна почитателят ласкател?

— Има ли нещо друго? — попита тя.

— Имате ли някаква представа защо някой е поискал да убие Маркам?

— Да го убие ли? Нали ви казах, че дори не си спомням кой е.

— Добре, но Питър Франклин е бил вашият адвокат — каза Корсети.

— Вече ви казах, че е така.

— Знаете ли защо е наел някакви типове да пребият дъщерята на Джордж Маркам?

Лоли го погледна вторачено. Отвори уста, но после я затвори, без да каже нищо. Първо погледна към мениджъра и адвоката си. После, изглежда, побесня.

— Ах ти, отвратително малко човече — изсъска тя.

— Не съм малко човече — уточни Корсети. — Просто съм нисък.

— Не ми пука какъв си — каза Лоли. — Няма повече да си губя времето с теб.

— Край на интервюто — обади се адвокатът. — Още сега.

— Интервю ли? — повтори Корсети. — Наистина ли си мислите, че това е някакво шибано интервю? В момента разпитвам заподозрян за две убийства и разговорът ще свърши, когато аз кажа!

— Може би трябва да ни обясните за какво става дума — каза адвокатът.

Вярно, че беше адвокат, но от шоу бизнеса. Един наистина добър адвокат по наказателно право щеше да прекрати разговора веднага. Корсети не разполагаше с достатъчно доказателства, за да я арестува. Но си знаеше работата. Не беше разкрил всичко, което бе научил, и беше намекнал, че знае повече, отколкото казва. Така че адвокатът нямаше никаква представа с какво точно разполагаме ние.

— Сара, дъщерята на Джордж Маркам, е наела Съни Рандъл, за да провери кои са истинските й родители. Питър Франклин наел някакви мутри, за да накарат Сара да прекрати разследването. После те се опитали да принудят и Съни Рандъл да прекрати разследването. После Джордж Маркам бил застрелян, а след няколко дни Питър Франклин също бил застрелян, при това по същия начин — с един изстрел в гърдите и втори изстрел от упор в челото, за по-сигурно. Мис Дрейк е познавала и Маркам, и Франклин.

— „Наела“ ли каза? — попита Лоли.

Корсети кимна.

— Нали ни каза, че сте от полицията?

— Не — отвърна Корсети. — Казах ви, че аз съм детектив от полицията. После ви казах, че тя е Съни Рандъл. И тя наистина е Съни Рандъл.

— Да, но ти го намекна.

Корсети се ухили и поклати глава.

— Не, ти го предположи.

— Ще останеш без значка — заплаши го Лоли.

Адвокатът направи примирителен жест.

— Лоли.

— Не ми викай „Лоли“, нещастен некадърник — сряза го тя. — Искам този човек да остане без полицейска значка.

— Не става — каза Корсети. — Капитанът ми даде една и ми каза да я нося навсякъде.

— Изчезвайте оттук — каза Лоли.

— Има ли нещо, което искате да споделите с нас във връзка с тези убийства, мис Дрейк? — попита Корсети.

— Мис Дрейк — обади се адвокатът.

— Млъквай — каза тя.

После се изправи, заобиколи бюрото и се надвеси над Корсети:

— Влезе тук и ме излъга, че тази фльорца е полицейски служител. Намекваш, че съм виновна за някакво идиотско престъпление. И аз ще направя всичко, което е по силите ми, ще впрегна всичките си връзки, за да те накарам да съжаляваш за това. Наистина ли вярваш, че можеш да се изправиш срещу мен? Имаш ли изобщо представа коя съм и какво представлявам?

— Надута кучка — отвърна Корсети. — Прав ли съм, или греша?

Лоли се дръпна, сякаш я беше ударил. Лицето й почервеня, все едно всеки момент щеше да заплаче. После тя се извърна и избяга от кабинета си. В същия момент Корсети се изправи и ми кимна да тръгваме.

— Приятен ден — каза той на двамата мъже в стаята, после излязохме в коридора.

Докато слизахме с асансьора, Корсети ме погледна и се ухили.

— „Фльорца“?

— Откъде ли е разбрала? — почудих се аз.