Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (20)

20

Вече бяхме на третата кана кафе. Сара беше изпила повечето. Но и аз бях изпила предостатъчно, за да се разтреперя от нерви. Сара вече беше приключила с плача. Сега се беше съсредоточила върху пушенето.

— Защо просто не направим каквото искат, за да ни оставят на мира?

— Защото така никога няма да разбереш какво са крили от теб — отвърнах аз.

— Е, и? — каза тя. — Какво толкова? Ти не беше там, за да видиш как ме погледна онзи тип, когато си сложи петата между краката ми.

— Направил го е нарочно — обясних. — Искал е не само да те сплаши, но и да те накара да се почувстваш малка и безпомощна.

— Е, значи е успял. Защо просто да не се примиря и да продължа да си живея живота?

Облегнах се назад и махнах с ръка, за да разсея дима пред лицето си. Ако смятах да продължавам да работя за Сара, трябваше да измислим нещо за цигарите.

— Защото, с извинение за психоаналитичния жаргон, в момента си абсолютен боклук.

— Това пък какво означава? — попита Сара.

— Означава, че се друсаш прекалено много, пиеш прекалено много, пушиш прекалено много и спиш с прекалено много мъже, които дори не ти харесват.

— Е, може би и ти щеше да бъдеш в същото положение, ако беше израснала в семейство като моето.

— Аз съм в твоето положение — натъртих. — Иначе не бих разпознала симптомите у теб. Но аз поне се опитвам да се оправя. А ти се каниш просто да избягаш.

— На теб пък какво не ти е наред?

— Ще ти кажа веднага щом самата аз разбера. Но засега говорим за теб. Ако им позволиш да те изплашат и избягаш, завинаги ще изгубиш възможността да се почувстваш щастлива.

Сара мрачно се изсмя.

— Щастлива? — повтори.

— Можеш да останеш при мен — предложих. — Никой не знае, че си тук. Мога да те пазя. Ако се наложи, имам и няколко приятели, които също могат да те пазят. Ще го направя за теб, ако ми позволиш.

— Къде ще спя?

— Канапето се разгъва на легло — обясних.

Сара размаха ръка, за да демонстрира липсата на стени в жилището ми.

— Ще живеем в една и съща стая?

— Знам. Гадно е, но няма друг начин.

— Имаш ли втора баня?

— Не — отвърнах. — Ще се наложи да използваме една и съща.

— Една и съща ли?

— Знам, че не е приятно, но хората го правят постоянно.

— Нямам нито дрехи, нито нищо — изтъкна Сара.

— Някои от моите ще ти станат. Останалото ще купим.

— Не нося никакви пари.

— Ще го пишем на сметката ми — отвърнах.

— И ми обещаваш, че при теб ще бъда в безопасност?

— Обещавам ти.

— Защо толкова държиш да го направя? — попита тя.

— Ами ако ми пука за теб?

Сара отново се изсмя по онзи ужасен начин.

— Сигурно имаш адска нужда от пари — предположи тя. — Щом се забъркваш във всичко това.

— Права си — въздъхнах. — Правя го само заради парите.